Летен загар за по-дълго

загар за по-дълго време
Всяка една дама, завърнала се от ваканция със свеж шоколадов тен, се тревожи как да го запази по-дълго време.
Има няколко малки трика, от които може да се възползвате. Това е едно предизвикателство, но и начин да сте по-свежи през цялото лято. Хладки душове и тяхната сила!
Къпането с топлата вода по-бързо дехидратира кожата, а това ускорява обелването на повърхностния епителен слой, който пигментира от слънцето.
Ефекта на хладкия душ, за да има по-дълъг ефект, съчетайте с използване на сапун или душ гелове с какао. Хидратацията на кожата трябва да се превърне в ежедневен навик.Не трябва да забравяте и да възстановите мекотата и хидробаланса на кожата.
За целта, използвайте хидратиращ продукт за тяло, с по-богата формула или обогатена с естествени подхранващи и овлажняващи съставки както:
– бадемово масло, какао, алое вера, кафе и нар
Не трябва да забравяте и да ексфолирате тялото си на всеки 2 седмици. В предния брой Ви дадохме няколко съвета за тази цел.
Ексфолирането ще спомогне за премахването на мъртвия кожен слой, който замаскирва тена.
Наблегнете на честите душове.

През горещите летни дни, организмът изхвърля много вода, чрез потта. Когато кожата се дехидратира, започва да се лющи, което много по-бързо причинява избледняване на тена.
Незабравяйте да обърнете процеса, чрез консумация на поне 2 л. вода дневно.
Кожата се нуждае от повишаване приема на витамин А, който може да доставите, чрез сок от цвекло и морков.
Съществено важен за кожните клетки и за предпазването им от свободните радикали. С подхранващото си действие, прави кожата здрава и бляскава в дълбочина.
Можете да го откриете в храни като

– червено-оранжеви плодове и зеленчуци, черен дроб, яйца, мляко, рибено масло, спанак.
За запазване на бронзовия тен, ще е нужна и тази промяна в храненето.
Много проучвания, и по мнения на учени меланоцитите се нуждаят най-вече от аминокиселината тирозин, за да произвеждат меланин.
Това показва, че можете да я осигурите, чрез повече прием на

– пуешко месо, яйчени белтъци, извара, сьомга, соя, бадеми и авокадо

Правилната грижи за кожата е от съществено значение, не само за запазване на слънчевия загар от лятото за по-дълго време, но и за цялостното и здраве и благосъстояние.

Пролетно почистване или защо съществува насилие над снимки

Автор: Никола Крумов

Събуждам се. Прясна съботна утрин. Чеша се като къртица, умуваща кои числа да пусне от тотото.
Любимата влиза с гръм в спалнята и заявява, че днес сме щели да чистим – бил съм трябвал.
Колко противно – вкъщи съм свикнал да работя най-вече на възглавница. Щяла да ходи до магазина за препарати, а аз да съм изхвърлел чувала с боклук, плюс да изкарам торбичката на прахосмукачката. Ставам с мъка, все едно съм крадец на охлюви.
Правя си кафе (има кофти вкус, явно аз съм мил тая чаша снощи). В центъра на хола ме чака огромна торба. Я да видя какво има вътре… Кошмар…
Чантичката със спомените ми. Отварям да видя всичко ли си е на място. Да… и добре, че е така, инак довечера някой ще бъде наказан да спи по комшиите (най-вероятно пак аз).
Доволен съм – всичко е непокътнато. Вътре имам петдесетина снимки на бивши приятелки и един хартиен плик със зъби. Сега ще си ги разгледам с умиление.

– Исусе! Пресвета Дево! Мародерство…
Всички снимки са надраскани с черен маркер, като по тях има и нецензурни надписи.

– Какво е станало!? Нора!? Да!

Годеницата ми го е направила, защото мрази бившите ми. Ооооо ще види тя – дълги години се канех поне един път аз да я накажа „без секс”, но все не устоявах. Днес е моя ден – денят на отмъщението. Ами плика? Разтварям го припряно – всичко изглежда наред. Вътре е първият ми паднал зъб, първият зъб на бебешката ми приятелка, зъб от първото куче, което ухапах, такъв от устата на баба Гинчи (откраднат, докато спи), зъб от бухал (продаден ми за лев от големите), зъб от краставица (това почти не го вярвам – не съм толкоз зле), зъб от първото момиче, което целунах с език (че от де да знам точно как се прави), зъб, който ми извадиха по погрешка (докторът каза „извинете”), двата зъба, които изядох в една баничка, зъб от първия ми бой (чужд), зъб от втория (мой), зъб от домоуправител, десетина от казармата, зъб от псуващ на пътя шофьор… и така общо 65 парчета, грижливо надписани с химикал. Колко красиви спомени само! Поглеждам към прахосмукачката.
Офффф. Няма как, трябва да се свърши. Отварям я. Мъча се да изкарам пълната торбичка, но е невъзможно. Този механизъм е направен за жени – само те могат да открият смисъл в нещо работещо нелогично. Опъвам, разпъвам, дъвча с уста, бия с крак… не става.
Клещи, трион, чук… най-сетне ще поддаде… още малко само… Бух – облак от домашен вулкан. Сив прахоляк, който вдишвам на плътни глътки.
Дробът ми е циментиран до горе със ситен чакъл – инак живея здравословно. Всичко е в пепеляк, а очите ми произвеждат гъсти оловни гурели. Тишина. Стоя на колене застинал… Гъбата от прашната бомба бавно се утаява…

– Как ще изчистя тука!? Добре че съм умен1
– Ивче, я ела тука, миличка.


Котката Ивелина се изправя от дивана – доближава добродушно. Колко е наивна само. Обърсвам целия под с кожухчето ѝ, а после я изтупвам хубаво на терасата (прането на комшиите става черно). За благодарност ѝ давам лист зеле – животното почва радостно да го гризе. Чистя прахосмукачката с друга прахосмукачка, а после втората с първата и обратно. Нора се прибира… от вратата набира на крещене… аз стоя спокоен…


– Кольо, нищо не си свършил.

Оставям я да си побучи. Очаква да скимтя, но това не се случва. Изправям се застрашително с всичките потници, бради и татуси. Годеницата ми боязливо се отдръпва. Правя крачка напред – тялото ѝ е колкото на недоносена сърничка.


– Ти, Норо, защо си написала „курва” на една от любимите ми снимки?!
Оглежда се тревожно.
– Ъммм… не знам за какво говориш.
– Норка, та това е снимка от моята детска градина, а момиченцето на нея е тогавашното ми пет годишно „гадже” Рая!”

Навежда глава, но за кратко – в погледа ѝ има безгрижно веселие
– На по-хубавите девойки дори ги изгорих.
– Ъ! Как?С огън.
– Ужас… защо го направи!?
– Защото ми хареса. А ти какви си ги вършил с тия прахосмукачки?
– Торбичката на едната не излизаше, та използвах чук.
– Ххахаха… виж става само с леко щракване.
– При мен не щракваше.
-Трябва да щракнеш наобратно.
– Как не съм се сетил?

Че кое при момичетата не става наобратно и как изобщо е възможно нещо да щракне наобратно. Мисля си, че в момента, когато някой мъж разбере жените, светът ще свърши – нов голям космически взрив. Доволен съм – няма да е скоро. Чудя се дали и извънземните имат подобни проблеми с половинките си.
Дали и на тях са им поругали снимките от местната детска градина, когато са били само огромни слузести ларви. Какво толкова се ядосва любимата на тия снимки – та на тях има просто други змии.
Имам смелостта довечера да не дам секс, но… ще си я запазя за друг път.

Татковци и дъщери

бащи и дъщери

Дали изобщо се замислят жените, от къде започват нашите очаквания, и изисквания да ни се изпълняват всички желания? Съмнявам се.
Но аз преспах тази нощ с мисълта за малката „истеричка“. Коя ли е тя, ами всяка една от нас, но малка, сладка и с онези големи влажни очи, на които никой татко не може да устой.
Това е историята на детството, в която се разкрива, как започва бъдещето изпълнено с ужас за партньорите ни.
Всички знаят, че бащата е готов на всичко за своята дъщеря, независимо че вече има мъж до себе си, който обикновено никога не е „подходящ“. Разбира се че не е!
-Моето малко бебче, а този мръсник ми я отне – каза бащата.
Връзката между бащата и дъщерята е силна. Татковците изтърпяват всеки каприз на дъщерите си. Те позволяват да им сложат червило, да им лакират ноктите на краката и да ги водят за носа по всякакъв начин.
Татковците гушкат, милват, купуват непозволени от мама неща, правят най-страхотните сандвичи и варени яйца. Те ни водят на различни места, а мама си остава удома. Бащата е готов да се скара с мама, за да се усмихнем отново!
Мама обикновено е пречката между двамата. Трябва да я държим в изолация, та какво ли разбира тя! Татко е най-най, а тя все го ругае.
Мъжа-баща се променя след появата на детето си от женски пол. Може би с течение на времето започва да разбира собствената си жена, колко важна е за нейния баща. Не знам!
Трудно е за мъжа-баща да приеме, какво го очаква в бъдеще, когато малкото момиченце ще стане жена.
Бащите винаги са насреща да променят приоритетите си за своята дъщеря, да сложат ролки, да участват в чаени партита, да опитват торти от кал и листа, да скачат на ластик. После се налага да разбият няколко носове, да преплуват морето, да прескочат планини, да се откажат от всичко. Те се отказват от собствената си индивидуалност за дъщеря си.
Дори косите на бащата да са побелели от толкова грижи през годините, те винаги отварят сърцата… и портфейлите си. Друга жена? Няма шанс. Дъщерята е единствена!
Тя е обекта, който е съвършен. Жената, която е неговото цвете, най-идеалния образ сред жените. Тя винаги се връща при тати, защото мама не е позволила това или онова. Защото някой е наранил чувствата и, защото има нужда от чифт нови обувки, а в шкафа има поне дузина.
Може би татковците никога не запомнят на колко години е дъщеря им, и в един момент осъзнават, че вече е на 30. Защо ли?
Защото тя е онова малко момиченце на татко.
Но какво се случва с това момиченце в бъдеще? Продължава да мисли, че всичко и е позволено. Всички тези женски очаквания са свързани с вярата, че и моята половинка трябва да истърпява всичко това. Искаме да бъбрим, и той да ни слуша, и да запомня всичко което казваме и мислим. Очакваме да сядаме в скута на половинката, и да ни казва колко ни обича по няколко пъти на ден. Искаме да ни купуват разни неща, дори и да са ненужни, а когато това не се случва казваме, „Не съм ли важна за него“?
Държим се така, сякаш желанията ни и капризите трябва да са закон, който мъжа до нас да спазва. Но в живота не е така.
Не може всичко да се разминава безнаказано.

Ако един ден с партньора си имате дъщеря, моментално сме на втора позиция. Любопитно нали?
Затова мили дами, мисля че е време да приемем някои неща. Да приемем реалността, колкото и да не ни допада.

Затова си имаме татковци, те винаги ще бъдат до нас, готови да обърнат света!

Автор: Биляна Бонева

В чужди панталони

В чужди панталони

Замислих се, кога дамите обуват панталони, или се намъкват в чуждите.
Звучи доста многосмислемо, но и целта е такава.
Доста често сме се чувствали сякаш сме не на мястото си, сякаш сме се намъкнали в чужди гащи. Обръщаме се, за да видим дали някой не ни гледа с присмех, стесняваме се, гледаме дали подгъва не е скъсан.
Типична реакция на човек, който не е в свои води.
За съжаление постояно в ежедневието ни се налага да чувстваме този дискомфорт, предимно дамите.
Нека за малко се поставим на мястото на една жена, още от ставането и.
Деня започва с чорлава коса, а не може да се тръгне с прическа „нощтна езда“ или „близа ме мамо кравата“. Бързо се включа преса, или се пуска в действие дифузер с куп мазила за стилизация. Но това е най-малкия проблем.
Очите ни са подпухнали, няма шанс…
Тичаме до камерата, за да извадим купчета замразени билки, ако пък на рафта има и замразен алкохол, сипваме си бучка-две в кафето. Така някак си нещата за миг са по-спокойни, но това е само началото на ужаса.
Започва се едно велико макетиране, защото отоците от недоспиване очите не спадат. Какво ще каже комшийката?, че пак съм купонясвала. Пощальона ще се подхили, хората по пътя ще ме заглеждат, а шефа ще е недоволен.
Да кажем, че косата е вчесана, лицето като на глинена кукла изписано, но следва най-големия мазохизъм, бельото.
Започва се едно ровене, за да е в тон с дрехите.
Ооо, ами ако „някъде ми излезне късмета“, неее!
Влиза се спешно в банята, епилации, за да няма и косъм следа от неравност.
Започва се едно втриване на куп мазила за тяло, спрей за тяло и парфюм. Но името на парфюма трябва да е с буквата от деня на седмицата. Катастрофа!
Време е за намъкване в бельото. Това вече довършва една жена, свърши се със свободата за формите и. Слага се сутиен, който качва бюста на нивото на мъжкия поглед, слага се прашка, която цял ден е като напонмяне, че сме грешни…
И всичката тази мъка само в първия половин час от събуждането.
Разбира се в целия този дисконфирт продължава цял ден, за да сме някой друг, да сме желани, привлекателни и желани. Но идва момента, в който се освобождаваме от агонията…в тоалетната. Може би затова, толкова често пишкаме и ходим по двойки, за да се оплакваме по-дълго, за да ни олекне за миг.
Но защо правим всико това?
Ами има много причини, но обикновено накрая винаги е тази, че да се намъкннем в най-„неподходящите“ чужди панталони.
Разбира се, нещата могат да са много по приятни.
Ставаме, слагаме един ластик на непокорната коса, тонизираме лицето със студена  вода, слагаме пликчета, удобен къс панталон, тениска и нисни обувки. Ето и решението на проблема. Знае ли човек, може да попадне на „хора“ , и да бъде оценен по по-важни качества.

Автор: Биляна Бонева

По целувката ще го познаете !

По целувката ще го познаете

По начина на целуване би могло да се определи какъв човек стои до вас – кръшкач, домошар или побойник.

Достатъчно е да целунете един мъж, за да разберете заслужава ли си да бъдете с него или той ще остави мимолетен спомен във вашия живот.

Мъжете, които целуват страстно и продължително са в състояние да ви направят истински щастлива в леглото. Те са добри любовници и целта им е да направят и себе си и вас доволна от връзката ви. Тези мъже обаче винаги търсят нова страст в живота си, по-бурна и по-голяма. Трудно е да задържите такъв мъж до себе си, но дори и да успеете той винаги ще ви разочарова с отношението си към останалите жени – той е сваляч до мозъка на костите.

http://zajenata.ogosta.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1092&Itemid=1