Счупени връзки

5adaa9b48562857983060f7ef291c708

Скъпи читатели, от две седмици мисля да напиша тази статия, но днес имам повод да го направя.
Повода е една статия, която моя приятелка наскоро разделила се след дългогодишна връзка беше споделила във фейсбук. Тази статия ме провокира.
В нея ставаше на въпрос за силните жени, за това какво мисли, как действа, а по точно че си тръгва тогава, когато види някакви симптоми на зараза.
До някъде ми се искаше да се съглася, но нещо в мен се разбунтува.
Ядоса ме факта, че счупването във връзките идва, като спонтанно действие във всеки от партньорите. Това е рационално мислене, на ирационален подтик.
В забързаното, натоварено и парадоксално ежедневие, ние се натоварваме до степен на впрегатни животни, и единствено си мислим „кога за Бога ще свърши този ден, за да имам спокойствие удома?“.
За съжаление това не е края, а началото на поредния житейски филм, а именно – сблъсъка на мен с любимия.
Връзките са като чаша от кристал, която много внимателно трябва да се докосва, да се почиства и полира по начини, които не научаваме в училище.
Обикновено след работния ден сме заредени като „Аресеналски калашник“, или сме просто танкисти в магазин за кристал спрямо половинката.
Тази седмица явно се сблъсквам с млади дами, които с лекота могат да кажат край, за да покажат, че „на мен не може да ми се случва, както на родителите ми“ или „аз съм достатъчно силна, за да…“.
Една от тези дами в пристъп на яд ми сподели, че ако гаджето и не сложи корнизи до три дни, понеже обещава от седмици, ще сложи корнизите под завивката до нея, ще ги завие грижовно, а той, той ще спи на канапето! Преди това вметна, че не желая някакъв непознат да се разхожда в дома и, без да спомага за собствеността й, а тя да се съобразява с него.
Това е, младите отсичат на едно място, а аз все чувам за себе си, от моята половинка, „твоята секира не удря на едно място“.
Всичко това от един корниз, поради това, че някой е по-слаб и има нужда от допълване е отритнат, или просто е седнал не където искаме, или яде шумно… Причини има винаги.
Не казвам, че слабостта трябва да се подкрепя, но за да стане другия по-силен е нужна подкрепа, и вяра в човека.
Така също, ако секирата удря на едно място, то тогава няма да има дървета за посичане…понякога ударите са умишлено в страни, за да има опит за нова начало. Но ударите не са за истинско посичане, а за осъзнаване и израстване в отношенията.
Каква е тайната на здравото стъкло, на закачените корнизи, на жените, които не се налага да удрят на едно място, на разбирателството?
Може би мъдростта, обмислянето, вярата, подкрепата, състраданието, надеждата…все пак, когато обичаме, обичаме човека такъв какъвто е, промяната му, може да бъде само бонус за личното израстване на половинката, и за връзката ни.

Автор: Биляна Бонева

В капана на бившия

бившия

Всеки от нас си има бивши приятели, познати, колеги, любовници, страсти, копнежи и спомени. Но по някаква ирония на съдбата, винаги нещо ни кара да връщаме назад. Магнетизмът от сянката на това въздействие ни превлича, увлича и ни прави изгубени.
Отново изпитваме нужда от онзи „сладък“спомен, като настоящо утре.
Действаме импулсивно, необмислено и си създаваме неприятни ситуации, и пропускаме възможността да се случи нещо красиво, тук и сега.
При жените това е заложено някак си кармично, поглеждаме назад с изпълнен в блясък поглед.
Интересно е това, че мъжете и жените гледат по различен начин на завръщането към онова познатото, но малко позабравено.
Обикновено мъжете не се връщат по поутъпкания вече път, те предпочитат бохемската осанка на новото, с аромат на изненада. В повечето случаи, ако един мъж потърси своя „бивша“, причината е в желание за припомняне на онзи вълнуващ, неподправен и разтърсващ секс, който не получава от половинката си вече. Развързал юздите, се впуска в галоп, за да се почувства отново жребец на позната арена.
Има и случаи, в които бившия се завръща, осъзнал, че ти си единствената при която ще му минат номера, ще се оплаче и ще потърси мотивация. Разбира се, гласа от миналото ще ни прошепне да подадем ръка на горкия нещастник. А може би и тайно се надява, че ще му мине номера за още нещо, като бонус.
Третия случай, е най-досаден. Това е когато отново се започва едно търсене и споделяне, а ако тайно самата ти имаш тръпка, той ти заявява, че иска да сте само приятели. В миг се блъскаме в стената на реалността, зашлевила ни поредния шамар.
Но нека разгледаме как стоят нещата в емоционален план за жените.
Има три случая, връщаме се при бившия, поддали сме се на момента, или не искаме и да чуем за него. Обикновено сме склонни да се върнем към познатото старо, отколкото да изчакаме.И разбира се избързваме, като поредна грешка на нетърпение.
Ако пък вече сме с нов партньор, но чуем шепота на миналото, усетим аромата му, сякаш възнасяме този бивш с нови криле, и се оставяме да ни обгърне в поредната лъжа.
Глупости! Пълна заблуда, това е капан мили дами, но с по-лъскава примамка. Много бързо сме сме забравили правилата на неговата игра.Склонността ни да действаме ирационално ни поднася греховния плод на тепсия, и ние с охота отхапваме отново, онзи до вчера загнил плод.
Да спрем до тук с капана на бившия, продължим ли, ще сложим едно „ако“, и тогава сме отново онази жертва от миналото.
Затова бъдете внимателни, не забравяйте къде сте били вчера, защо сте тук днес, и къде искате да сте утре.