„Малко“ за приятелството

f298bce4542756bf3f065122b885feb4

„Човек е част от себе си. Останалата част са неговите приятели.”
Приятелите – ония дебилни гадове, с които нищим разни недотам дълбоки проблеми, на които се фукаме като деца, при чиито загуби тъгуваме. И същите, чиито ум ни е спасявал нееднократно от собствената ни глупост, давали са ни решение за проблеми, чието съществуване дори не сме подозирали. Онези които обичаме….на които позволяваме макар и косвено да ни променят… които понякога мразим (защото са прави)…на които се случва дори да завиждаме.
Има хора, които с годините съм започнал да считам за част от себе си. Когато не съм ги виждал дълго време усещам, че нещо ми липсва, но признавам че не се досещам какво точно. И един ден телефона звънва и чувам глас излъчващ смях, най-често обясняващ нещо странно от другата страна на линията.
Любимия ми пример е : „Стас , слънцето изгрява от грешната страна!“
( визирайки, че приятелка е мислила, че изток е от другата страна на града, в които вече трети ден пребивава)
Или: „Нямам идея къде си, ама довечера ръцете ти ми трябват тук!“( другарче нуждаещо се от помощ в късни доби по дебилна причина)
За четвърт век животец съм събрал добра бройка хора, към които имам топли чувства. По-малко, но пък отново съществен брой са и тези за който бих направил някаква жертва, за да съм им в помощ. Но с тъга признавам, че съм загубил хора, които не просто харесвах, а обичах. Няколко от тези приятелства от детските години, няколко от училище, едно две просто затихнали, безвъзвратно загубени, застинали в тъжно забвение. Сега като видя хората, които вече нямам нещо в мен трепва, и почвам да се чудя какво съм загубил. Нека видим, какво са написали големите мозъци. Приятелството е определено, като междуличностна връзка изразена в сътрудничество, подкрепа, емпатия и уважение. Въпросният вид отношение се свързва с лоялност, споделяне на сходен вкус към дейности. Често се характеризират с подобни жестове или речников шаблон, доверие и самоотвержени прояви.
Както би се изразил лайк като мен, приятелят е човече готово да погледне през твоето цветно стъкълце света, и да ти услужи със собствената си патерица в дуела ти с живота.
Харесал съм си и популярен днес цитат от Аристотел
„ Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела. “
Проблеми възникват около това, какво позволяваме и какво не, на другарчетата си.
Какво очакваме и какво получаваме от тях. Какво мислим, че са те ( за нас и за света), и какво са фактически.
Защото, аз да речем винаги съм подбирал особено внимателно най-близките си приятели със съвсем ясното съзнание , че ( нетипично за повечето хора) ще им позволя да ме променят. Не се възмущавайте, имам добро оправдание – личностите ваещи ме, както намерят за добре, винаги са по-добри хора от мен. Избирам внимателно, дето се вика.
След като съм се обградил с подобен род скулптури (имайте предвид , те никак не препират да ме променят, освен ако е особено наложително), очаквам от тях да са коректни, да не ми вредят съзнателно, да полагат грижа за мен , както аз полагам за тях.
А аз се грижа доколкото ми е възможно. Вярно нямам навика да звъня през ден, да питам как са, и дали за им занеса топла супа, но слушам внимателно. Не давам съвети , които самият аз не бих изпълнил, и ежедневно мисля каква дивотия да стъкмим , когато се съберем на едно място.
И те, милите, се грижат!
Кой за настроението ми, кой за неясен технически проблем по копмпютъра използван у дома, защото знаят, че имам нужда, защото усещат, че бих отвърнал със същото.
От икономическа гледна точка, приятелството е просто взаимоизгодно отношение, в което и двете страни получават голяма полза, при полагане на малки усилия. Въпроса е, че живота ни никак не е чиста икономика. Колко често и по какви поводи срещаме внимание от околните е не само част от ежедневния график, а и основно за самооценката и социалната ни вградимост. С кого бихме желали да споделяме щастливите си моменти или тегобите тегнещи над съзнанието ( а понякога и над физическото ни съществуване) е показател, в какво русло се опитваме да натикаме потока на живота си.
Нямате време за приятели? Не сте сигурни, че хората за които се сещате докато четете това искат да ви видят? Не ви търсят? Не помните кога последно се събрахте, не за да се оплаквате а за да се посмеете на нещо яко?
Колко време мислите че отнема едно излизане седмично, ако ще и просто да разходите кучето заедно? Защото реално за да поддържате някаква социална връзка с важен за вас индивид няма да натовари много графика. Колко трудно е да наберете телефонен номер на някой, чиято личност Ви е важна и интересна и да му предложите сбирка на по бира, или разходка на немирен домашен любимец?
Трудно ли е да поемете инициативата и да потърсите контакт?
Невъзможно ли е да намерите тема, несвързана с гнетящи ви мъки и проблеми?
Много неща зависят от самите нас, приятелството също.
Личния ми опит показва, че в живота ми има два вида приоритети:
-Краткосрочни( ежедневни проблеми, да си изпълня задълженията, да се погрижа за животните из дома, да почистя, да си почина за да съм адекватен утре на работа )
– Дългосрочни (едни такива, под чиито слогън ще си избутам цялото съществуване- семейство, приятелство, морал, любов, развитие)
В някакъв момент енергията ми равняваща се на 100% трябва да бъде разпределена. Разбира се ще отделя голямо количество от нея за ежедневните си приоритети, защото иначе надали ще успея да живея нормално. Но след като отделя 60% за работа, 20% за чистене из дома и грижа за домашните любимци, 10% за незаплатен труд(рано или късно всеки се сблъсква с такъв) се замислям хубаво дали да не вложа едва заделените ми 10% в нещо, което намирам за много важно в цялостната картина на съществуването си.
Ако днес отделя 10 % за частта от мен пребиваваща в чуждо тяло, няма ли освен по-доволен от разпределението на енергията си да се чувствам по-цял и по-щастлив?
Помислете, вдигнете телефона и поканете някого, ей така, просто да се видите.
Защото нещо Ви е липсвало, а до скоро не знаехте какво.

Автор: Сташа Тонева

Речник на умалителните

ономастика

Време е да вникнем в семантика на думите, които партньорите си разменят с лекота.
С вас ще рагледаме речника на умалителните вчера и днес.
Важно е да се отбележа, че умалителното винаги си е за конкретния човек, и идеално му приляга.
Влюбените партньори не спират да се наричат с какви ли не имена, а други ги ползват за стратегия, чрез която да получат желаното.
Разбира се има хора, които изключително се дразнят да им се говори снизходително, омаляващо личността им. Това вбесява някои дами, както и господата, които са по-чувствителни от нежни пол.

Преди да продължа с речниковият запас между партньорите, бих искала да вметна, че този въпрос е много различен при тийн групите.
Младежите в юношеска възраст са решили да ползват ономастика, която е в стил абревиатура от рода ММР примерно.
Съкращения които използват тийнейджърите са с доста технически значения и термини, които по-старото поколение не разбират.
Но пък изречението от рода, „мое сладко айподче, ела да те целуна по красивия интерфейс“, не е за подценяване.
Или „ако знаеш колко е жесток на моя процесора, направо ме побърква платките“.
Но това се те младите, а какво знаем ние зоолозите и оценителите на вещи!
Нека сега да разгледаме няколко класически примера за умалителни.
Класация аксесоари:
Злато, съкровище, диаманче, перличке и т.н, говори за цената, която мъжа или жената притежава. Това е нарицателно за личности, които притежават и много ценни качества на патньора. Освен това, би могло да се разгледа, че партньора е източник на средства.

Категория животни:
В тази категория се разглеждат умалителни, които разкриват темперамента на притежателя им.
Бухълче – личности, които през деня не са така активна, за разлика от нощите, в които активността се засилва.
Зайче – страхлива личност, свита, несигурна в себе си. Ако се отнася за мъж, може да говори двусмислено, че сексуално е бързичък и плах.
Писе – коте – животинка, която обича да се гушка, за да постигне желаното. Умилква се умело, но е с темперамент, и не обича да я мачка всеки.
Мишле – отново говорим за страхлив човек, който гледа все пак да придърпа нещо, или много си вре муцунката, дори и да не е поканен.
Пиле – много ми харесва това умалително. Направо да си кажем „кокошко“. Ами тук значенията могат да са повече.
Например, че по цял ден кълве каквото им подадат, и не се оплакват. Дрямката е важно нещо, а и семейството е движещ елемент. Постигнатото с много мълчание нещо, от човек наричан пиле, може много лесно да му бъде отнето. Той пак ще си къта търпеливо.
Мече – тромав, но сладък човек. Обича да бърка в кацата с мед, но всему се разминава. Обича да си поспива, да има топла хралупа и запаси с мед.

Класация други:
Мило – човек, който е отзивчив и приветлив. Склонности му да предлага опека и грижа.
Душичка – Тези хора са отзивчиви, склонни на прекомерна добрина и състрадание. Лесно правят компромиси, и приемат и най-неприятните качества на хората.
Бебче – беззащитност и слабост. Хората тип „бебче“ не са самостоятелни, поведението им е инфантилен, незряло.

Класация непредпочитани:
Олигофрен – състояние на умствено недоразвитие, т.е. на вродено или рано слабоумие. Не е желателно да наричаме половинката си така, защото това определение не говори добре и за нас самите.
Глупак – описва човек, който няма образование,способности и възможност за развитие
Свиня – човек, който е нечистоплътен, няма обноски и не подбира в живота
Говедо – „тъп като говедо“..човек, която не притежава абстрактно и логично виждане, обикновено погледът му е празен и неразбиращ.
Боклук – личност, която е негодна или няма никаква ценност, загубило качествата си.

Нека всеки вникне в смисъла на словесната изразност към половинката, и да подбере най-подходящото умалително за него.

Автор:Биляна Бонева

Газове по терлици

2111029017

От самото заглавие може би разбирате, че ще говорим за една тема табу. Дали е редно една дама да демонстрира чревен метеоризъм, или вече ще бъде вписана в ена друга категория жени.
Тук ще разгледаме, как една жена умишлено потиска един естествен процес, но и причините при жените да имат по-често проявено чревно напрежение.
След проучване по темата за „пръцкате ли дами” , или както жаргонно вече озаглавих темата „газове по терлици”, резултата кога, и къде го правят дамите и дали изобщо го правят е следния.
Класически случай:
– Никога! Аз нямам проблеми, и не е редно една дама да прави такива неща, особено пред който и да е.
При въпрос към малко момченце, то отговаря изумено:
– Мълчание … , че момичетата могат ли да пръцкат?
При задаване на същия въпрос, групата от дами отговаря:
– Опитвам се да освободя напрежението, само когато съм сама, или в тоалетната. За съжаление в повечето случаи не се получава, защото се притеснявам да не ме чуе някой.
Това е типичен случай на газове по терлици, което напряга повече изпълнителя, и повишава нивото на чревно натоварване.
– Мога да стискам, но за сметка на това се оригвам, не мога да се контролирам.
Разбира се, това пак сочи, че задръжките водят до Неволно, шумно изкарване на газ от стомаха т.н. оригване.
– Разбира се, че не страдам от скрупули, а и какво да направя. По всяко време го правя, а и не мога да се контролирам. Може би имам някакъв проблем?
Това сочат част от проучванията сред дамите, но има и нещо съществено важно, което трябва да се отчете в тази публикация, и изясни.
Проучванията сред медиците сочат, че СРДЧ засяга два пъти повече жени, отколкото мъже.
Факт!
Но какво е тази абревиатура? Синдром на раздразненото дебело черво причинен от разнородни по вида си фактори. Някои от тях са:
• бързото хранене
• приемането на суха храна
• хапването на крак
• неправилно подбиране на храна и др.
В някои случаи заболяването се проявява в резултат на повишена или понижена секреция на стомашна киселина или на неадекватно отделяне на храносмилателни ензими.
Това заболяване се дължи на нарушение в мускулната моторика на стената на дебелото черво. Оттук произтичат проблемите в придвижването на храната през храносмилателния тракт и се появява диария или запек и/или болки от мускулни спазми на червата.
Нервните окончания в чревната стена също могат да бъдат силно чувствителни към болезнени дразнители като например разширението на червото.
Както разбирате скъпи читатели, това не е една тема, която е за подценяване, а проблем изявен при по нежните половинки.

Автор: Биляна Бонева

Защо мъжете не се извиняват?

Защо мъжете не се извиняват?
Има теми, които много ни вълнуват. Една от тях е : Защо мъжете не се извиняват?
Чували сме какви ли не отговори, но никой от тях не е реалистичен.
Темата може много бързо да се изчерпи просто с умозаключението, че са непреклонни, и не говори добре за тях ако са на колена пред нас. Гордост, непреклонност и себелюбие.
Но мога да Ви кажа, че това не са отговорите. Може би само от части.
Трябва ние жените да се замислим по какъв начин представяме неща, и да се запитаме, какво извинение търсим всъщност.
Да дадем няколко примера с наши редовни реплики:„Мили, ако ми беше казал, че чантата има и външни джобове, нямаше да се мъча да натъпча всичко в средния джоб“.„Ако беше мислил повече, и а ми беше казал … “„Защо не ми каза, че трябва … “„Как така, ти го каза, виждаш ли, аз нищо не продумах..“– трагикомедия.Не ми се иска да задълбавам в куп обвинения, така нагласен сценарий от наша страна, след който очакваме „извинявай“.
Няма как да се получи!Има и случаи, в които нямаме вина, но мъжете на първично ниво започват да ни крещят. После разбират, че не са прави, но инстинктивно слагат ризница и излизат на дуел. После замълчават. Но ето, че пак го правят!

„Защо не ми се извини“? Не ме обича. Има любовница? Не ме уважава!“

Ами мили дами, мъжете не се извиняват, защото стотици пъти сме вменявали чувство за вина у тях, без да има причина.
При всеки удобен случай сме ги просвали на земята, забивайки токчета в душите им, безжалостно.
Не искам да защитавам мъжете, но те разбира се, умеят да се извиняват. И то умело. Но го правят в моментите на истинска вина, онази, общоприетата за грях или лошо поведение. Но останалите обвинения са си наши грешки, облечени с чуждите дрехи на вина.
В повечето случаи един мъж се чувства много по-наранен, и неоценен от нас в дадена ситуация.

Мъжете не виждат света през многоцветен калейдоскоп на чувства и емоции, както нашата шизуидна душа. Не се опитват да влезнат в роля, след което да прескочим с кристални пантофки в следващата.

Ние го владеем изкусно, с лекота преминаваме на ново в ниво зашеметяващо, интригуващо бленуване. Но на каква цена?

Невротичната ни настройка, маниите ни и параноите, са изцедили и последния ни здрав разум.
Време е да поемаме отговорност за думите и действията си. Да постъпваме рационално, да поемаме отговорност и да обмисляме нашите рефлексии спрямо ситуациите!

Мъжете не знаят кога и какво си мислим, за да поемат отговорност за глуповатият ни, детински каприз.

Автор: Биляна Бонева

Приятел в пола-панталон

vintageportada

Скъпи читатели, днес ще се спрем на една вечна тема „приятелството“.
Въпроса е в това, че ще я разгледаме в динамиката на днешното, „объркано “общество. Може би и затова името на тази публикация е приятел в пола-панталон.
Ще се запитате, защо наричам обществото объркано?
Ами защото не се знае, приятелят до теб какъв пол е имал, каква ориентация притежава в момента, и с каква цел е твой приятел.
Ще се върнем и на класическото приятелство, както и на приятелство мъж-жена, жена-жена. Възможни ли са всички тези примери, да, не, и защо!
Разбира се по класически, днес бях сигурна отговорът на въпроса, а имено, че приятелство между жени НЯМА, но конкуренция на 100% присъства в отношенията. Меже би съм прекалено крайна в реакцията си.
В началото ще уточня, че биологично ни е заложено, на нас жените, да ходим като слепени, дори и в тоалетната. Затова винаги имаме нужда от дружка. Ами разбира се!
Кой по напред ще е до нас, за да разбере първата новина, че да я предаде „нататък“ с мегафон, и ако може преиначена до неузнаваемост – разбира се, приятелката!
Кой е до нас, за да изпъкне в целия си блясък, точно когато сме най-съкрушени – разбира се, приятелката.
Та кой би утешил гаджето, когато се скараме? Или би посетил съпруга ни, когато сме в командировка – разбира се, приятелката. Но с много оскъдна блузка, без сутиен, и цепка до сливиците.

Садизма на една жена, и мазохизма на друга затваря един садо-мазохистичен кръг. Това е енигма в съществуването на жената, и нуждата и от близък от нейния вид индивид.
Но нека да помислим. Какви приятелки имате, и коя е най-добрата.

1. Онази, която ни изслушва? –  тя чува, но не слуша. В този момент е пленена от собствените интереси, но умело симулира емпатия пилейки ноктите си, както когато прави секс с онзи, който обичаме ние.
2. Онази, с която делим всичко? – „Ами, нали сме сестри“?, и аз искам да опитам онова, което опитваш ти..
Дори бащите стават общи, понякога прекалено, .. даже ни стават мащехи, и искат да им казваме мамо.
3. Онази, която е посредник и дипломат? – но винаги плете собствената си мрежа, вплита всички в интриги за собствена полза, а е така невинна..мила!

Много примери може да се извадят под дюшека на опита.
Но нека извадим маркираните карти, да изтрием грима, и да излезнем от дискомфорта на обувките с висок ток!
Жената винаги планува, днешната жена…вчера, тя поне се опитваше да бъде хипи, а не да сменя дружката си спрямо колекция пролет-лято-есен-зима.
Тези, които са vintage style, и не се влияят от течението на въздушните маси са съкровище, което рядко намираш под отломките. Или ако съществува, вече сме резервирани.
Жената винаги се стреми да се саревновава, да изпъква, да надделява, да бъде първа в отношенията си и контактите си с друга жена. Не приема компромис, не може да бъде заменена, като сезонен парцал на неизвестен дизайнер на разпродажба. Не!
Каква е всъщност онази приятелка, която ни е нужна?
Може би тя трябва да е до нас, тогава, когато имаме нужна. С такава приятел и мълчанието са думи, споделени и разбрани.
Приятеля не дава съвети, той се старае да се чувстваме добре, да си върнем усмивката, и да не заема страна.
Трябва да говори по начин, по който сам да търсиш решения.

А вие познавате ли такъв приятел от женски вид? И какво е? Може би като еделвайс високо във вледенената, скалиста земя?

Темата сега започва, в разгара си е, но е редно да продължим за приятелството жена мъж да е в следващ брой.
По мое скромно мнение, ще е нужно да си извадим изводи от до тук написаното, а да разсъждаваме и над следващите примери, които ще направим след последващите статии.

Приятеля в пола-панталон ще сменя цвета си, като хамелион, но трябва да го разпознаем в масите от талази фалш и недоверие.
Споделете вашите сблъсъци с приятели, минали, настоящи и желани в бъдеще.

Автор: Биляна Бонева