Изгубените пари

Автор: Никола Крумов

От два часа с любимата се караме, кой от двама ни трябва да отиде до магазина да ми купи бира. Според мен трябва да иде тя от благодарност, че съм ѝ разрешил да се грижи за мен.
Нора казва, че съм идиот. Писнало ѝ било да дрънчи с бутилките между блоковете. Хората, като я видели, се кръстели, мислейки я за свят човек, защото ме търпи. Те не я познават – пред тях симулира доброта, смирение и весел характер на сокче, но вкъщи е като запален кошер на диви стършели. Обикаля стаите все едно е хеликоптер и непрекъснато задава въпроси:

– Кольо, как си успял да окапеш шапката си? Защо на зърното ти има сирене? Защо в кутията с кафе има супа, в супата сладолед, в сладоледа лютеница, а в лютеницата кисело мляко? Не ми казвай че си гребал от всичко с една лъжица! Защо си чистиш пъпа с гъбката за чинии? Защо си сложил чорапите си в общото пране – знаеш, че прогарят дрехите и че първо трябва да ги накисна в нафта..

Непрестанно ми крещи – всъщност не вика, а говори с някакъв зловещо хруптящ звук от дробчетата си. Инак е изумителна на вид – невероятно момиче с характер на гнойна афта. Е, ще отида за бира – нека види рицаря в мен. Връчва ми боклука.

– Ааа, абсурд – няма да се излагам пред съседите. Бива ли корав мъж като мен с женска работа да се занимава?!

-Норо, тоя боклук е твой, няма аз да ти го изхвърлям.

Вдига поглед от книгата. Колкото и страшно да ме гледа, няма да го взема! Вземам го – решението е мое, следователно аз съм шефа в тая къща.
В асансьора се возя с младо момиче, може би студентка – ходила е да „учи” някъде по етажите. Торбичката ми вони на разложени вътрешности от скумрия, остатъци от престояла салата, лук и две кутии фасове. От миризмата съзнанието ми се запенва. Поглеждам девойката:

-Извинете.

Тя очевидно се стреми да не диша и само ми показва среден пръст. Мятам боклука и влизам в магазина. Продавачката ме среща с нежната усмивка на филия с пастет:

-Коленце, искаш ли да ти покажа нещо отзад в склада?

-Не, Стефче, знаеш, че си обичам приятелката. Дай две гумени „Ариани” и да бягам.”

Хм… няма ми парите. Сигурен съм, че взех десет лева от портмонето. Купувам бирата на вересия и се прибирам. Къде ли съм ги изгубил… ееее… много ясно… хвърлил съм ги с проклетия боклук. Любимата ме разубеждава да не ги търся, но като си спомня с колко малко пари живеехме с майка на село, пък и това са четири гумени бири – все едно да ги излея в канала.
Хвърлям си потника и слизам. Горещо е. Стъпвам на една тухла и ровя в казана с пръчка.
Няма ги. Трябва да вляза вътре. Готово.
Миризмата е жестока – прокиснала диня, развалени черва, детско повръщано, тоалетна хартия, а някой е изхвърлил умряла свинска глава…
Мухите ме мислят за техен човек и непрекъснато търсят прегръдка. Аз съм гол до кръста, мръсен, с брада като разстрелян гълъб и коса на прегазен от влак бобър – типичен клошар.
Рина в отпадъците. Хм… порязал съм си ходилото – май ще си отчувам мухички.
Някой чука по алуминия. Подавам очи от ръба като сурикат. Едно комшийско детенце:

-Бате Кольо, мама ти праща пет лева да си купиш хляб.

-Марш от тука, деба недоклесъка ти.

След малко пак се почуква – друго съседче:

-Бате Кольо, мама каза да ти донеса тия работи.

Гледам ледена ракия в кристална чаша и половин обелен салам. Отпивам доволно, а малкото момиченце ме храни с колбаса, сякаш съм куче.

-Мама си иска чашата.

Това са то жените – грижовни същества, но да не дава Исус да им загубиш или счупиш нещо.
Ъ… ето ги моите десет лева – залепнали са за един презерватив. Взимам ги, поочиствам ги в кожата на рамото си и излизам от казана. Жегата е мазна, потта ми се е смесила с вонята от нечистотиите, превръщайки се в слузест ликьор. Тръгвам си в кълбо от мухи. Ядосан, ранен, изморен, унизен – масивно страдание за толкова малка утеха. Усещам, че мириша на престоял три месеца в чувал задник.
Пред входа ме вижда касиерката Ваня:

-Оооо, Коленце, тъй и тъй си тука, я дай десет лева за чистачка да ви отметна за тоя месец.

Става ми лошо – вцепенявам се. Как е възможно… такава борба…
Давам гневно десетте си лева, без дума да кажа. Качвам се горе като робот. Годеницата ми отваря:

-Малеее, как смърдиш… да не си ме пипнал довечера!

Влизам в банята. Включвам водата. Животът е като гъза на пеперуда – къс и бързо отлитащ. Не си заслужава да се изнервям за глупости. Усмихвам се…

BDSM По – внимателно!!!

БДСМ

След като разбрах, че мога да продължа серията статии за садо-мазохизм,а и разновидностите му, определено се ококорих. Все пак всеки има някаква визия за себе си, а аз не се гордея с ярко изразено желание за разврат…после обаче силно се притесних, да не се превръщам в псевдоморалист. Tа резултата е втора серия от филма за ” БДСМ-то”, в която главни герои може да сте Вие и партньора.
А аз добрия разказвач, ще ви кажа, това за което имам някаква информация.

И ей ма на, сега се подготвям да ви обяснявам за най-леките (според „мойто“, не дотам скромно мнение) практики в БДСМ.

Предварително предупреждавам, всяко нещо което пратите, за да си доставите удоволствие трябва да е придружено от съгласие между партньорите, информираност за евентуалните последствия и отговорност към този, с който ще практикувате.

Всичко в истинското БДСМ се характеризира с три много важни, буквално основополагащи правила. Те го разграничават от сексуалното насилие, което се прокрадва по тъмните улици, и може да ни вкара в затвора.

1. Добронамереност
2. Разумност
3. Сигурност

Като си признавам, че тези три неща си ги копирах от едно интересно място.
Та хора след като Ви казах, че трябва да сте добрички, милички и внимателнички.
След като Ви „светнах“, че всяко ваше действие може да има нараняващ или осакатяващ за „жертвата” характер.
С след като (надявам се) хубаво се замислихте дали е достатъчно разумно да правите таквиз „лоши работи” започвам да пиша за самите практики.
Най-лекото, за което се сещам на първо четене е ограничаването на сетивата.
Представете си нещата така:

Когато очите са вързани, то усещанията по тялото са нещото даващо посока на действията. Ако отнемете зрението и слуха- Воала! Имате в леглото си партньор, комуто е наложително да подари цялото си доверие в ръцете Ви. Вие Водите, той/ тя следва.

Съответно в ролята на човечето с вързани очи, пренебрегвайки неудобството от шалчето, лентата или доминото, покриващо клепачите ти, спри да се притесняваш, какво точно се случва и се отдай, на ръцете, водещи те в непознатото. Остави пръстите да парят по кожата, гласа да предизвиква или успокоява сърцето ти. А ако си достатъчно луд да предадеш още сетива на волята на партньора, е тогава гарантирам, че включи ли изобретателността си, ще се забавлявате доволно.

Номер две в моята лична класация за „лекички нещица” топъл восък (фактически парафин).
Втечнения восък, разливащ се по кожата, в началото изгаряйки и накрая разнасяйки топлина вътре в тялото, като че наливаш огън във вените , може да се окаже любима практика на всеки търпящ или харесващ леката болка. Има обаче неща, на които трябва да се обърне внимание.
Първото препятствие пред това да си изкарате добре, с което аз се сблъсках лично, и благодаря на наличните божества не повторих, е да направите грешката да си вземете особен вид свещи.
Ароматизираните свещи, тези от пчелен восък, и така наречените мастни, свещите с украса из тях, НЕ са подходящи за целта, те не се топят равномерно, развиват небезопасни за начинаещи температури, могат да прехвърлят по кожата Ви твърди, нагряти частици и да причинят увреждане под формата на изгаряне. Подходящи са бели, свещи, без ароматни масла, с различни видове дебелина, ако започвате сега, личното ми предложение би било – свещ с дебелината на палеца Ви от обикновен парафин или чаена свещ развиваща ниска температура, поради факта, че няма нито твърде дълъг фитил, нито къде да събере количества гореща маса.

Осигурил сте вече партньор и материали, въпроса е „как?” – като начало разчистете така мястото, че когато започнете игра да не предизвикате пожар. Приберете дългите коси на разстояние от пламъка, за да не се стигне до къси военни фризури. Запалете свещта, и ако Вие ще леете горещата течност изпробвайте я върху вътрешната страна на пред мишницата си, ако е твърде горещо увеличете височината, от която изливате восъка ( и моля Ви вземете предвид, че контрола над капките намалява с височината).

Започнете с области, чиято кожа не е прекалено нежна, внимавайте за реакциите на изтърпяващия процедурата партньор.
Свалянето на восъка, ако вече сте станали хард по принцип, се прави механично. За дамите решили да го причинят на силните си половинки трябва да се вметне, че механичното сваляне понякога води до писъци, като от кола маска, разнасящи се из спалнята.

Според легендата няма нищо по-приятно от гореща вана за сваляне на калъпа, който сте си отлял по тялото, но за това няма как да свидетелствам лично, тъй че ще се наложи да пробвате сами.
Край за сега. Още в продължението.

Забавлявайте се внимателно, бъдете разумни.

Автор: Сташа Тонева
Автор на снимката: Надежда Гутрина

Пролетно почистване или защо съществува насилие над снимки

Автор: Никола Крумов

Събуждам се. Прясна съботна утрин. Чеша се като къртица, умуваща кои числа да пусне от тотото.
Любимата влиза с гръм в спалнята и заявява, че днес сме щели да чистим – бил съм трябвал.
Колко противно – вкъщи съм свикнал да работя най-вече на възглавница. Щяла да ходи до магазина за препарати, а аз да съм изхвърлел чувала с боклук, плюс да изкарам торбичката на прахосмукачката. Ставам с мъка, все едно съм крадец на охлюви.
Правя си кафе (има кофти вкус, явно аз съм мил тая чаша снощи). В центъра на хола ме чака огромна торба. Я да видя какво има вътре… Кошмар…
Чантичката със спомените ми. Отварям да видя всичко ли си е на място. Да… и добре, че е така, инак довечера някой ще бъде наказан да спи по комшиите (най-вероятно пак аз).
Доволен съм – всичко е непокътнато. Вътре имам петдесетина снимки на бивши приятелки и един хартиен плик със зъби. Сега ще си ги разгледам с умиление.

– Исусе! Пресвета Дево! Мародерство…
Всички снимки са надраскани с черен маркер, като по тях има и нецензурни надписи.

– Какво е станало!? Нора!? Да!

Годеницата ми го е направила, защото мрази бившите ми. Ооооо ще види тя – дълги години се канех поне един път аз да я накажа „без секс”, но все не устоявах. Днес е моя ден – денят на отмъщението. Ами плика? Разтварям го припряно – всичко изглежда наред. Вътре е първият ми паднал зъб, първият зъб на бебешката ми приятелка, зъб от първото куче, което ухапах, такъв от устата на баба Гинчи (откраднат, докато спи), зъб от бухал (продаден ми за лев от големите), зъб от краставица (това почти не го вярвам – не съм толкоз зле), зъб от първото момиче, което целунах с език (че от де да знам точно как се прави), зъб, който ми извадиха по погрешка (докторът каза „извинете”), двата зъба, които изядох в една баничка, зъб от първия ми бой (чужд), зъб от втория (мой), зъб от домоуправител, десетина от казармата, зъб от псуващ на пътя шофьор… и така общо 65 парчета, грижливо надписани с химикал. Колко красиви спомени само! Поглеждам към прахосмукачката.
Офффф. Няма как, трябва да се свърши. Отварям я. Мъча се да изкарам пълната торбичка, но е невъзможно. Този механизъм е направен за жени – само те могат да открият смисъл в нещо работещо нелогично. Опъвам, разпъвам, дъвча с уста, бия с крак… не става.
Клещи, трион, чук… най-сетне ще поддаде… още малко само… Бух – облак от домашен вулкан. Сив прахоляк, който вдишвам на плътни глътки.
Дробът ми е циментиран до горе със ситен чакъл – инак живея здравословно. Всичко е в пепеляк, а очите ми произвеждат гъсти оловни гурели. Тишина. Стоя на колене застинал… Гъбата от прашната бомба бавно се утаява…

– Как ще изчистя тука!? Добре че съм умен1
– Ивче, я ела тука, миличка.


Котката Ивелина се изправя от дивана – доближава добродушно. Колко е наивна само. Обърсвам целия под с кожухчето ѝ, а после я изтупвам хубаво на терасата (прането на комшиите става черно). За благодарност ѝ давам лист зеле – животното почва радостно да го гризе. Чистя прахосмукачката с друга прахосмукачка, а после втората с първата и обратно. Нора се прибира… от вратата набира на крещене… аз стоя спокоен…


– Кольо, нищо не си свършил.

Оставям я да си побучи. Очаква да скимтя, но това не се случва. Изправям се застрашително с всичките потници, бради и татуси. Годеницата ми боязливо се отдръпва. Правя крачка напред – тялото ѝ е колкото на недоносена сърничка.


– Ти, Норо, защо си написала „курва” на една от любимите ми снимки?!
Оглежда се тревожно.
– Ъммм… не знам за какво говориш.
– Норка, та това е снимка от моята детска градина, а момиченцето на нея е тогавашното ми пет годишно „гадже” Рая!”

Навежда глава, но за кратко – в погледа ѝ има безгрижно веселие
– На по-хубавите девойки дори ги изгорих.
– Ъ! Как?С огън.
– Ужас… защо го направи!?
– Защото ми хареса. А ти какви си ги вършил с тия прахосмукачки?
– Торбичката на едната не излизаше, та използвах чук.
– Ххахаха… виж става само с леко щракване.
– При мен не щракваше.
-Трябва да щракнеш наобратно.
– Как не съм се сетил?

Че кое при момичетата не става наобратно и как изобщо е възможно нещо да щракне наобратно. Мисля си, че в момента, когато някой мъж разбере жените, светът ще свърши – нов голям космически взрив. Доволен съм – няма да е скоро. Чудя се дали и извънземните имат подобни проблеми с половинките си.
Дали и на тях са им поругали снимките от местната детска градина, когато са били само огромни слузести ларви. Какво толкова се ядосва любимата на тия снимки – та на тях има просто други змии.
Имам смелостта довечера да не дам секс, но… ще си я запазя за друг път.

БДСМ – Разнообразие от вкусове

Садо-мазохизма е известен на човешкия род откак съществува секса за удоволствие. Маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е френският аристократ, чието име през 19 – ти век е станало нарицателно за известното на всички ни влечение към причиняването на болка на сексуален обект. Леополд фон Зехер-Мазох е писателят, от чието име пък произхожда желанието да получаваш болка с цел сексуално удоволствие. Напоследък обаче „добрият стар мазохизъм”, както го нарича една моя позната, се преражда в модерното в новото време съкращение БДСМ.

БДСМ/BDSM: Bondage/Връзване, Discipline/Дисциплина, Domination/Доминация, Submission/Подчинение, Sadism/Садизъм, Masochism/Мазохизъм
През годините освен психично отклонение, БДСМ-то е станало и свързващ елемент в ъндърграунд общества по света, в които може спокойно да се обмени информация, да се закупят „такъми” и разбира се, като във всяко общество да се намери партньор. Въпросният социум, като всеки друг си е създал и жаргон. Не можете да си представите изненадата ми в мига, когато разбрах че стандартните интимни отношения в тези среди са наречени „ванила”.
Ваниловия сладолед, основен в сладоледаджииниците, рано или късно омръзва – казват те и се усмихват – а за по-щастлив живот човек има нужда да опита и други вкусове.
И тъй, разнообразието от вкусове, предоставено от БДСМ, се разкрива в практики като връзване, подчинение, доминиране, причиняване и получаване на болка, дисциплиниране, пляскане, бичуване и какво ли още не, което ще изправи нокти майките ви, ако е отнесено до Вас.
Не е нужно да потъваме дълбоко в БДСМ, за да получим повече от вкусовете на живота. Все пак приятни усещания не доставя само топящия се по езика ни сладолед, а и добавките, които можем да тикнем тайно от останалите във фунийката.
И тъй, към ванилата, която до момента тихо, мирно и кротко царяла в спалнята ни, може спокойно да се окаже с добавка. Ваш избор е дали да са шоколадови пръчки, ментов топинг или чадърче, под формата на въженце(около немирните ръчички на партньора), шалче скриващо очите му и дори някой друг деморализиращ шамар (недай Боже да се чуе такова нещо).
В името на честността, обаче трябва да спомена, че практиките в БДСМ не са само разюздан, обществено отхвърлен и доста мръсен секс, могат да са и твърде опасни (за това в някоя друга статия).

Автор на текста:Сташа Тонева
Автор на снимката: Михайл Самойлюк

ТАЕ БО и подходящо хранене

ТАЕ БО

Tae-бото , изисква енергия идваща от храната.
Това е кардио тренировка,на която няма да издържите,ако изключите от храната си въглехидратите.
Помнете обаче,че те трябва да бъдат основно от плодове и зеленчуци,………..и черен шоколад.
Не прекалявайте със сладоледа,защото ще си проличи на кантара,през който редовно ще преминавате всички.Сега някои от основните правила при хранене,всъщност тези,за които говорихме след тренировката на открито.
Важно!!!!Пиите много вода(минимум 2 л. на ден)
Добре е вечерята ни да не е след 20:00 h.Това е така,заради циклите в човешкият метаболизъм:
– 4.00 до 12.00ч. – цикъл на чистене на организма.Пие се по-голямо количество вода, чай или нискомаслени напитки(прясно,кисело мляко,в последствие шейкове)
– 12.00 до 20.00ч. – цикъл на хранене.По време на този цикъл се храним
– 20.00 до 4.00ч. – храносмилателен цикъл.По време на този цикъл е засилено храносмилането и усвояването на храната, затова е необходимо да се яде възможно по-малко. Ако сте гладни вземете си някакъв плод или чаша вода, може и чай без захар или половин купичка обезмаслено мляко.
Споделяйте за храната си както с мен,така и една с друга(имам впредвид от групата на Bully team,защото човек,който не тренира и не се храни правилно няма как да го разбере).
Никога не гладувайте. От гладуване полза няма, освен временно отслабване и след това неимоверно напълняване. Яжте толкова, че да бъдете сити
Яжте бавно и спокойно.

Сдъвквайте храната добре.Така създаваме чувство за ситост и се наслаждаваме на храната.Трябва да изпитваме удовоствие хранейки се,а не да се обвиняваме за изяденото.Това се постига като знаем,че ядем точно това ,което трябва ,тоест от това,което наистина имаме нужда.Никога ама никога не се обввинявайте,помнете ние тренираме ,за да изглеждаме и да се чувстваме добре.Ял си повече-ще тренираш по-усърдно,за да изгориш повече калории.
Избягвайте сухи храни (мезета).В луканката ,шунката,пъстърмата има много калории и много,ама много сол.ПОмнете!!!!!
Солта е в ОГРОМНИ количества в консервираната храна,която е тъпкана с така наречените подобрители.Поради същата причи на както и поради факта,че в саламите,кремвиршите-колбасите се добавя соя ,аз я изключвам от вашето меню.Соята е един чудесен заместител,който има функцията да стимулира производството на естрогена(женския полов хормон…….тарарарарара,това там за вторичните полови белези :)))))И така ние трудно ще се отървем от добре развитото ни дупе и поддържаните паласки,колкото и да въртим статичната ни преса.Тук трябва да ви вметна,че соя има в много храни под прикрита форма(каймата),за между другото(Bake rolls)
Ако обаче имаме проблеми с количеството си естроген това,може да е един добър начин за решаването им(подсетете ме да обясня това на следваща тренировка)
Никакви хамбургери и сладкиши. Всеки знае защо американците страдат от затлъстяване.Тестената храна съдържа много мая,набухватели,брашно,които задръстват метаболизма,особено като към тях добавим захар.Затова мисля,че сладоледа е леко по-допустимото,тъй като все пак вие сте деца.Но помнете!!!!Яжте го преди тренировка.Тук колкото и да не ми се иска ще кажа ,че ще изключа съвсем захарта при някои от вас (3-ма човека),поне за 10 дни.

Като начало хранете се с по-комплексни храни.Идеално е киселото мляко(0.1% до максимум 1.5%)То съдържа балансирано количество протеини(за изграждане на мускулите),въглехидрати(за енергия) и мазнини(за производството на хормони)Повечето витамини,хормони в човешкото тяло са мастно разтворими,затова НЕ СЕ ЛИШАВАЙТЕ ОТ МАЗНИНИ!!!!Приемайте растителни мазнини-ЗЕХТИН,СУРОВИ подчертавам СУРОВИ (а не печени измити ядки.
Досега,който е ял маргарин ял,повече никакъв маргарин,освен че пречи на отслабването,той е ОТРОВА за организма ни.( преработка на нефт,пластмаса)Намажи филийката си със зехтин,сложи и няколко маслинки или нискомаслено масло,нискомаслено сирене или оббезмаслен кашкавал.
Яжте кисело мляко(перфектно за закуска,но БЕЗ корнфлейкс и мюсли),месо(основно пилешко,телешко риба-поне в началото),яйца(основно белтъци) и плодове и зеленчуци.
Плодовете повече до към 17:00,а зеленчуците идеална гарнитура към пържолата за вечеря./БЕЗ картофи,без пържено,без ориз,без боб и лютеница,кетчуп/.
Ориза,картофите и боба ще ги ядем самостоятелно,тоест без да имаме протеини към храната.
Като за финал в тази статия ще отбележа една известна фраза
“Ние сме това,което ядем”