Влак – бар

00045203

Казват, че имало два вида хора. Когато получат чаша, напълнена до половината, едните казват: „Тази чаша е наполовина пълна.“ Другите пък отбелязват: „Тази чаша е наполовина празна.“
Светът обаче принадлежи на онези, които щом зърнат такава чаша, се разгорещяват: „Каква е тази чаша, а? Питам ви — каква е тази чаша?! Значи това е моята чаша, а? Няма да стане! Моята беше пълна догоре! И доста по-голяма!“
В отсрещния край на барплота светът е пълен с хора от другия вид, чиято чаша е пукната или разлята нарочно (обикновено от хората, които настояват за по-голяма чаша), или пък изобщо си нямат чаша, защото все не успяват да привлекат вниманието на бармана.
Сър Т. Пратчет

Пътуването с влак може да е изключително красиво, живописно, романтично преживяване…когато не си оставил любимото същество на перона, очаквайки, че щом се отдалечиш ще се забърка в някоя от неразбираемите каши, които успява да стъкми докато не си наоколо.
Ето, че и на мен (пак) ми се случи, да зарежа най-красивите очи, които познавам, за да се прибера в дома и да работя, сякаш разбираш ли, работата е по-важна от любимата личност. А напускайки да предоставя възможността на партньора си да се справя сам с неща, за които съм сигурен има нужда от (поне) морална подкрепа.
Не съм доволен. И за това ще ви разкажа за недоволството.

В някой „мъдър” фейсбук статус съм прочел, че „ Щастието не е дестинация, а път”, и колкото и да ми е неприятно се налага да призная истинността на твърдението.
Според теоретиците очакването, на някое събитие влияе на индивида много повече от самото събитие. Както може би сте забелязали, очакването на рождения ден Ви носи повече вълнения от самото събитие. Мига преди да направите нещо смело разтуптява сърцето Ви по-бързо от самата поява на смелост. (А сега в името на черния ми хумор)Дори при разпит, усещането за предстоящо мъчение е по-страшна заплаха за психиката от самата болка.
Да изберете цел, независимо дали е съзнателно или не, и да се борите за нея, да я искате, да я планувате е по-силен стимулатор от всичко друго. Амбицията, желанието, планирането, борбата, всичко това е подчинено на желанието да сме щастливи. По стечение на обстоятелствата, обаче част от нас започват да губят желание за борба.
Дали след многократна загуба на възможността да постигнат възложената цел, дали поради лични нагласи, много често ние, ония същите тропащи с чаша по бара хора се оттегляме и започваме да линеем недостигайки до бармана. Неможейки да изберем, камо ли да поискаме желания от нас коктейл.

Харесвам изключително много цитата в началото на статията. Защото според мен на тази планета, наистина има няколко вида хора. Най-забележителните шумно и безцеремонно изискват от живота, от съдбата, та дори и от околните да им предоставят най-удобното място, най-скъпия коктейл и най-голямата чаша, избутвайки всекиго от пътя си.
Седящи от страни, премигващи към светлините на бара, сухо преглъщащи и недокопващи чаша предназначена наистина за тях са най-„тихите”. Те, горките никога не успяват да стигнат без чужда помощ желаното. Доста често нямат чаша. Но понякога, някой който е решил да им подаде ръка им дава своята.
Кофтито на живота е, че тоз някой, рядко им е близък, и почти никога не им предоставя пълна до горе чаша.

Това е мига на метаморфоза, и ако не се спасите тук, за да не наблюдавате как от черупката на избутан отзад клиент на бармана Съдба се излюпва чучулига на изискванията, ще станете жертва на опяването и командването.

Но ма*ната му на факта, че никога нищо не завършва справедливо и заветната благодарност е илюзия в нашият бар- нека се върнем на недоволството.
Забелязвате ли, те и едните и другите – винаги се оплакват. Те или седят без чаша, неполагайки истински усилия, или намират роб, чийто ръце ще донесат питието, ще държат сламката, дори ще нагласят чадърчето, така че да не им пречи.

Моите призиви към Вас са два:
Не бъдете тиранин, изисквайки друг да постига вашите цели живота, защото истинското „щастие” далеч не е в пълната ви до горе, огромна чаша.
Не бъдете и пасивен наблюдател, защото седенето от страни, не ще запази силите Ви за друг-следващ живот.

Напънете се и си поръчайте сами.
Щастието не е да вземеш чашата, някой по-слаб от теб да бъде изкомандван да ти я донесе от твое име или по-силен да защити правото ти да я имаш.
Щастието е да се ръгаш с лакти в навалицата предвкусвайки вкуса на заветната полупълна/празна чаша изпотена бира, оставяйки синини по ребрата на част от околните или увличайки ги в комплект със себе си към бара.

Дремя във влака с отворен пред мен тефтер и пиша. Не съм доволен. Днес изпих и последните капки от своята наполовина празна, малка чашка, ледено студена водка. Време ми е за нова. Отивам на работа, или пък до завения бар, обслужван от Съдбата. Ще поръчам с лакти останалите, и а дано се усетя жив.

Автор: Ст.Тонева

 

Откровено за телесните модификации Част 1 – ТАТУИРОВКИТЕ

татуси-за-мъже-11

Утро. Изкашлял съм традиционният пепелник фасове в мивката, и тъкмо вадя четката за зъби от плашещо разкривената си уста, когато мярвам нещо черно от външната страна на дясната си китка. Съвсем в реда на нещата прокарвам пръсти по мястото и го потривам за да махна петното, когато се сещам, че съм идиот. През сутрин се опитвам да измия от кожата си рисунките, които имам вече три години, забравил, че са там. Поглеждам се в огледалото и старателно изучавам образа отсреща. Белези от пиърсинги по веждите и устните, зяпнала срещу ми сантиметър и нещо дупка на лявото ухо и татуси по предмишниците. Честичко забравям, че изглеждам така. Добре, че околните поне ме виждат и ми напомнят.
Прекрасен повод да напиша малко за телесните модификации. Нелка почнем с нещо популярно: ТАТУИРОВКИ
За символиката няма да ви говоря. Информация за нея бол. Но за следствията от татуирането мога. Личен съвет от човек, които има татуси само на видни места- преди да решавате къде ще се шарите, се замислете, какво (ще) работите . Много държавни структури не толерират носенето на видими външни белези, пиърсинги и татуировки в редиците си- иначе казано полицията, пожарната и военните са прецакани от съдбата и не могат да си направят „ръкави“.
Моят опит води до извода , че когато направих две дълги по педя тъмни петна на предмишниците си, затрудних работодателите и колегите си за всяко работно място, което ще имам до края на живота си. Макар и да съм изключително съвестен работник, поради факта, че основно задължение ми е да общувам с хора, отнасям много неодобрение и конфузни моменти поради външния си вид. Едва сега оценявам, че не ми е възможно в жежко лято да обличам само ризи с дълъг ръкав, за да не стресирам високоморалните хора над средна възраст, с които имам редовни сблъсъци. Носенето на неща без ръкави обаче пък прекрасно разнообразява живота на шефа ми, които не само, че ми търпи разюздания външен вид, а дори и отказва да ме уволни, въпреки нееднократните оплаквания.
Какво да направя, вече сгреших, татуирах си правилните неща на грешната част от тялото. Карай, все пак татуировките са изкуство познато на човечеството от древни времена. Навлизането на думата в английския език е констатирано около 1769 година, след като мореплавателите са съзнали, че в езика на полинезииските племена ползват думата „tatau“ – означаваща „белег“. Каквото и всъщност са.Историческото им развитие е проследено до древноегипетска рецепта на мастило за татуиране, съдържаща трудните за вярване съставки „борова кора, окис от бронз, оцет, сярна киселина, сок от праз лук и яйца от насекоми“. През годините е имало периоди, в които маркирането с омастилени белези се е използвало за наказание, обозначаване на престъпници, варвари и други опасни за обществото индивиди; дълго време са били характерни за моряците; близо два века са били запазена марка на затворници и нископоставени членове на мафията;
Днес, обаче се оказват изключително популярно изкуство, станало неизменна част от поп-културата по света.
И добър повод за подигравки „ Чудя се дали драконите си татуират селяни по ръцете“
Реално погледнато татуирането си е дупчене на кожата с цел в нея да се натика пигмент, който при добра изработка и поддръжка, ще остане вътре в белега, получен при заздравяване. Машинките за татуиране пробождат с игли кожата някъде между 100 и 3000 пъти в минута ( по близичко си е до 100, честно казано), като за да се обагрят 5 кв. см от кожата са нужни около 28 000 пробождания. Боята, която влиза на около 1,5 мм под повърхността, в повечето случай е минерален пигмент (най-често оксиди някакви) – за радост на всички ни, носещи си рисунките по телцата, непредизвикващ алергии. В (вече) редки случай се ползват растителни пигменти при съвременното татуиране, като при тях съществуват няколко проблема. Първо и най- притеснително за мен е, че фактически при тях все пак има някаква вероятност от алергии. Чисто естетически съществува проблема с това, че понякога непълната им разтворимост води до разнасяне на боята на места, където не бихме искали да е, или промяната в цвета.
Самия процес разбира се е свързан с някаква болезненост. Степента на болка, кървене и изхвърляне на боя много зависят от организма подложен на процедурата. Мястото където се дупчи има голямо значение, на пространства с дебела подлежаща (мускулна) тъкан болката все пак може да бъде наречена търпима. Повечко инат от страна на модела, изискват ставите, и пространствата опнати направо върху костна структура (аз лично съм чувал отвратителни истории за татуиране на кожата на главата). Кървенето също зависи много от това що за здраве имате. Аз какъвто съм карък кървях, не само докато ме дупчеха а и дни след това. Повечко кръв може се процеди през дупчиците на кожата и ако се налага многократно третиране на точно о1070937_660_пределено пространство. Аз лично бях готов да прежаля някой друг милилитър B+, ако не бях в див ужас, че това ще допринесе за изхвърляне на част от боята и повреждане на рисунъка.
Понякога татуирането има кофти последствия.

За това моята препоръка е хубаво да се замислите кой Ви я прави.
Дали бих искал някой да ми причини прорезна рана и да направи татус, за мен лично е еднозначно. Не поверявам живота си на нечистоплъно изглеждащи артисти с машинка в ръка. Защото имам предвид, какви ужасяващи неща мога да прихвана по кръвен път. Питам, ама много питам. Може да Ви се види досадно, но всеки добър професионалист трябва да може да обясни каква е процедурата по работата върху мен. Внимателно слушам, какво ми говорят докато обсъждаме рисунката върху кожата ми. Зяпам ги в ръцете, когато вадят машинка, сглобяват я и слагат задължителните еднократни ръкавици. И още преди въобще да се ме доближили вече съм на ясно за нещата – от това дали студиото, в което съм е достатъчно хигиенично, до това, с какво точно да мажа прясната, все още разранена рисунка. Важно е за здравето да идеш при точния татуист, важно е да помниш, че татуировката ще остане до смъртта ти с теб( а може и няколко дни повече от теб да се задържи на тоя свят), важно е да не пестиш пари, да не imagesпренебрегваш хигиената, да слушаш внимателно. Защото дори да идеш при най-добрия, ако оставиш раната да се възпали, да хване кора или я задушиш в собствен сос с носене на фолио няколко дни, надали ще имаш най-добрия татус.

Що се отнася до ужасната му шега, че татуса е до живот:
Парите който давате за татус, са като пари за пластична операция. Ако ви се виждат много, имайте предвид че ниските цени, често водят до ненормални суми за лазерно премахване на петното, което имате върху епидермиса си. Премахването на татуировка с лазер е неприятно, скъпо и сложно( да не говорим че боли).
Обичайте себе си, тялото си, татусите си .

Автор: Ст.Т.

„Малко“ за приятелството

f298bce4542756bf3f065122b885feb4

„Човек е част от себе си. Останалата част са неговите приятели.”
Приятелите – ония дебилни гадове, с които нищим разни недотам дълбоки проблеми, на които се фукаме като деца, при чиито загуби тъгуваме. И същите, чиито ум ни е спасявал нееднократно от собствената ни глупост, давали са ни решение за проблеми, чието съществуване дори не сме подозирали. Онези които обичаме….на които позволяваме макар и косвено да ни променят… които понякога мразим (защото са прави)…на които се случва дори да завиждаме.
Има хора, които с годините съм започнал да считам за част от себе си. Когато не съм ги виждал дълго време усещам, че нещо ми липсва, но признавам че не се досещам какво точно. И един ден телефона звънва и чувам глас излъчващ смях, най-често обясняващ нещо странно от другата страна на линията.
Любимия ми пример е : „Стас , слънцето изгрява от грешната страна!“
( визирайки, че приятелка е мислила, че изток е от другата страна на града, в които вече трети ден пребивава)
Или: „Нямам идея къде си, ама довечера ръцете ти ми трябват тук!“( другарче нуждаещо се от помощ в късни доби по дебилна причина)
За четвърт век животец съм събрал добра бройка хора, към които имам топли чувства. По-малко, но пък отново съществен брой са и тези за който бих направил някаква жертва, за да съм им в помощ. Но с тъга признавам, че съм загубил хора, които не просто харесвах, а обичах. Няколко от тези приятелства от детските години, няколко от училище, едно две просто затихнали, безвъзвратно загубени, застинали в тъжно забвение. Сега като видя хората, които вече нямам нещо в мен трепва, и почвам да се чудя какво съм загубил. Нека видим, какво са написали големите мозъци. Приятелството е определено, като междуличностна връзка изразена в сътрудничество, подкрепа, емпатия и уважение. Въпросният вид отношение се свързва с лоялност, споделяне на сходен вкус към дейности. Често се характеризират с подобни жестове или речников шаблон, доверие и самоотвержени прояви.
Както би се изразил лайк като мен, приятелят е човече готово да погледне през твоето цветно стъкълце света, и да ти услужи със собствената си патерица в дуела ти с живота.
Харесал съм си и популярен днес цитат от Аристотел
„ Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела. “
Проблеми възникват около това, какво позволяваме и какво не, на другарчетата си.
Какво очакваме и какво получаваме от тях. Какво мислим, че са те ( за нас и за света), и какво са фактически.
Защото, аз да речем винаги съм подбирал особено внимателно най-близките си приятели със съвсем ясното съзнание , че ( нетипично за повечето хора) ще им позволя да ме променят. Не се възмущавайте, имам добро оправдание – личностите ваещи ме, както намерят за добре, винаги са по-добри хора от мен. Избирам внимателно, дето се вика.
След като съм се обградил с подобен род скулптури (имайте предвид , те никак не препират да ме променят, освен ако е особено наложително), очаквам от тях да са коректни, да не ми вредят съзнателно, да полагат грижа за мен , както аз полагам за тях.
А аз се грижа доколкото ми е възможно. Вярно нямам навика да звъня през ден, да питам как са, и дали за им занеса топла супа, но слушам внимателно. Не давам съвети , които самият аз не бих изпълнил, и ежедневно мисля каква дивотия да стъкмим , когато се съберем на едно място.
И те, милите, се грижат!
Кой за настроението ми, кой за неясен технически проблем по копмпютъра използван у дома, защото знаят, че имам нужда, защото усещат, че бих отвърнал със същото.
От икономическа гледна точка, приятелството е просто взаимоизгодно отношение, в което и двете страни получават голяма полза, при полагане на малки усилия. Въпроса е, че живота ни никак не е чиста икономика. Колко често и по какви поводи срещаме внимание от околните е не само част от ежедневния график, а и основно за самооценката и социалната ни вградимост. С кого бихме желали да споделяме щастливите си моменти или тегобите тегнещи над съзнанието ( а понякога и над физическото ни съществуване) е показател, в какво русло се опитваме да натикаме потока на живота си.
Нямате време за приятели? Не сте сигурни, че хората за които се сещате докато четете това искат да ви видят? Не ви търсят? Не помните кога последно се събрахте, не за да се оплаквате а за да се посмеете на нещо яко?
Колко време мислите че отнема едно излизане седмично, ако ще и просто да разходите кучето заедно? Защото реално за да поддържате някаква социална връзка с важен за вас индивид няма да натовари много графика. Колко трудно е да наберете телефонен номер на някой, чиято личност Ви е важна и интересна и да му предложите сбирка на по бира, или разходка на немирен домашен любимец?
Трудно ли е да поемете инициативата и да потърсите контакт?
Невъзможно ли е да намерите тема, несвързана с гнетящи ви мъки и проблеми?
Много неща зависят от самите нас, приятелството също.
Личния ми опит показва, че в живота ми има два вида приоритети:
-Краткосрочни( ежедневни проблеми, да си изпълня задълженията, да се погрижа за животните из дома, да почистя, да си почина за да съм адекватен утре на работа )
– Дългосрочни (едни такива, под чиито слогън ще си избутам цялото съществуване- семейство, приятелство, морал, любов, развитие)
В някакъв момент енергията ми равняваща се на 100% трябва да бъде разпределена. Разбира се ще отделя голямо количество от нея за ежедневните си приоритети, защото иначе надали ще успея да живея нормално. Но след като отделя 60% за работа, 20% за чистене из дома и грижа за домашните любимци, 10% за незаплатен труд(рано или късно всеки се сблъсква с такъв) се замислям хубаво дали да не вложа едва заделените ми 10% в нещо, което намирам за много важно в цялостната картина на съществуването си.
Ако днес отделя 10 % за частта от мен пребиваваща в чуждо тяло, няма ли освен по-доволен от разпределението на енергията си да се чувствам по-цял и по-щастлив?
Помислете, вдигнете телефона и поканете някого, ей така, просто да се видите.
Защото нещо Ви е липсвало, а до скоро не знаехте какво.

Автор: Сташа Тонева

Изпитани и ефикасни средства за разсъняване

средства за разсъняване

Всеки е чувал за разбообразието от средства за по-бързо събуждане, но не всеки е склонен да експериментира. Ползваме заучени средства, като кафе, студен душ и какво ли още не.

Днес ще Ви предложим изпитани и ефикасни стедства, които да Ви убодрят и развсеселят. Тук ще откриете напитки, храни, спорт и още нещо за тази цел, но вие ще изберете онова, което Ви допада.

Упражнения под Завивката

Това е най-доброто средство! Ако имате половинка до себе си, няма нищо лошо да се измъкнете, да измиете зъбите си, да се охладите, и отново да се върнете в леглото.

Сутрешните ласки също подобряват циркулацията на кръвта и намаляват кръвното налягане,облекчава неразположенията при мигрена, артритни болки и възпаления.
Когато правите любов с партньора си телата ви отделят по-големи количества естроген и други хормони важни за красотата.

Сутрешният секс е един позитивен старт на деня.

Ако все пак нямате партньор под чаршафа, може да се задоволите и с нещо като 

Н2О

Силно разсънващо средство. Наплискайте си. Кожата ви с ще грейне след тази процедура. Вземете си душ, и сънливостта ще се стопи. Пиенето на чаша вода с лимон, веднага след ставане, се препоръчва от диетолозите за прочистване на организма.

Тренировки на саме. Може да поспортувате в леглото и по други начини! Ако и това не ви тонизира, направете малко Тибетски упражнения.

Фа, со, ла … до

Музиката е отлично средство за бързо разсънване сутрин. Потанцувайте пред огледалото под звуците на любимото си парче, докато се обличате и настроението ви ще се подобри значително.

Ето и няколко предложения на заместител на кафето
Нека заместим кафето
с Ябълка

Тя не съдържа рафинирана захар, а фруктоза, която осигурява прилив на енергия в тялото ни. Доставя на организма 20 различни въглехидрати, които изгаряме през целия ден. Ябълката е човешкото гориво, както бензинът се използва, за да се задвижи колата.
Захарта, която консумираме през целия ден се усвоява от организма ни по-бавно и постепенно заради фибрите в ябълката, изядена за закуска. Така тонусът се запазва добър по-дълго време в сравнение с краткотрайния, получен от кафето. Плодът е свеж, сочен и хрупкав и дори само това е добра предпоставка за събуждането ни.

Нека заместим кафето с
Комбуча

Комбуча е ферментирал зелен или черен подсладен чай. Позлата й за тялото е, че го зарежда с ензими, доставя му пробиотици и подпомага храносмилането. Има лек диуретичен ефект, и много мощен изчистващ ефект. Като всяка пробиотична храна подпомага пълноценното усвояване на хранителни вещества.

Нека заместим кафето с
Спирулина

Спирулината са синьозелени водорасли известни със своето богатство на белтъчини и аминокиселини. Дори в малки количества те имат свойството да освежат и подобрят функциите на тялото, да го очистят от токсините и да му доставят допълнителна енергия.
На спирулината се преписват обаче и свойствата да разсънва и разбужда нервната система.

Нека заместим кафето с
Пшеничена трева

Пшеничената трева е богата на над 107 микроелемента, витамини и ензими. Всички те имат мощно действие в очистването на тялото и засилват метаболизма. Заради тези свои качества пшеничената трева спокойно заменя чаша кафе, а дори може да се приема вместо междинна закуска. Единственият й недостатък е, че леко превъзбужда нервната система, а предозирането води до диуретичен ефект.

Нека заместим кафето с
Бял чай

Белият чай по нищо не отстъпва на кафето в количеството кофеин. За разлика от него обаче то е много по-малко киселинно и отделя тази енергия постепенно. Така избягвате случаите на пикове и спадове в настроението и енергията. Белият чай има по-богати запаси от антиоксиданти от кафето, а за разлика от него и черния чай не оцветява зъбите.

Истината е, че всеки би се разсънил, и то с лекота, ако любимия сервира любимата закуска под завивките!
Затова, побързайте да изненадате половинката, с нещо вкусно.

 

Упражнения на Кегел за мъже

Упражнения на Кегел за мъже

Упражненията на Кегел за мъже помагат на контрола на пикочния мехур и подобряват сексуалната активност. Важно е да бъдат извършвани правилно. Целта на упражненията е да укрепят мускулите на тазовото дъно, които подържат пикочния мехур и червата и да подобрят сексуалната функция.

С практиката, упражненията могат да се правят дискретно почти по всяко време – независимо дали си почивате на дивана или шофирате колата си.

Преди да започнете да правите упражненията на Кегел, трябва да разберете как да намерите правилните мускули и правилната техника.

Ползите от упражненията на Кегел за мъже

Много фактори могат да доведат до отпускане на мускулите на тазовото дъно, включително хирургично отстраняване на простатата (радикална простатектомия) и заболявания като диабет и свръхактивен пикочен мехур.

Може да се възползвате от упражненията ако:
– имате уринарна или фекална инконтиненция
– дрибъл след уриниране – обикновено след като сте напуснали банята

Някои проучвания показват, че упражненията на Кегел за мъже могат да помогнат при еректилна дисфункция.

Как се правят упражненията на Кегел за мъже?

Отнема известно усилие, за да усетите мускулите на тазовото дъно и да разберете как да ги свивате и отпускате. Ето няколко насоки:

За да определите точните мускули спрете уринирането по средата или стегнете мускулите, които не позволяват да изпуснете газ. Това са мускулите на тазовото дъно. Ако свиете тези мускули докато се гледате в огледалото, основата на пениса ще се премести по-близо до корема и тестисите ще се повдигнат.

Усъвършенствайте техниката си. След като сте идентифицирали мускулите на тазовото дъно, изпразнете пикочният мехур и легнете по гръб със свити колене едно до друго. Стегнете мускулите и задръжте в това положение за три секунди, а след това ги отпуснете отново за три секунди. Опитайте няколко пъти подред, но не прекалявайте. Когато мускулите станат по-силни опитайте да правите упражненията на Кегел в седнало, изправено положение или при ходене.

Поддържайте фокуса си. За най-добри резултати, се придържайте върху стягане само на тазовите мускули. Не стягайте мускулите на корема, бедрата и задните части. Не задържайте дъха си, вместо това дишайте свободно по време на упражненията.

Повтаряйте упражненията по три пъти на ден – всеки път поне по една серия от 10 повторения.