Счупени връзки

5adaa9b48562857983060f7ef291c708

Скъпи читатели, от две седмици мисля да напиша тази статия, но днес имам повод да го направя.
Повода е една статия, която моя приятелка наскоро разделила се след дългогодишна връзка беше споделила във фейсбук. Тази статия ме провокира.
В нея ставаше на въпрос за силните жени, за това какво мисли, как действа, а по точно че си тръгва тогава, когато види някакви симптоми на зараза.
До някъде ми се искаше да се съглася, но нещо в мен се разбунтува.
Ядоса ме факта, че счупването във връзките идва, като спонтанно действие във всеки от партньорите. Това е рационално мислене, на ирационален подтик.
В забързаното, натоварено и парадоксално ежедневие, ние се натоварваме до степен на впрегатни животни, и единствено си мислим „кога за Бога ще свърши този ден, за да имам спокойствие удома?“.
За съжаление това не е края, а началото на поредния житейски филм, а именно – сблъсъка на мен с любимия.
Връзките са като чаша от кристал, която много внимателно трябва да се докосва, да се почиства и полира по начини, които не научаваме в училище.
Обикновено след работния ден сме заредени като „Аресеналски калашник“, или сме просто танкисти в магазин за кристал спрямо половинката.
Тази седмица явно се сблъсквам с млади дами, които с лекота могат да кажат край, за да покажат, че „на мен не може да ми се случва, както на родителите ми“ или „аз съм достатъчно силна, за да…“.
Една от тези дами в пристъп на яд ми сподели, че ако гаджето и не сложи корнизи до три дни, понеже обещава от седмици, ще сложи корнизите под завивката до нея, ще ги завие грижовно, а той, той ще спи на канапето! Преди това вметна, че не желая някакъв непознат да се разхожда в дома и, без да спомага за собствеността й, а тя да се съобразява с него.
Това е, младите отсичат на едно място, а аз все чувам за себе си, от моята половинка, „твоята секира не удря на едно място“.
Всичко това от един корниз, поради това, че някой е по-слаб и има нужда от допълване е отритнат, или просто е седнал не където искаме, или яде шумно… Причини има винаги.
Не казвам, че слабостта трябва да се подкрепя, но за да стане другия по-силен е нужна подкрепа, и вяра в човека.
Така също, ако секирата удря на едно място, то тогава няма да има дървета за посичане…понякога ударите са умишлено в страни, за да има опит за нова начало. Но ударите не са за истинско посичане, а за осъзнаване и израстване в отношенията.
Каква е тайната на здравото стъкло, на закачените корнизи, на жените, които не се налага да удрят на едно място, на разбирателството?
Може би мъдростта, обмислянето, вярата, подкрепата, състраданието, надеждата…все пак, когато обичаме, обичаме човека такъв какъвто е, промяната му, може да бъде само бонус за личното израстване на половинката, и за връзката ни.

Автор: Биляна Бонева

Влак – бар

00045203

Казват, че имало два вида хора. Когато получат чаша, напълнена до половината, едните казват: „Тази чаша е наполовина пълна.“ Другите пък отбелязват: „Тази чаша е наполовина празна.“
Светът обаче принадлежи на онези, които щом зърнат такава чаша, се разгорещяват: „Каква е тази чаша, а? Питам ви — каква е тази чаша?! Значи това е моята чаша, а? Няма да стане! Моята беше пълна догоре! И доста по-голяма!“
В отсрещния край на барплота светът е пълен с хора от другия вид, чиято чаша е пукната или разлята нарочно (обикновено от хората, които настояват за по-голяма чаша), или пък изобщо си нямат чаша, защото все не успяват да привлекат вниманието на бармана.
Сър Т. Пратчет

Пътуването с влак може да е изключително красиво, живописно, романтично преживяване…когато не си оставил любимото същество на перона, очаквайки, че щом се отдалечиш ще се забърка в някоя от неразбираемите каши, които успява да стъкми докато не си наоколо.
Ето, че и на мен (пак) ми се случи, да зарежа най-красивите очи, които познавам, за да се прибера в дома и да работя, сякаш разбираш ли, работата е по-важна от любимата личност. А напускайки да предоставя възможността на партньора си да се справя сам с неща, за които съм сигурен има нужда от (поне) морална подкрепа.
Не съм доволен. И за това ще ви разкажа за недоволството.

В някой „мъдър” фейсбук статус съм прочел, че „ Щастието не е дестинация, а път”, и колкото и да ми е неприятно се налага да призная истинността на твърдението.
Според теоретиците очакването, на някое събитие влияе на индивида много повече от самото събитие. Както може би сте забелязали, очакването на рождения ден Ви носи повече вълнения от самото събитие. Мига преди да направите нещо смело разтуптява сърцето Ви по-бързо от самата поява на смелост. (А сега в името на черния ми хумор)Дори при разпит, усещането за предстоящо мъчение е по-страшна заплаха за психиката от самата болка.
Да изберете цел, независимо дали е съзнателно или не, и да се борите за нея, да я искате, да я планувате е по-силен стимулатор от всичко друго. Амбицията, желанието, планирането, борбата, всичко това е подчинено на желанието да сме щастливи. По стечение на обстоятелствата, обаче част от нас започват да губят желание за борба.
Дали след многократна загуба на възможността да постигнат възложената цел, дали поради лични нагласи, много често ние, ония същите тропащи с чаша по бара хора се оттегляме и започваме да линеем недостигайки до бармана. Неможейки да изберем, камо ли да поискаме желания от нас коктейл.

Харесвам изключително много цитата в началото на статията. Защото според мен на тази планета, наистина има няколко вида хора. Най-забележителните шумно и безцеремонно изискват от живота, от съдбата, та дори и от околните да им предоставят най-удобното място, най-скъпия коктейл и най-голямата чаша, избутвайки всекиго от пътя си.
Седящи от страни, премигващи към светлините на бара, сухо преглъщащи и недокопващи чаша предназначена наистина за тях са най-„тихите”. Те, горките никога не успяват да стигнат без чужда помощ желаното. Доста често нямат чаша. Но понякога, някой който е решил да им подаде ръка им дава своята.
Кофтито на живота е, че тоз някой, рядко им е близък, и почти никога не им предоставя пълна до горе чаша.

Това е мига на метаморфоза, и ако не се спасите тук, за да не наблюдавате как от черупката на избутан отзад клиент на бармана Съдба се излюпва чучулига на изискванията, ще станете жертва на опяването и командването.

Но ма*ната му на факта, че никога нищо не завършва справедливо и заветната благодарност е илюзия в нашият бар- нека се върнем на недоволството.
Забелязвате ли, те и едните и другите – винаги се оплакват. Те или седят без чаша, неполагайки истински усилия, или намират роб, чийто ръце ще донесат питието, ще държат сламката, дори ще нагласят чадърчето, така че да не им пречи.

Моите призиви към Вас са два:
Не бъдете тиранин, изисквайки друг да постига вашите цели живота, защото истинското „щастие” далеч не е в пълната ви до горе, огромна чаша.
Не бъдете и пасивен наблюдател, защото седенето от страни, не ще запази силите Ви за друг-следващ живот.

Напънете се и си поръчайте сами.
Щастието не е да вземеш чашата, някой по-слаб от теб да бъде изкомандван да ти я донесе от твое име или по-силен да защити правото ти да я имаш.
Щастието е да се ръгаш с лакти в навалицата предвкусвайки вкуса на заветната полупълна/празна чаша изпотена бира, оставяйки синини по ребрата на част от околните или увличайки ги в комплект със себе си към бара.

Дремя във влака с отворен пред мен тефтер и пиша. Не съм доволен. Днес изпих и последните капки от своята наполовина празна, малка чашка, ледено студена водка. Време ми е за нова. Отивам на работа, или пък до завения бар, обслужван от Съдбата. Ще поръчам с лакти останалите, и а дано се усетя жив.

Автор: Ст.Тонева

 

Сексуално здраве по естествен път за мъже

erektilna-1120x632

За поддържане сексуалния живот, главна роля има тестостерона.

Той се произвежда основно от тестикулите още в началото на пубертета, и играе незаменима роля при формиране на мъжкия пол.
Но какво се случва след 30 година?

Разбира се, производителността спада. Всеки мъж знае, че това може да се промени, чрез набавяне наразлични химикали, включително химикали и медикаменти.

Но ето, че това може да се постигне с приемане на храни, по един естествен и безвреден начин.

Тук е момента да подчертаем, че ще Ви даден съвети свързани с промяна на вредните навици, както и какви продукти да включите в менюто си.

Сексуалното здраве е много важно в интимната връзка, много от двойките се разделят поради некачествен, непълноценен секс.

Това води след себе си липса на увереност и неблагоприятни  психологически  проблеми.

За постигане на успех, като начало нека разгледаме няколко промени в ежедневието Ви.

На първо място, трябва да се погрижите за формата си. Ако имате проблем с теглото, сега е момента за промяна.
Изследванията сочат, че мъже с наднормено тегло имат ниски нива на тестостерон.

Променете храненето, като избягвате захари, процесирани зърнени продукти и мляко, включете разнообразие от  плодове и зеленчуци в менюто.
Месото богато на протаини да бъде приемано не повече от два пъти седмично.

Набавяйте си витамин “D”, чрез повече разходки на слънце.
Витамин “D”,  е фактор за здравословното образуване на ядрото на спермовата клетка. Подобрява  количеството и качеството на спермата, както и за повишаване на либидото. Така също, може да се добавя чрез хранителни добавки.

Важно е в организма да се засили цинкът.
Може да се добави, чрез пшеничени трици и пшенични кълнове, както и слънчогледови и тиквени кълнове. При консумацията му, като добавка, количеството е не повече от 35 мг. на ден.

Спорт, спорт, спорт!
Разбира се, че няма как да избегнете и този етап. Тренировки са средството  за повишаване на тестостерона. Силови упражнения ще ти помогнат, особено, ако ги правите с по-забавен темп.

Много важно, и не на последно място, това е намаляване на стресовите ситуации.
Стреса е като канал за хормона кортизол, който блокира ефектите на тестостерона. Търсете приятна компания, забавлявайте се, бъдете спокойни и ведри.

По този начин, и вие, и половинката Ви ще бъдете доволни от резултата в сексуалния Ви живот.

А ето и съвет към половинките Ви, включвайте повече от долопосочените храми в менюто на любимия, те са източника на вашето усмихнато утро:

Силата на яйчения жълтък, повишаващо нивото на тестостерон, е витамин D3, биоидентичен на тестостерона хормон, защото е стероиден хормон, които се извлича от холестерола. Изследванията доказват, че тестостерон са се покачили с 400 % след приемане на витамин D3 за период от една година.

Зеленчуци като – броколи, зеле, брюкселско зеле, карфиол

Те са са анти-естрогенни храни и освобождават съединение, наречено индол-3-карбинол. Това съединение се преобразува в ди-индолил метан, който на свой ред превръща тестрогена в по-безопасна форма.

Стридите спомагат едновременно да увеличиш нивото на тестостерона, и покачват мускулна маса. Стридите са богати на цинк, важен минерал за повишаване на тестостерона.

Чесанът – така добре познат на българската култура. Богат е на съединение, наречено диалил-дисулфид, което продуцира хормон, отговорен за производството на тестостерон.

Спанакът и различни видове гъби

Спанакът съдържа съдържа големи количества от минерала магнезий, а гъбите стопират  производството на ензим, наречен ароматаза. Ароматазата преобразува андрогена в естроген, като по този начин пречи на свободния тестостерон да се свърже с андрогенните рецептори.

Откровено за телесните модификации Част 1 – ТАТУИРОВКИТЕ

татуси-за-мъже-11

Утро. Изкашлял съм традиционният пепелник фасове в мивката, и тъкмо вадя четката за зъби от плашещо разкривената си уста, когато мярвам нещо черно от външната страна на дясната си китка. Съвсем в реда на нещата прокарвам пръсти по мястото и го потривам за да махна петното, когато се сещам, че съм идиот. През сутрин се опитвам да измия от кожата си рисунките, които имам вече три години, забравил, че са там. Поглеждам се в огледалото и старателно изучавам образа отсреща. Белези от пиърсинги по веждите и устните, зяпнала срещу ми сантиметър и нещо дупка на лявото ухо и татуси по предмишниците. Честичко забравям, че изглеждам така. Добре, че околните поне ме виждат и ми напомнят.
Прекрасен повод да напиша малко за телесните модификации. Нелка почнем с нещо популярно: ТАТУИРОВКИ
За символиката няма да ви говоря. Информация за нея бол. Но за следствията от татуирането мога. Личен съвет от човек, които има татуси само на видни места- преди да решавате къде ще се шарите, се замислете, какво (ще) работите . Много държавни структури не толерират носенето на видими външни белези, пиърсинги и татуировки в редиците си- иначе казано полицията, пожарната и военните са прецакани от съдбата и не могат да си направят „ръкави“.
Моят опит води до извода , че когато направих две дълги по педя тъмни петна на предмишниците си, затрудних работодателите и колегите си за всяко работно място, което ще имам до края на живота си. Макар и да съм изключително съвестен работник, поради факта, че основно задължение ми е да общувам с хора, отнасям много неодобрение и конфузни моменти поради външния си вид. Едва сега оценявам, че не ми е възможно в жежко лято да обличам само ризи с дълъг ръкав, за да не стресирам високоморалните хора над средна възраст, с които имам редовни сблъсъци. Носенето на неща без ръкави обаче пък прекрасно разнообразява живота на шефа ми, които не само, че ми търпи разюздания външен вид, а дори и отказва да ме уволни, въпреки нееднократните оплаквания.
Какво да направя, вече сгреших, татуирах си правилните неща на грешната част от тялото. Карай, все пак татуировките са изкуство познато на човечеството от древни времена. Навлизането на думата в английския език е констатирано около 1769 година, след като мореплавателите са съзнали, че в езика на полинезииските племена ползват думата „tatau“ – означаваща „белег“. Каквото и всъщност са.Историческото им развитие е проследено до древноегипетска рецепта на мастило за татуиране, съдържаща трудните за вярване съставки „борова кора, окис от бронз, оцет, сярна киселина, сок от праз лук и яйца от насекоми“. През годините е имало периоди, в които маркирането с омастилени белези се е използвало за наказание, обозначаване на престъпници, варвари и други опасни за обществото индивиди; дълго време са били характерни за моряците; близо два века са били запазена марка на затворници и нископоставени членове на мафията;
Днес, обаче се оказват изключително популярно изкуство, станало неизменна част от поп-културата по света.
И добър повод за подигравки „ Чудя се дали драконите си татуират селяни по ръцете“
Реално погледнато татуирането си е дупчене на кожата с цел в нея да се натика пигмент, който при добра изработка и поддръжка, ще остане вътре в белега, получен при заздравяване. Машинките за татуиране пробождат с игли кожата някъде между 100 и 3000 пъти в минута ( по близичко си е до 100, честно казано), като за да се обагрят 5 кв. см от кожата са нужни около 28 000 пробождания. Боята, която влиза на около 1,5 мм под повърхността, в повечето случай е минерален пигмент (най-често оксиди някакви) – за радост на всички ни, носещи си рисунките по телцата, непредизвикващ алергии. В (вече) редки случай се ползват растителни пигменти при съвременното татуиране, като при тях съществуват няколко проблема. Първо и най- притеснително за мен е, че фактически при тях все пак има някаква вероятност от алергии. Чисто естетически съществува проблема с това, че понякога непълната им разтворимост води до разнасяне на боята на места, където не бихме искали да е, или промяната в цвета.
Самия процес разбира се е свързан с някаква болезненост. Степента на болка, кървене и изхвърляне на боя много зависят от организма подложен на процедурата. Мястото където се дупчи има голямо значение, на пространства с дебела подлежаща (мускулна) тъкан болката все пак може да бъде наречена търпима. Повечко инат от страна на модела, изискват ставите, и пространствата опнати направо върху костна структура (аз лично съм чувал отвратителни истории за татуиране на кожата на главата). Кървенето също зависи много от това що за здраве имате. Аз какъвто съм карък кървях, не само докато ме дупчеха а и дни след това. Повечко кръв може се процеди през дупчиците на кожата и ако се налага многократно третиране на точно о1070937_660_пределено пространство. Аз лично бях готов да прежаля някой друг милилитър B+, ако не бях в див ужас, че това ще допринесе за изхвърляне на част от боята и повреждане на рисунъка.
Понякога татуирането има кофти последствия.

За това моята препоръка е хубаво да се замислите кой Ви я прави.
Дали бих искал някой да ми причини прорезна рана и да направи татус, за мен лично е еднозначно. Не поверявам живота си на нечистоплъно изглеждащи артисти с машинка в ръка. Защото имам предвид, какви ужасяващи неща мога да прихвана по кръвен път. Питам, ама много питам. Може да Ви се види досадно, но всеки добър професионалист трябва да може да обясни каква е процедурата по работата върху мен. Внимателно слушам, какво ми говорят докато обсъждаме рисунката върху кожата ми. Зяпам ги в ръцете, когато вадят машинка, сглобяват я и слагат задължителните еднократни ръкавици. И още преди въобще да се ме доближили вече съм на ясно за нещата – от това дали студиото, в което съм е достатъчно хигиенично, до това, с какво точно да мажа прясната, все още разранена рисунка. Важно е за здравето да идеш при точния татуист, важно е да помниш, че татуировката ще остане до смъртта ти с теб( а може и няколко дни повече от теб да се задържи на тоя свят), важно е да не пестиш пари, да не imagesпренебрегваш хигиената, да слушаш внимателно. Защото дори да идеш при най-добрия, ако оставиш раната да се възпали, да хване кора или я задушиш в собствен сос с носене на фолио няколко дни, надали ще имаш най-добрия татус.

Що се отнася до ужасната му шега, че татуса е до живот:
Парите който давате за татус, са като пари за пластична операция. Ако ви се виждат много, имайте предвид че ниските цени, често водят до ненормални суми за лазерно премахване на петното, което имате върху епидермиса си. Премахването на татуировка с лазер е неприятно, скъпо и сложно( да не говорим че боли).
Обичайте себе си, тялото си, татусите си .

Автор: Ст.Т.

Пробиотик + любов

43734yozy0fh6ql

Какво прави любовта с нас, и защо са ни нужни „живи микробни хранителни добавки” когато се влюбим?
Разбира се всички сме наясно, какви опустошителни сили има любовната прегръдка, върху хормоналния и психически баланс в организма. Затова имаме нужда от средство за предпазване, подобряване и оздравяване на вътрешния микробен баланс, чрез средство т.н. от мен пробиотик, при прилагане на любовния антибиотик.
Ефекта на влюбването е със силата на еуфорично чувство, което връхлита, и е с мощта на цунами. Повлича всичко, и остава разруха след себе си.
Поведението придобива вид на наркотично въздействие върху една и съща част от мозъка ни.
Изследвания сочат, че поразяващата мощ на влюбването е със симптоматиката на обсесивно-компулсивно разстройство, изразяващо се в по-ниски от нормалните нива на серотонин в кръвта. Това е онова поведение, което се повтаря и изразява в някакъв тип ритуалност. Очакване на момента на щастие, след изпълнение на дадено поведение.
Но какво се случва в този момент с мозъка? Разсъждаваме ли логично, или губим контрол?
Ето и реалното въздействие. Мозъкът се изпълва с допамин, който участва като невротрансмитер в регулацията на множество процеси в централната и периферна нервна система. Прекомерното му ниво води до допаминова активност, свързана с редица неврологични и психични заболявания.
Ужасяващо, но установен факт е, че шизофренията се отличава с патологично повишена допаминова активност в централната нервна система.
Това е плашещо, и действа на подсъзнателно ниво в онзи, който е под въздействието на любовния биотик.
Още един важен невротрансмитер и хормон се активира в любовната омая, задействан като сигнално копче.
Но как става това? Чрез т.н. норадреналинът или норепинефринът. Отделянето му активира сърцевината на надбъбречните жлези, от тук се повишава кръвното налягане, учестява сърдечната дейност.
Влюбването и постоянното чувството на очакване, страст, обич и привързаност, са като лекарство в много отношения, движеща сила за всеки индивид.
Любовта мотивира, сублимира личността, успокоява и осмисля, тя е вълшебство и дар!
Но както всяко лекарство, и любовта има странични действия, които дебалансира индивидуалността.
Проявяват се различни симптоми на пристрастяването. Копнеж по своя „наркотик”!
Toвa причинява симптоми на абстиненция, като лош сън и депресия, ако не се вземе подходящ пробиотик за балансиране, и запазване на контрола.
Лесно е да се дават съвети за чуждите взаимоотношения, но понякога е непосилно да помогнеш на себе си.
Парадоксалното положение, в което изпада човек като в транс, опиянение и обсебване, води след себе си пагубно опустошение в личността, и обезличаване.
Как да не изгубим разсъдък, да избегнем въздействието на сливането в чуждия образ?
• Най-важното е, да запазим хобитата си, и да търсим нови.
• Да не спираме да се развиваме във важни за нас посоки.
• Друго важно действие е да поддържаме старите си приятелства, а да не прекъсваме връзки, до вчера важни за нас.
• Важно е създаване и на много нови контакти, които да разширят кръга на интересите и комуникацията ни.
Разбира се, за да върви една връзка в ритъм, е нужно и споделяне на „моите важни дела” с партньора, взаимност и приемане на „неговите/нейните важни дела”.
Крайната цел е да не се обезличаваме във връзката с любимия, и да не приемаме качествата на хамелеон.
Всеки е уникални, неповторими и затова така обичани от партньора си.
Не се опитвайте да сте друг човек! Обичани сте заради това, което сте!
Пробиотикът подходящ за влюбени, е този, който подсилва индивидуалните качества, за да изпитваме истинско щастие и свобода в любовта.

Автор: Биляна Бонева