Речник на умалителните

ономастика

Време е да вникнем в семантика на думите, които партньорите си разменят с лекота.
С вас ще рагледаме речника на умалителните вчера и днес.
Важно е да се отбележа, че умалителното винаги си е за конкретния човек, и идеално му приляга.
Влюбените партньори не спират да се наричат с какви ли не имена, а други ги ползват за стратегия, чрез която да получат желаното.
Разбира се има хора, които изключително се дразнят да им се говори снизходително, омаляващо личността им. Това вбесява някои дами, както и господата, които са по-чувствителни от нежни пол.

Преди да продължа с речниковият запас между партньорите, бих искала да вметна, че този въпрос е много различен при тийн групите.
Младежите в юношеска възраст са решили да ползват ономастика, която е в стил абревиатура от рода ММР примерно.
Съкращения които използват тийнейджърите са с доста технически значения и термини, които по-старото поколение не разбират.
Но пък изречението от рода, „мое сладко айподче, ела да те целуна по красивия интерфейс“, не е за подценяване.
Или „ако знаеш колко е жесток на моя процесора, направо ме побърква платките“.
Но това се те младите, а какво знаем ние зоолозите и оценителите на вещи!
Нека сега да разгледаме няколко класически примера за умалителни.
Класация аксесоари:
Злато, съкровище, диаманче, перличке и т.н, говори за цената, която мъжа или жената притежава. Това е нарицателно за личности, които притежават и много ценни качества на патньора. Освен това, би могло да се разгледа, че партньора е източник на средства.

Категория животни:
В тази категория се разглеждат умалителни, които разкриват темперамента на притежателя им.
Бухълче – личности, които през деня не са така активна, за разлика от нощите, в които активността се засилва.
Зайче – страхлива личност, свита, несигурна в себе си. Ако се отнася за мъж, може да говори двусмислено, че сексуално е бързичък и плах.
Писе – коте – животинка, която обича да се гушка, за да постигне желаното. Умилква се умело, но е с темперамент, и не обича да я мачка всеки.
Мишле – отново говорим за страхлив човек, който гледа все пак да придърпа нещо, или много си вре муцунката, дори и да не е поканен.
Пиле – много ми харесва това умалително. Направо да си кажем „кокошко“. Ами тук значенията могат да са повече.
Например, че по цял ден кълве каквото им подадат, и не се оплакват. Дрямката е важно нещо, а и семейството е движещ елемент. Постигнатото с много мълчание нещо, от човек наричан пиле, може много лесно да му бъде отнето. Той пак ще си къта търпеливо.
Мече – тромав, но сладък човек. Обича да бърка в кацата с мед, но всему се разминава. Обича да си поспива, да има топла хралупа и запаси с мед.

Класация други:
Мило – човек, който е отзивчив и приветлив. Склонности му да предлага опека и грижа.
Душичка – Тези хора са отзивчиви, склонни на прекомерна добрина и състрадание. Лесно правят компромиси, и приемат и най-неприятните качества на хората.
Бебче – беззащитност и слабост. Хората тип „бебче“ не са самостоятелни, поведението им е инфантилен, незряло.

Класация непредпочитани:
Олигофрен – състояние на умствено недоразвитие, т.е. на вродено или рано слабоумие. Не е желателно да наричаме половинката си така, защото това определение не говори добре и за нас самите.
Глупак – описва човек, който няма образование,способности и възможност за развитие
Свиня – човек, който е нечистоплътен, няма обноски и не подбира в живота
Говедо – „тъп като говедо“..човек, която не притежава абстрактно и логично виждане, обикновено погледът му е празен и неразбиращ.
Боклук – личност, която е негодна или няма никаква ценност, загубило качествата си.

Нека всеки вникне в смисъла на словесната изразност към половинката, и да подбере най-подходящото умалително за него.

Автор:Биляна Бонева

Газове по терлици

2111029017

От самото заглавие може би разбирате, че ще говорим за една тема табу. Дали е редно една дама да демонстрира чревен метеоризъм, или вече ще бъде вписана в ена друга категория жени.
Тук ще разгледаме, как една жена умишлено потиска един естествен процес, но и причините при жените да имат по-често проявено чревно напрежение.
След проучване по темата за „пръцкате ли дами” , или както жаргонно вече озаглавих темата „газове по терлици”, резултата кога, и къде го правят дамите и дали изобщо го правят е следния.
Класически случай:
– Никога! Аз нямам проблеми, и не е редно една дама да прави такива неща, особено пред който и да е.
При въпрос към малко момченце, то отговаря изумено:
– Мълчание … , че момичетата могат ли да пръцкат?
При задаване на същия въпрос, групата от дами отговаря:
– Опитвам се да освободя напрежението, само когато съм сама, или в тоалетната. За съжаление в повечето случаи не се получава, защото се притеснявам да не ме чуе някой.
Това е типичен случай на газове по терлици, което напряга повече изпълнителя, и повишава нивото на чревно натоварване.
– Мога да стискам, но за сметка на това се оригвам, не мога да се контролирам.
Разбира се, това пак сочи, че задръжките водят до Неволно, шумно изкарване на газ от стомаха т.н. оригване.
– Разбира се, че не страдам от скрупули, а и какво да направя. По всяко време го правя, а и не мога да се контролирам. Може би имам някакъв проблем?
Това сочат част от проучванията сред дамите, но има и нещо съществено важно, което трябва да се отчете в тази публикация, и изясни.
Проучванията сред медиците сочат, че СРДЧ засяга два пъти повече жени, отколкото мъже.
Факт!
Но какво е тази абревиатура? Синдром на раздразненото дебело черво причинен от разнородни по вида си фактори. Някои от тях са:
• бързото хранене
• приемането на суха храна
• хапването на крак
• неправилно подбиране на храна и др.
В някои случаи заболяването се проявява в резултат на повишена или понижена секреция на стомашна киселина или на неадекватно отделяне на храносмилателни ензими.
Това заболяване се дължи на нарушение в мускулната моторика на стената на дебелото черво. Оттук произтичат проблемите в придвижването на храната през храносмилателния тракт и се появява диария или запек и/или болки от мускулни спазми на червата.
Нервните окончания в чревната стена също могат да бъдат силно чувствителни към болезнени дразнители като например разширението на червото.
Както разбирате скъпи читатели, това не е една тема, която е за подценяване, а проблем изявен при по нежните половинки.

Автор: Биляна Бонева

Защо мъжете не се извиняват?

Защо мъжете не се извиняват?
Има теми, които много ни вълнуват. Една от тях е : Защо мъжете не се извиняват?
Чували сме какви ли не отговори, но никой от тях не е реалистичен.
Темата може много бързо да се изчерпи просто с умозаключението, че са непреклонни, и не говори добре за тях ако са на колена пред нас. Гордост, непреклонност и себелюбие.
Но мога да Ви кажа, че това не са отговорите. Може би само от части.
Трябва ние жените да се замислим по какъв начин представяме неща, и да се запитаме, какво извинение търсим всъщност.
Да дадем няколко примера с наши редовни реплики:„Мили, ако ми беше казал, че чантата има и външни джобове, нямаше да се мъча да натъпча всичко в средния джоб“.„Ако беше мислил повече, и а ми беше казал … “„Защо не ми каза, че трябва … “„Как така, ти го каза, виждаш ли, аз нищо не продумах..“– трагикомедия.Не ми се иска да задълбавам в куп обвинения, така нагласен сценарий от наша страна, след който очакваме „извинявай“.
Няма как да се получи!Има и случаи, в които нямаме вина, но мъжете на първично ниво започват да ни крещят. После разбират, че не са прави, но инстинктивно слагат ризница и излизат на дуел. После замълчават. Но ето, че пак го правят!

„Защо не ми се извини“? Не ме обича. Има любовница? Не ме уважава!“

Ами мили дами, мъжете не се извиняват, защото стотици пъти сме вменявали чувство за вина у тях, без да има причина.
При всеки удобен случай сме ги просвали на земята, забивайки токчета в душите им, безжалостно.
Не искам да защитавам мъжете, но те разбира се, умеят да се извиняват. И то умело. Но го правят в моментите на истинска вина, онази, общоприетата за грях или лошо поведение. Но останалите обвинения са си наши грешки, облечени с чуждите дрехи на вина.
В повечето случаи един мъж се чувства много по-наранен, и неоценен от нас в дадена ситуация.

Мъжете не виждат света през многоцветен калейдоскоп на чувства и емоции, както нашата шизуидна душа. Не се опитват да влезнат в роля, след което да прескочим с кристални пантофки в следващата.

Ние го владеем изкусно, с лекота преминаваме на ново в ниво зашеметяващо, интригуващо бленуване. Но на каква цена?

Невротичната ни настройка, маниите ни и параноите, са изцедили и последния ни здрав разум.
Време е да поемаме отговорност за думите и действията си. Да постъпваме рационално, да поемаме отговорност и да обмисляме нашите рефлексии спрямо ситуациите!

Мъжете не знаят кога и какво си мислим, за да поемат отговорност за глуповатият ни, детински каприз.

Автор: Биляна Бонева

Приятел в пола-панталон

vintageportada

Скъпи читатели, днес ще се спрем на една вечна тема „приятелството“.
Въпроса е в това, че ще я разгледаме в динамиката на днешното, „объркано “общество. Може би и затова името на тази публикация е приятел в пола-панталон.
Ще се запитате, защо наричам обществото объркано?
Ами защото не се знае, приятелят до теб какъв пол е имал, каква ориентация притежава в момента, и с каква цел е твой приятел.
Ще се върнем и на класическото приятелство, както и на приятелство мъж-жена, жена-жена. Възможни ли са всички тези примери, да, не, и защо!
Разбира се по класически, днес бях сигурна отговорът на въпроса, а имено, че приятелство между жени НЯМА, но конкуренция на 100% присъства в отношенията. Меже би съм прекалено крайна в реакцията си.
В началото ще уточня, че биологично ни е заложено, на нас жените, да ходим като слепени, дори и в тоалетната. Затова винаги имаме нужда от дружка. Ами разбира се!
Кой по напред ще е до нас, за да разбере първата новина, че да я предаде „нататък“ с мегафон, и ако може преиначена до неузнаваемост – разбира се, приятелката!
Кой е до нас, за да изпъкне в целия си блясък, точно когато сме най-съкрушени – разбира се, приятелката.
Та кой би утешил гаджето, когато се скараме? Или би посетил съпруга ни, когато сме в командировка – разбира се, приятелката. Но с много оскъдна блузка, без сутиен, и цепка до сливиците.

Садизма на една жена, и мазохизма на друга затваря един садо-мазохистичен кръг. Това е енигма в съществуването на жената, и нуждата и от близък от нейния вид индивид.
Но нека да помислим. Какви приятелки имате, и коя е най-добрата.

1. Онази, която ни изслушва? –  тя чува, но не слуша. В този момент е пленена от собствените интереси, но умело симулира емпатия пилейки ноктите си, както когато прави секс с онзи, който обичаме ние.
2. Онази, с която делим всичко? – „Ами, нали сме сестри“?, и аз искам да опитам онова, което опитваш ти..
Дори бащите стават общи, понякога прекалено, .. даже ни стават мащехи, и искат да им казваме мамо.
3. Онази, която е посредник и дипломат? – но винаги плете собствената си мрежа, вплита всички в интриги за собствена полза, а е така невинна..мила!

Много примери може да се извадят под дюшека на опита.
Но нека извадим маркираните карти, да изтрием грима, и да излезнем от дискомфорта на обувките с висок ток!
Жената винаги планува, днешната жена…вчера, тя поне се опитваше да бъде хипи, а не да сменя дружката си спрямо колекция пролет-лято-есен-зима.
Тези, които са vintage style, и не се влияят от течението на въздушните маси са съкровище, което рядко намираш под отломките. Или ако съществува, вече сме резервирани.
Жената винаги се стреми да се саревновава, да изпъква, да надделява, да бъде първа в отношенията си и контактите си с друга жена. Не приема компромис, не може да бъде заменена, като сезонен парцал на неизвестен дизайнер на разпродажба. Не!
Каква е всъщност онази приятелка, която ни е нужна?
Може би тя трябва да е до нас, тогава, когато имаме нужна. С такава приятел и мълчанието са думи, споделени и разбрани.
Приятеля не дава съвети, той се старае да се чувстваме добре, да си върнем усмивката, и да не заема страна.
Трябва да говори по начин, по който сам да търсиш решения.

А вие познавате ли такъв приятел от женски вид? И какво е? Може би като еделвайс високо във вледенената, скалиста земя?

Темата сега започва, в разгара си е, но е редно да продължим за приятелството жена мъж да е в следващ брой.
По мое скромно мнение, ще е нужно да си извадим изводи от до тук написаното, а да разсъждаваме и над следващите примери, които ще направим след последващите статии.

Приятеля в пола-панталон ще сменя цвета си, като хамелион, но трябва да го разпознаем в масите от талази фалш и недоверие.
Споделете вашите сблъсъци с приятели, минали, настоящи и желани в бъдеще.

Автор: Биляна Бонева

Защо мъжете никога не казват, защо ни обичат

e49f4d5c54da44a3936d5262e03bcd41_L

Недостатъците и любовта

„Светът е претъпкан със смахнати криволици и остри ъгли, и ако не си поочукан в подходящата форма, няма как да се наместиш.”
Из „Дядо прас”
Сър Тери Пратчет

Поводите предизвикващи статиите понякога са твърде тривиални, днешният текст е породен от разговор с колега, чийто емоционални състояния ми влияят, със силата на парен чук между очите, и честичко вадят от съзнанието ми теории, „Неспособни да се зародят при общуване, с който и да е друг“.

Та една прекрасна, все още гурелива, рошава и недопила кафето си сутрин една красива жена, предизвика еквивалент на Гълстриим в ума ми, напълно променяйки течението на недотам адекватната ми мисъл.

 -Защо мъжете никога не казват причината поради, която ни обичат?

Признавам, че не вярвах да съм, чула точно това и попитах:

-Защо какво?

Повторението потвърди.” Никога не казват защо ни обичат”

-Защо!?

Айде сега да се замислим, защото ако обичаш само нечий качества ти въобще не обичаш. Защото фактически индивида е комбинация от добри качества (когато говорим за магазинер, работник, персонал, мравчица работеща за благото на пазарната икономика, индивид, от който търсим полза).

Но личността, с която си дружка от училище, брата, любимия, съседа от петия етаж, с който винаги си разказвате мръсни вицове на паркинга, приятелката, на която миналия петък държа косата докато повръща, са точно обратното.

Близките ни, обичните нам хора са сбор от недостатъци.

Ясно е, че всеки харесва съвършени неща, но колко съвършени хора познавате?

В колко такива сте се влюбвали?

С колко такива сте общували?

И ако все пак се е намерил такъв, колко време сте издаянили в божественото му присъствие?

Аз не помня такава личност, не вярвам в съществуването й. Прекалено на ясно съм, че фактически историята на човека, го превръща в сбор от недостатъци и компенсации, борещи се за място под жаркото слънце, също като мен.

Всеки е история, всеки носи кофти навици, неприятни тайни, тъжни и срамни моменти, дали му прекрасна комбинация от чепатости, кривини и душевни белези, счупвания, заякчавали характера му до продукта, който съзирате срещу си.

И ако тези изкривени местенца в неговия характер някак паснат на вашите ..

-ТАДА!, открили сте правилните недостатъци, ония които се наместват позформата Ви, ония дето ще подпрат нестабилните Ви места, и ще се направят на слепи пред околните за пропукващите се цепнатини в същата таз, очукана от обществото личност, която представлявате.

И ето, че „довод първи” е на лице!

Мъжете не казват какво обичат в теб мила, защото те не обичат добрите ти качества. Може би ги харесват, прехласнати са по тях, събуждат либидото им, но фактически няма как да кажат, че те обичат заради позитивите, поради факта, че не добрите ти качества те правят това уникално същество което си.

Докато мислех първоначално по темата (признавам засрамена) през ума ми премина единствено реплика на един от преподавателите, чели ми лекции през последната година: „ Ако ти каже причината поради която те обича, хубаво си прави сметката колко точно те обича”. Продължението на речта отнасяща се до личните ни качества, желания и отношения с партньора, бе с приблизителен контекст гласящ, че:

  • Ако той те обича заради дългите ти крака, винаги ще се намери, някоя с по-дълги крака.
  • Ако е заради прекрасния характер, винаги ще има друга с по-добър характер.

И така до мига, в който хората в аудиторията вече преглъщаха сухо, съзнавайки, че мащехата наречена Съдба винаги може да доведе пред прага на тяхната любов, нова с по-изразено качество, което да оплете в мрежите на романтиката човека, комуто са отдали обичта си.

Дълго време таз мисъл се въргаляше безпризорна в черепа ми. Човъркаше и мрънкаше тихо за внимание, което не отдавах, защото не бе узряла.

Но ето моята колега седи срещу мен, премигва с дългите си клепки и се чуди, „ЗАЩО”.

Мъжете, мила, не казват какво обичат в теб, защото не знаят. Могат да кажат какво харесват, какво ги привлича, възбужда, дори какво ги задържа, когато си ги изкарала съвсем извън нерви. До формулировката, какво точно обичат в теб, през живота ти най-вероятно ще стигне само един, имащ късмета да живее с дарслово, доста над средностатистическото. Но пак го казвам, и той, както всеки, който те ОБИЧА, го прави заради очуканото в странна, някак пасваща му форма, парченце от пъзела наречен Свят, което представляваш.

Автор: Сташа Тонева