Счупени връзки

5adaa9b48562857983060f7ef291c708

Скъпи читатели, от две седмици мисля да напиша тази статия, но днес имам повод да го направя.
Повода е една статия, която моя приятелка наскоро разделила се след дългогодишна връзка беше споделила във фейсбук. Тази статия ме провокира.
В нея ставаше на въпрос за силните жени, за това какво мисли, как действа, а по точно че си тръгва тогава, когато види някакви симптоми на зараза.
До някъде ми се искаше да се съглася, но нещо в мен се разбунтува.
Ядоса ме факта, че счупването във връзките идва, като спонтанно действие във всеки от партньорите. Това е рационално мислене, на ирационален подтик.
В забързаното, натоварено и парадоксално ежедневие, ние се натоварваме до степен на впрегатни животни, и единствено си мислим „кога за Бога ще свърши този ден, за да имам спокойствие удома?“.
За съжаление това не е края, а началото на поредния житейски филм, а именно – сблъсъка на мен с любимия.
Връзките са като чаша от кристал, която много внимателно трябва да се докосва, да се почиства и полира по начини, които не научаваме в училище.
Обикновено след работния ден сме заредени като „Аресеналски калашник“, или сме просто танкисти в магазин за кристал спрямо половинката.
Тази седмица явно се сблъсквам с млади дами, които с лекота могат да кажат край, за да покажат, че „на мен не може да ми се случва, както на родителите ми“ или „аз съм достатъчно силна, за да…“.
Една от тези дами в пристъп на яд ми сподели, че ако гаджето и не сложи корнизи до три дни, понеже обещава от седмици, ще сложи корнизите под завивката до нея, ще ги завие грижовно, а той, той ще спи на канапето! Преди това вметна, че не желая някакъв непознат да се разхожда в дома и, без да спомага за собствеността й, а тя да се съобразява с него.
Това е, младите отсичат на едно място, а аз все чувам за себе си, от моята половинка, „твоята секира не удря на едно място“.
Всичко това от един корниз, поради това, че някой е по-слаб и има нужда от допълване е отритнат, или просто е седнал не където искаме, или яде шумно… Причини има винаги.
Не казвам, че слабостта трябва да се подкрепя, но за да стане другия по-силен е нужна подкрепа, и вяра в човека.
Така също, ако секирата удря на едно място, то тогава няма да има дървета за посичане…понякога ударите са умишлено в страни, за да има опит за нова начало. Но ударите не са за истинско посичане, а за осъзнаване и израстване в отношенията.
Каква е тайната на здравото стъкло, на закачените корнизи, на жените, които не се налага да удрят на едно място, на разбирателството?
Може би мъдростта, обмислянето, вярата, подкрепата, състраданието, надеждата…все пак, когато обичаме, обичаме човека такъв какъвто е, промяната му, може да бъде само бонус за личното израстване на половинката, и за връзката ни.

Автор: Биляна Бонева

Влак – бар

00045203

Казват, че имало два вида хора. Когато получат чаша, напълнена до половината, едните казват: „Тази чаша е наполовина пълна.“ Другите пък отбелязват: „Тази чаша е наполовина празна.“
Светът обаче принадлежи на онези, които щом зърнат такава чаша, се разгорещяват: „Каква е тази чаша, а? Питам ви — каква е тази чаша?! Значи това е моята чаша, а? Няма да стане! Моята беше пълна догоре! И доста по-голяма!“
В отсрещния край на барплота светът е пълен с хора от другия вид, чиято чаша е пукната или разлята нарочно (обикновено от хората, които настояват за по-голяма чаша), или пък изобщо си нямат чаша, защото все не успяват да привлекат вниманието на бармана.
Сър Т. Пратчет

Пътуването с влак може да е изключително красиво, живописно, романтично преживяване…когато не си оставил любимото същество на перона, очаквайки, че щом се отдалечиш ще се забърка в някоя от неразбираемите каши, които успява да стъкми докато не си наоколо.
Ето, че и на мен (пак) ми се случи, да зарежа най-красивите очи, които познавам, за да се прибера в дома и да работя, сякаш разбираш ли, работата е по-важна от любимата личност. А напускайки да предоставя възможността на партньора си да се справя сам с неща, за които съм сигурен има нужда от (поне) морална подкрепа.
Не съм доволен. И за това ще ви разкажа за недоволството.

В някой „мъдър” фейсбук статус съм прочел, че „ Щастието не е дестинация, а път”, и колкото и да ми е неприятно се налага да призная истинността на твърдението.
Според теоретиците очакването, на някое събитие влияе на индивида много повече от самото събитие. Както може би сте забелязали, очакването на рождения ден Ви носи повече вълнения от самото събитие. Мига преди да направите нещо смело разтуптява сърцето Ви по-бързо от самата поява на смелост. (А сега в името на черния ми хумор)Дори при разпит, усещането за предстоящо мъчение е по-страшна заплаха за психиката от самата болка.
Да изберете цел, независимо дали е съзнателно или не, и да се борите за нея, да я искате, да я планувате е по-силен стимулатор от всичко друго. Амбицията, желанието, планирането, борбата, всичко това е подчинено на желанието да сме щастливи. По стечение на обстоятелствата, обаче част от нас започват да губят желание за борба.
Дали след многократна загуба на възможността да постигнат възложената цел, дали поради лични нагласи, много често ние, ония същите тропащи с чаша по бара хора се оттегляме и започваме да линеем недостигайки до бармана. Неможейки да изберем, камо ли да поискаме желания от нас коктейл.

Харесвам изключително много цитата в началото на статията. Защото според мен на тази планета, наистина има няколко вида хора. Най-забележителните шумно и безцеремонно изискват от живота, от съдбата, та дори и от околните да им предоставят най-удобното място, най-скъпия коктейл и най-голямата чаша, избутвайки всекиго от пътя си.
Седящи от страни, премигващи към светлините на бара, сухо преглъщащи и недокопващи чаша предназначена наистина за тях са най-„тихите”. Те, горките никога не успяват да стигнат без чужда помощ желаното. Доста често нямат чаша. Но понякога, някой който е решил да им подаде ръка им дава своята.
Кофтито на живота е, че тоз някой, рядко им е близък, и почти никога не им предоставя пълна до горе чаша.

Това е мига на метаморфоза, и ако не се спасите тук, за да не наблюдавате как от черупката на избутан отзад клиент на бармана Съдба се излюпва чучулига на изискванията, ще станете жертва на опяването и командването.

Но ма*ната му на факта, че никога нищо не завършва справедливо и заветната благодарност е илюзия в нашият бар- нека се върнем на недоволството.
Забелязвате ли, те и едните и другите – винаги се оплакват. Те или седят без чаша, неполагайки истински усилия, или намират роб, чийто ръце ще донесат питието, ще държат сламката, дори ще нагласят чадърчето, така че да не им пречи.

Моите призиви към Вас са два:
Не бъдете тиранин, изисквайки друг да постига вашите цели живота, защото истинското „щастие” далеч не е в пълната ви до горе, огромна чаша.
Не бъдете и пасивен наблюдател, защото седенето от страни, не ще запази силите Ви за друг-следващ живот.

Напънете се и си поръчайте сами.
Щастието не е да вземеш чашата, някой по-слаб от теб да бъде изкомандван да ти я донесе от твое име или по-силен да защити правото ти да я имаш.
Щастието е да се ръгаш с лакти в навалицата предвкусвайки вкуса на заветната полупълна/празна чаша изпотена бира, оставяйки синини по ребрата на част от околните или увличайки ги в комплект със себе си към бара.

Дремя във влака с отворен пред мен тефтер и пиша. Не съм доволен. Днес изпих и последните капки от своята наполовина празна, малка чашка, ледено студена водка. Време ми е за нова. Отивам на работа, или пък до завения бар, обслужван от Съдбата. Ще поръчам с лакти останалите, и а дано се усетя жив.

Автор: Ст.Тонева

 

Сексуално здраве по естествен път за мъже

erektilna-1120x632

За поддържане сексуалния живот, главна роля има тестостерона.

Той се произвежда основно от тестикулите още в началото на пубертета, и играе незаменима роля при формиране на мъжкия пол.
Но какво се случва след 30 година?

Разбира се, производителността спада. Всеки мъж знае, че това може да се промени, чрез набавяне наразлични химикали, включително химикали и медикаменти.

Но ето, че това може да се постигне с приемане на храни, по един естествен и безвреден начин.

Тук е момента да подчертаем, че ще Ви даден съвети свързани с промяна на вредните навици, както и какви продукти да включите в менюто си.

Сексуалното здраве е много важно в интимната връзка, много от двойките се разделят поради некачествен, непълноценен секс.

Това води след себе си липса на увереност и неблагоприятни  психологически  проблеми.

За постигане на успех, като начало нека разгледаме няколко промени в ежедневието Ви.

На първо място, трябва да се погрижите за формата си. Ако имате проблем с теглото, сега е момента за промяна.
Изследванията сочат, че мъже с наднормено тегло имат ниски нива на тестостерон.

Променете храненето, като избягвате захари, процесирани зърнени продукти и мляко, включете разнообразие от  плодове и зеленчуци в менюто.
Месото богато на протаини да бъде приемано не повече от два пъти седмично.

Набавяйте си витамин “D”, чрез повече разходки на слънце.
Витамин “D”,  е фактор за здравословното образуване на ядрото на спермовата клетка. Подобрява  количеството и качеството на спермата, както и за повишаване на либидото. Така също, може да се добавя чрез хранителни добавки.

Важно е в организма да се засили цинкът.
Може да се добави, чрез пшеничени трици и пшенични кълнове, както и слънчогледови и тиквени кълнове. При консумацията му, като добавка, количеството е не повече от 35 мг. на ден.

Спорт, спорт, спорт!
Разбира се, че няма как да избегнете и този етап. Тренировки са средството  за повишаване на тестостерона. Силови упражнения ще ти помогнат, особено, ако ги правите с по-забавен темп.

Много важно, и не на последно място, това е намаляване на стресовите ситуации.
Стреса е като канал за хормона кортизол, който блокира ефектите на тестостерона. Търсете приятна компания, забавлявайте се, бъдете спокойни и ведри.

По този начин, и вие, и половинката Ви ще бъдете доволни от резултата в сексуалния Ви живот.

А ето и съвет към половинките Ви, включвайте повече от долопосочените храми в менюто на любимия, те са източника на вашето усмихнато утро:

Силата на яйчения жълтък, повишаващо нивото на тестостерон, е витамин D3, биоидентичен на тестостерона хормон, защото е стероиден хормон, които се извлича от холестерола. Изследванията доказват, че тестостерон са се покачили с 400 % след приемане на витамин D3 за период от една година.

Зеленчуци като – броколи, зеле, брюкселско зеле, карфиол

Те са са анти-естрогенни храни и освобождават съединение, наречено индол-3-карбинол. Това съединение се преобразува в ди-индолил метан, който на свой ред превръща тестрогена в по-безопасна форма.

Стридите спомагат едновременно да увеличиш нивото на тестостерона, и покачват мускулна маса. Стридите са богати на цинк, важен минерал за повишаване на тестостерона.

Чесанът – така добре познат на българската култура. Богат е на съединение, наречено диалил-дисулфид, което продуцира хормон, отговорен за производството на тестостерон.

Спанакът и различни видове гъби

Спанакът съдържа съдържа големи количества от минерала магнезий, а гъбите стопират  производството на ензим, наречен ароматаза. Ароматазата преобразува андрогена в естроген, като по този начин пречи на свободния тестостерон да се свърже с андрогенните рецептори.

Пробиотик + любов

43734yozy0fh6ql

Какво прави любовта с нас, и защо са ни нужни „живи микробни хранителни добавки” когато се влюбим?
Разбира се всички сме наясно, какви опустошителни сили има любовната прегръдка, върху хормоналния и психически баланс в организма. Затова имаме нужда от средство за предпазване, подобряване и оздравяване на вътрешния микробен баланс, чрез средство т.н. от мен пробиотик, при прилагане на любовния антибиотик.
Ефекта на влюбването е със силата на еуфорично чувство, което връхлита, и е с мощта на цунами. Повлича всичко, и остава разруха след себе си.
Поведението придобива вид на наркотично въздействие върху една и съща част от мозъка ни.
Изследвания сочат, че поразяващата мощ на влюбването е със симптоматиката на обсесивно-компулсивно разстройство, изразяващо се в по-ниски от нормалните нива на серотонин в кръвта. Това е онова поведение, което се повтаря и изразява в някакъв тип ритуалност. Очакване на момента на щастие, след изпълнение на дадено поведение.
Но какво се случва в този момент с мозъка? Разсъждаваме ли логично, или губим контрол?
Ето и реалното въздействие. Мозъкът се изпълва с допамин, който участва като невротрансмитер в регулацията на множество процеси в централната и периферна нервна система. Прекомерното му ниво води до допаминова активност, свързана с редица неврологични и психични заболявания.
Ужасяващо, но установен факт е, че шизофренията се отличава с патологично повишена допаминова активност в централната нервна система.
Това е плашещо, и действа на подсъзнателно ниво в онзи, който е под въздействието на любовния биотик.
Още един важен невротрансмитер и хормон се активира в любовната омая, задействан като сигнално копче.
Но как става това? Чрез т.н. норадреналинът или норепинефринът. Отделянето му активира сърцевината на надбъбречните жлези, от тук се повишава кръвното налягане, учестява сърдечната дейност.
Влюбването и постоянното чувството на очакване, страст, обич и привързаност, са като лекарство в много отношения, движеща сила за всеки индивид.
Любовта мотивира, сублимира личността, успокоява и осмисля, тя е вълшебство и дар!
Но както всяко лекарство, и любовта има странични действия, които дебалансира индивидуалността.
Проявяват се различни симптоми на пристрастяването. Копнеж по своя „наркотик”!
Toвa причинява симптоми на абстиненция, като лош сън и депресия, ако не се вземе подходящ пробиотик за балансиране, и запазване на контрола.
Лесно е да се дават съвети за чуждите взаимоотношения, но понякога е непосилно да помогнеш на себе си.
Парадоксалното положение, в което изпада човек като в транс, опиянение и обсебване, води след себе си пагубно опустошение в личността, и обезличаване.
Как да не изгубим разсъдък, да избегнем въздействието на сливането в чуждия образ?
• Най-важното е, да запазим хобитата си, и да търсим нови.
• Да не спираме да се развиваме във важни за нас посоки.
• Друго важно действие е да поддържаме старите си приятелства, а да не прекъсваме връзки, до вчера важни за нас.
• Важно е създаване и на много нови контакти, които да разширят кръга на интересите и комуникацията ни.
Разбира се, за да върви една връзка в ритъм, е нужно и споделяне на „моите важни дела” с партньора, взаимност и приемане на „неговите/нейните важни дела”.
Крайната цел е да не се обезличаваме във връзката с любимия, и да не приемаме качествата на хамелеон.
Всеки е уникални, неповторими и затова така обичани от партньора си.
Не се опитвайте да сте друг човек! Обичани сте заради това, което сте!
Пробиотикът подходящ за влюбени, е този, който подсилва индивидуалните качества, за да изпитваме истинско щастие и свобода в любовта.

Автор: Биляна Бонева

„Малко“ за приятелството

f298bce4542756bf3f065122b885feb4

„Човек е част от себе си. Останалата част са неговите приятели.”
Приятелите – ония дебилни гадове, с които нищим разни недотам дълбоки проблеми, на които се фукаме като деца, при чиито загуби тъгуваме. И същите, чиито ум ни е спасявал нееднократно от собствената ни глупост, давали са ни решение за проблеми, чието съществуване дори не сме подозирали. Онези които обичаме….на които позволяваме макар и косвено да ни променят… които понякога мразим (защото са прави)…на които се случва дори да завиждаме.
Има хора, които с годините съм започнал да считам за част от себе си. Когато не съм ги виждал дълго време усещам, че нещо ми липсва, но признавам че не се досещам какво точно. И един ден телефона звънва и чувам глас излъчващ смях, най-често обясняващ нещо странно от другата страна на линията.
Любимия ми пример е : „Стас , слънцето изгрява от грешната страна!“
( визирайки, че приятелка е мислила, че изток е от другата страна на града, в които вече трети ден пребивава)
Или: „Нямам идея къде си, ама довечера ръцете ти ми трябват тук!“( другарче нуждаещо се от помощ в късни доби по дебилна причина)
За четвърт век животец съм събрал добра бройка хора, към които имам топли чувства. По-малко, но пък отново съществен брой са и тези за който бих направил някаква жертва, за да съм им в помощ. Но с тъга признавам, че съм загубил хора, които не просто харесвах, а обичах. Няколко от тези приятелства от детските години, няколко от училище, едно две просто затихнали, безвъзвратно загубени, застинали в тъжно забвение. Сега като видя хората, които вече нямам нещо в мен трепва, и почвам да се чудя какво съм загубил. Нека видим, какво са написали големите мозъци. Приятелството е определено, като междуличностна връзка изразена в сътрудничество, подкрепа, емпатия и уважение. Въпросният вид отношение се свързва с лоялност, споделяне на сходен вкус към дейности. Често се характеризират с подобни жестове или речников шаблон, доверие и самоотвержени прояви.
Както би се изразил лайк като мен, приятелят е човече готово да погледне през твоето цветно стъкълце света, и да ти услужи със собствената си патерица в дуела ти с живота.
Харесал съм си и популярен днес цитат от Аристотел
„ Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела. “
Проблеми възникват около това, какво позволяваме и какво не, на другарчетата си.
Какво очакваме и какво получаваме от тях. Какво мислим, че са те ( за нас и за света), и какво са фактически.
Защото, аз да речем винаги съм подбирал особено внимателно най-близките си приятели със съвсем ясното съзнание , че ( нетипично за повечето хора) ще им позволя да ме променят. Не се възмущавайте, имам добро оправдание – личностите ваещи ме, както намерят за добре, винаги са по-добри хора от мен. Избирам внимателно, дето се вика.
След като съм се обградил с подобен род скулптури (имайте предвид , те никак не препират да ме променят, освен ако е особено наложително), очаквам от тях да са коректни, да не ми вредят съзнателно, да полагат грижа за мен , както аз полагам за тях.
А аз се грижа доколкото ми е възможно. Вярно нямам навика да звъня през ден, да питам как са, и дали за им занеса топла супа, но слушам внимателно. Не давам съвети , които самият аз не бих изпълнил, и ежедневно мисля каква дивотия да стъкмим , когато се съберем на едно място.
И те, милите, се грижат!
Кой за настроението ми, кой за неясен технически проблем по копмпютъра използван у дома, защото знаят, че имам нужда, защото усещат, че бих отвърнал със същото.
От икономическа гледна точка, приятелството е просто взаимоизгодно отношение, в което и двете страни получават голяма полза, при полагане на малки усилия. Въпроса е, че живота ни никак не е чиста икономика. Колко често и по какви поводи срещаме внимание от околните е не само част от ежедневния график, а и основно за самооценката и социалната ни вградимост. С кого бихме желали да споделяме щастливите си моменти или тегобите тегнещи над съзнанието ( а понякога и над физическото ни съществуване) е показател, в какво русло се опитваме да натикаме потока на живота си.
Нямате време за приятели? Не сте сигурни, че хората за които се сещате докато четете това искат да ви видят? Не ви търсят? Не помните кога последно се събрахте, не за да се оплаквате а за да се посмеете на нещо яко?
Колко време мислите че отнема едно излизане седмично, ако ще и просто да разходите кучето заедно? Защото реално за да поддържате някаква социална връзка с важен за вас индивид няма да натовари много графика. Колко трудно е да наберете телефонен номер на някой, чиято личност Ви е важна и интересна и да му предложите сбирка на по бира, или разходка на немирен домашен любимец?
Трудно ли е да поемете инициативата и да потърсите контакт?
Невъзможно ли е да намерите тема, несвързана с гнетящи ви мъки и проблеми?
Много неща зависят от самите нас, приятелството също.
Личния ми опит показва, че в живота ми има два вида приоритети:
-Краткосрочни( ежедневни проблеми, да си изпълня задълженията, да се погрижа за животните из дома, да почистя, да си почина за да съм адекватен утре на работа )
– Дългосрочни (едни такива, под чиито слогън ще си избутам цялото съществуване- семейство, приятелство, морал, любов, развитие)
В някакъв момент енергията ми равняваща се на 100% трябва да бъде разпределена. Разбира се ще отделя голямо количество от нея за ежедневните си приоритети, защото иначе надали ще успея да живея нормално. Но след като отделя 60% за работа, 20% за чистене из дома и грижа за домашните любимци, 10% за незаплатен труд(рано или късно всеки се сблъсква с такъв) се замислям хубаво дали да не вложа едва заделените ми 10% в нещо, което намирам за много важно в цялостната картина на съществуването си.
Ако днес отделя 10 % за частта от мен пребиваваща в чуждо тяло, няма ли освен по-доволен от разпределението на енергията си да се чувствам по-цял и по-щастлив?
Помислете, вдигнете телефона и поканете някого, ей така, просто да се видите.
Защото нещо Ви е липсвало, а до скоро не знаехте какво.

Автор: Сташа Тонева