„Малко“ за приятелството

f298bce4542756bf3f065122b885feb4

„Човек е част от себе си. Останалата част са неговите приятели.”
Приятелите – ония дебилни гадове, с които нищим разни недотам дълбоки проблеми, на които се фукаме като деца, при чиито загуби тъгуваме. И същите, чиито ум ни е спасявал нееднократно от собствената ни глупост, давали са ни решение за проблеми, чието съществуване дори не сме подозирали. Онези които обичаме….на които позволяваме макар и косвено да ни променят… които понякога мразим (защото са прави)…на които се случва дори да завиждаме.
Има хора, които с годините съм започнал да считам за част от себе си. Когато не съм ги виждал дълго време усещам, че нещо ми липсва, но признавам че не се досещам какво точно. И един ден телефона звънва и чувам глас излъчващ смях, най-често обясняващ нещо странно от другата страна на линията.
Любимия ми пример е : „Стас , слънцето изгрява от грешната страна!“
( визирайки, че приятелка е мислила, че изток е от другата страна на града, в които вече трети ден пребивава)
Или: „Нямам идея къде си, ама довечера ръцете ти ми трябват тук!“( другарче нуждаещо се от помощ в късни доби по дебилна причина)
За четвърт век животец съм събрал добра бройка хора, към които имам топли чувства. По-малко, но пък отново съществен брой са и тези за който бих направил някаква жертва, за да съм им в помощ. Но с тъга признавам, че съм загубил хора, които не просто харесвах, а обичах. Няколко от тези приятелства от детските години, няколко от училище, едно две просто затихнали, безвъзвратно загубени, застинали в тъжно забвение. Сега като видя хората, които вече нямам нещо в мен трепва, и почвам да се чудя какво съм загубил. Нека видим, какво са написали големите мозъци. Приятелството е определено, като междуличностна връзка изразена в сътрудничество, подкрепа, емпатия и уважение. Въпросният вид отношение се свързва с лоялност, споделяне на сходен вкус към дейности. Често се характеризират с подобни жестове или речников шаблон, доверие и самоотвержени прояви.
Както би се изразил лайк като мен, приятелят е човече готово да погледне през твоето цветно стъкълце света, и да ти услужи със собствената си патерица в дуела ти с живота.
Харесал съм си и популярен днес цитат от Аристотел
„ Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела. “
Проблеми възникват около това, какво позволяваме и какво не, на другарчетата си.
Какво очакваме и какво получаваме от тях. Какво мислим, че са те ( за нас и за света), и какво са фактически.
Защото, аз да речем винаги съм подбирал особено внимателно най-близките си приятели със съвсем ясното съзнание , че ( нетипично за повечето хора) ще им позволя да ме променят. Не се възмущавайте, имам добро оправдание – личностите ваещи ме, както намерят за добре, винаги са по-добри хора от мен. Избирам внимателно, дето се вика.
След като съм се обградил с подобен род скулптури (имайте предвид , те никак не препират да ме променят, освен ако е особено наложително), очаквам от тях да са коректни, да не ми вредят съзнателно, да полагат грижа за мен , както аз полагам за тях.
А аз се грижа доколкото ми е възможно. Вярно нямам навика да звъня през ден, да питам как са, и дали за им занеса топла супа, но слушам внимателно. Не давам съвети , които самият аз не бих изпълнил, и ежедневно мисля каква дивотия да стъкмим , когато се съберем на едно място.
И те, милите, се грижат!
Кой за настроението ми, кой за неясен технически проблем по копмпютъра използван у дома, защото знаят, че имам нужда, защото усещат, че бих отвърнал със същото.
От икономическа гледна точка, приятелството е просто взаимоизгодно отношение, в което и двете страни получават голяма полза, при полагане на малки усилия. Въпроса е, че живота ни никак не е чиста икономика. Колко често и по какви поводи срещаме внимание от околните е не само част от ежедневния график, а и основно за самооценката и социалната ни вградимост. С кого бихме желали да споделяме щастливите си моменти или тегобите тегнещи над съзнанието ( а понякога и над физическото ни съществуване) е показател, в какво русло се опитваме да натикаме потока на живота си.
Нямате време за приятели? Не сте сигурни, че хората за които се сещате докато четете това искат да ви видят? Не ви търсят? Не помните кога последно се събрахте, не за да се оплаквате а за да се посмеете на нещо яко?
Колко време мислите че отнема едно излизане седмично, ако ще и просто да разходите кучето заедно? Защото реално за да поддържате някаква социална връзка с важен за вас индивид няма да натовари много графика. Колко трудно е да наберете телефонен номер на някой, чиято личност Ви е важна и интересна и да му предложите сбирка на по бира, или разходка на немирен домашен любимец?
Трудно ли е да поемете инициативата и да потърсите контакт?
Невъзможно ли е да намерите тема, несвързана с гнетящи ви мъки и проблеми?
Много неща зависят от самите нас, приятелството също.
Личния ми опит показва, че в живота ми има два вида приоритети:
-Краткосрочни( ежедневни проблеми, да си изпълня задълженията, да се погрижа за животните из дома, да почистя, да си почина за да съм адекватен утре на работа )
– Дългосрочни (едни такива, под чиито слогън ще си избутам цялото съществуване- семейство, приятелство, морал, любов, развитие)
В някакъв момент енергията ми равняваща се на 100% трябва да бъде разпределена. Разбира се ще отделя голямо количество от нея за ежедневните си приоритети, защото иначе надали ще успея да живея нормално. Но след като отделя 60% за работа, 20% за чистене из дома и грижа за домашните любимци, 10% за незаплатен труд(рано или късно всеки се сблъсква с такъв) се замислям хубаво дали да не вложа едва заделените ми 10% в нещо, което намирам за много важно в цялостната картина на съществуването си.
Ако днес отделя 10 % за частта от мен пребиваваща в чуждо тяло, няма ли освен по-доволен от разпределението на енергията си да се чувствам по-цял и по-щастлив?
Помислете, вдигнете телефона и поканете някого, ей така, просто да се видите.
Защото нещо Ви е липсвало, а до скоро не знаехте какво.

Автор: Сташа Тонева

Речник на умалителните

ономастика

Време е да вникнем в семантика на думите, които партньорите си разменят с лекота.
С вас ще рагледаме речника на умалителните вчера и днес.
Важно е да се отбележа, че умалителното винаги си е за конкретния човек, и идеално му приляга.
Влюбените партньори не спират да се наричат с какви ли не имена, а други ги ползват за стратегия, чрез която да получат желаното.
Разбира се има хора, които изключително се дразнят да им се говори снизходително, омаляващо личността им. Това вбесява някои дами, както и господата, които са по-чувствителни от нежни пол.

Преди да продължа с речниковият запас между партньорите, бих искала да вметна, че този въпрос е много различен при тийн групите.
Младежите в юношеска възраст са решили да ползват ономастика, която е в стил абревиатура от рода ММР примерно.
Съкращения които използват тийнейджърите са с доста технически значения и термини, които по-старото поколение не разбират.
Но пък изречението от рода, „мое сладко айподче, ела да те целуна по красивия интерфейс“, не е за подценяване.
Или „ако знаеш колко е жесток на моя процесора, направо ме побърква платките“.
Но това се те младите, а какво знаем ние зоолозите и оценителите на вещи!
Нека сега да разгледаме няколко класически примера за умалителни.
Класация аксесоари:
Злато, съкровище, диаманче, перличке и т.н, говори за цената, която мъжа или жената притежава. Това е нарицателно за личности, които притежават и много ценни качества на патньора. Освен това, би могло да се разгледа, че партньора е източник на средства.

Категория животни:
В тази категория се разглеждат умалителни, които разкриват темперамента на притежателя им.
Бухълче – личности, които през деня не са така активна, за разлика от нощите, в които активността се засилва.
Зайче – страхлива личност, свита, несигурна в себе си. Ако се отнася за мъж, може да говори двусмислено, че сексуално е бързичък и плах.
Писе – коте – животинка, която обича да се гушка, за да постигне желаното. Умилква се умело, но е с темперамент, и не обича да я мачка всеки.
Мишле – отново говорим за страхлив човек, който гледа все пак да придърпа нещо, или много си вре муцунката, дори и да не е поканен.
Пиле – много ми харесва това умалително. Направо да си кажем „кокошко“. Ами тук значенията могат да са повече.
Например, че по цял ден кълве каквото им подадат, и не се оплакват. Дрямката е важно нещо, а и семейството е движещ елемент. Постигнатото с много мълчание нещо, от човек наричан пиле, може много лесно да му бъде отнето. Той пак ще си къта търпеливо.
Мече – тромав, но сладък човек. Обича да бърка в кацата с мед, но всему се разминава. Обича да си поспива, да има топла хралупа и запаси с мед.

Класация други:
Мило – човек, който е отзивчив и приветлив. Склонности му да предлага опека и грижа.
Душичка – Тези хора са отзивчиви, склонни на прекомерна добрина и състрадание. Лесно правят компромиси, и приемат и най-неприятните качества на хората.
Бебче – беззащитност и слабост. Хората тип „бебче“ не са самостоятелни, поведението им е инфантилен, незряло.

Класация непредпочитани:
Олигофрен – състояние на умствено недоразвитие, т.е. на вродено или рано слабоумие. Не е желателно да наричаме половинката си така, защото това определение не говори добре и за нас самите.
Глупак – описва човек, който няма образование,способности и възможност за развитие
Свиня – човек, който е нечистоплътен, няма обноски и не подбира в живота
Говедо – „тъп като говедо“..човек, която не притежава абстрактно и логично виждане, обикновено погледът му е празен и неразбиращ.
Боклук – личност, която е негодна или няма никаква ценност, загубило качествата си.

Нека всеки вникне в смисъла на словесната изразност към половинката, и да подбере най-подходящото умалително за него.

Автор:Биляна Бонева

Защо мъжете не се извиняват?

Защо мъжете не се извиняват?
Има теми, които много ни вълнуват. Една от тях е : Защо мъжете не се извиняват?
Чували сме какви ли не отговори, но никой от тях не е реалистичен.
Темата може много бързо да се изчерпи просто с умозаключението, че са непреклонни, и не говори добре за тях ако са на колена пред нас. Гордост, непреклонност и себелюбие.
Но мога да Ви кажа, че това не са отговорите. Може би само от части.
Трябва ние жените да се замислим по какъв начин представяме неща, и да се запитаме, какво извинение търсим всъщност.
Да дадем няколко примера с наши редовни реплики:„Мили, ако ми беше казал, че чантата има и външни джобове, нямаше да се мъча да натъпча всичко в средния джоб“.„Ако беше мислил повече, и а ми беше казал … “„Защо не ми каза, че трябва … “„Как така, ти го каза, виждаш ли, аз нищо не продумах..“– трагикомедия.Не ми се иска да задълбавам в куп обвинения, така нагласен сценарий от наша страна, след който очакваме „извинявай“.
Няма как да се получи!Има и случаи, в които нямаме вина, но мъжете на първично ниво започват да ни крещят. После разбират, че не са прави, но инстинктивно слагат ризница и излизат на дуел. После замълчават. Но ето, че пак го правят!

„Защо не ми се извини“? Не ме обича. Има любовница? Не ме уважава!“

Ами мили дами, мъжете не се извиняват, защото стотици пъти сме вменявали чувство за вина у тях, без да има причина.
При всеки удобен случай сме ги просвали на земята, забивайки токчета в душите им, безжалостно.
Не искам да защитавам мъжете, но те разбира се, умеят да се извиняват. И то умело. Но го правят в моментите на истинска вина, онази, общоприетата за грях или лошо поведение. Но останалите обвинения са си наши грешки, облечени с чуждите дрехи на вина.
В повечето случаи един мъж се чувства много по-наранен, и неоценен от нас в дадена ситуация.

Мъжете не виждат света през многоцветен калейдоскоп на чувства и емоции, както нашата шизуидна душа. Не се опитват да влезнат в роля, след което да прескочим с кристални пантофки в следващата.

Ние го владеем изкусно, с лекота преминаваме на ново в ниво зашеметяващо, интригуващо бленуване. Но на каква цена?

Невротичната ни настройка, маниите ни и параноите, са изцедили и последния ни здрав разум.
Време е да поемаме отговорност за думите и действията си. Да постъпваме рационално, да поемаме отговорност и да обмисляме нашите рефлексии спрямо ситуациите!

Мъжете не знаят кога и какво си мислим, за да поемат отговорност за глуповатият ни, детински каприз.

Автор: Биляна Бонева

Защо мъжете никога не казват, защо ни обичат

e49f4d5c54da44a3936d5262e03bcd41_L

Недостатъците и любовта

„Светът е претъпкан със смахнати криволици и остри ъгли, и ако не си поочукан в подходящата форма, няма как да се наместиш.”
Из „Дядо прас”
Сър Тери Пратчет

Поводите предизвикващи статиите понякога са твърде тривиални, днешният текст е породен от разговор с колега, чийто емоционални състояния ми влияят, със силата на парен чук между очите, и честичко вадят от съзнанието ми теории, „Неспособни да се зародят при общуване, с който и да е друг“.

Та една прекрасна, все още гурелива, рошава и недопила кафето си сутрин една красива жена, предизвика еквивалент на Гълстриим в ума ми, напълно променяйки течението на недотам адекватната ми мисъл.

 -Защо мъжете никога не казват причината поради, която ни обичат?

Признавам, че не вярвах да съм, чула точно това и попитах:

-Защо какво?

Повторението потвърди.” Никога не казват защо ни обичат”

-Защо!?

Айде сега да се замислим, защото ако обичаш само нечий качества ти въобще не обичаш. Защото фактически индивида е комбинация от добри качества (когато говорим за магазинер, работник, персонал, мравчица работеща за благото на пазарната икономика, индивид, от който търсим полза).

Но личността, с която си дружка от училище, брата, любимия, съседа от петия етаж, с който винаги си разказвате мръсни вицове на паркинга, приятелката, на която миналия петък държа косата докато повръща, са точно обратното.

Близките ни, обичните нам хора са сбор от недостатъци.

Ясно е, че всеки харесва съвършени неща, но колко съвършени хора познавате?

В колко такива сте се влюбвали?

С колко такива сте общували?

И ако все пак се е намерил такъв, колко време сте издаянили в божественото му присъствие?

Аз не помня такава личност, не вярвам в съществуването й. Прекалено на ясно съм, че фактически историята на човека, го превръща в сбор от недостатъци и компенсации, борещи се за място под жаркото слънце, също като мен.

Всеки е история, всеки носи кофти навици, неприятни тайни, тъжни и срамни моменти, дали му прекрасна комбинация от чепатости, кривини и душевни белези, счупвания, заякчавали характера му до продукта, който съзирате срещу си.

И ако тези изкривени местенца в неговия характер някак паснат на вашите ..

-ТАДА!, открили сте правилните недостатъци, ония които се наместват позформата Ви, ония дето ще подпрат нестабилните Ви места, и ще се направят на слепи пред околните за пропукващите се цепнатини в същата таз, очукана от обществото личност, която представлявате.

И ето, че „довод първи” е на лице!

Мъжете не казват какво обичат в теб мила, защото те не обичат добрите ти качества. Може би ги харесват, прехласнати са по тях, събуждат либидото им, но фактически няма как да кажат, че те обичат заради позитивите, поради факта, че не добрите ти качества те правят това уникално същество което си.

Докато мислех първоначално по темата (признавам засрамена) през ума ми премина единствено реплика на един от преподавателите, чели ми лекции през последната година: „ Ако ти каже причината поради която те обича, хубаво си прави сметката колко точно те обича”. Продължението на речта отнасяща се до личните ни качества, желания и отношения с партньора, бе с приблизителен контекст гласящ, че:

  • Ако той те обича заради дългите ти крака, винаги ще се намери, някоя с по-дълги крака.
  • Ако е заради прекрасния характер, винаги ще има друга с по-добър характер.

И така до мига, в който хората в аудиторията вече преглъщаха сухо, съзнавайки, че мащехата наречена Съдба винаги може да доведе пред прага на тяхната любов, нова с по-изразено качество, което да оплете в мрежите на романтиката човека, комуто са отдали обичта си.

Дълго време таз мисъл се въргаляше безпризорна в черепа ми. Човъркаше и мрънкаше тихо за внимание, което не отдавах, защото не бе узряла.

Но ето моята колега седи срещу мен, премигва с дългите си клепки и се чуди, „ЗАЩО”.

Мъжете, мила, не казват какво обичат в теб, защото не знаят. Могат да кажат какво харесват, какво ги привлича, възбужда, дори какво ги задържа, когато си ги изкарала съвсем извън нерви. До формулировката, какво точно обичат в теб, през живота ти най-вероятно ще стигне само един, имащ късмета да живее с дарслово, доста над средностатистическото. Но пак го казвам, и той, както всеки, който те ОБИЧА, го прави заради очуканото в странна, някак пасваща му форма, парченце от пъзела наречен Свят, което представляваш.

Автор: Сташа Тонева

 

Как да помогнем при поява на суицидни идеации?

суицид

Имам много методи и средства за действие в кризисни ситуации. Ако все пак лицето е склонно да сподели за подобни свои мисли, това е добър знак. Но ако не желае разговор, не търси контакт,,а са налице знаци за суициден акт, то но най-важно за прекратяване или подкрепа на лице с суицидни идеации са следните стъпки:

От съществено значение е винаги да се вземат на сериозни думите на лицето, не бива да остава събеседника пасивен и трябва да запази контрол над емоциите си.

Нужно е да се намери подходящо време и място за разговор с него, информация за средата и обкръжението му, както и отношенията в системата на средата.

Слушането е най-важната подкрепа, не чуването, а слушането, визуалният контакт, емпатията, вербална подкрепа, ако е необходимо.

Важно е да се задават директни въпроси, за да се разбере дали вече има планувано действие и средство за постигане на акта.

Трябва да разбере, че изпитвате загриженост, посочете какво конкретно Ви кара да мислите, че той/тя е близо до извършване на самоубийство. Уверете го, че има начин да му се помогне и че „нещата могат да се оправя“.

Колкото и да е трудно, трябва да не се забравя, че човекът доверява дълбоки чувства и говоренето ще възвърне до известна степен психичния му комфорт, трябва да у се даде възможност да осъзнае, че самоубийството е постоянно решение на временен проблем. Уважавайте чувствата му, бъдете разбиращи, не осъдителни или спорещи.

Нужно е да се разбере, дали близките му са в течение на неговите мисли и желания. Ако няма личен конфликт в средата, може да му се подскаже, колко тежко ще е за близките му неговото решение. Важно е е да се припомнят възможностите, с които разполага. Нужно е повишаването на собствената му самооценка.

Включването на други хора също е добра тактика, но не бива да се поставя събеседника/подкрепящото лице под заплаха, собственото здраве и безопасност. Добре е да се предлагат практически съвети, консултиране при професионалист, лечение.

Не е желателно да се оставя лицето само, докато не се уверим, че е в ръцете на добри професионалисти.

  • Психологически консултиране

Психологичното подпомагане на лице със суицидни идеации или след реализиран суициден акт, може да бъде определено като подкрепа, която може да бъде реализирана под различни форми, методи и с разнообразни средства. Целите на консултирането са свързани с поведенчески промени и преоткриване на умения или придобиване на нови, вземане на важни решения и запознаване със собствените характеристики. Други цели са повишаване на възможностите за справяне при реализацията на определена,  третиране на интерперсонални , повишаване на личната ефективност – разкриване на вътрешния потенциал.

В зависимост от различните направления има многообразни подходи, които консултанта може да използва в своята работа, и в зависимост от индивидуалната проблематика.

  • Психодинамичен подход към консултиране

Фройд предлага своят подход, основан на психонанализата. Като базов концепт в методиката е психодинамиката, където психиката се третира като активна и обусловена от вътрешни процеси. Тя е разделена на Аз, То и Свръхаз. Псииходинамичното консултиране е насочено към разкриване на несъзнателни процеси, лежащи в основата на поведението – тогава може да се реконструира и личността. Инсайт плюс катарзис.

При този тип консултиране, консултанта трябва да има умения за интерпретация и задаване на въпроси. Използваната техника – оставане при чувството, свободни асоциации, анализ на трансфера, интерпретация, анализ на сънищата. Резултатите от този тип консултиране е насочено за облекчаване на симптомите, умения за разбиране на вътрешния живот, .

  • Гещалт подход на консултиране

Основател на теорията е S. Pearls. Тя е свързана с хуманистичната психология, психоанализата и феноменологията. Гещалтът като определение за определена конфигурация между фигура (фокуса на съзнанието) и фона (периферията) се свързва с теорията за потребностите и тяхното удовлетворяване в стремежа към самоактуализация. Саморегулацията отразява завършването на един гещалт. Гещалтът се отнася до целостта или завършеното действие и преживяване, както и до интеграцията на разделените части на личността (тяло, мисли, чувства) в едно самоактуализиращо се цяло. Базовите концепти са холистичен принцип, където човек функционира като цяло. Принцип на хомеостазата, потребност към баланс, където при нарушаване, възниква процес за възстановяване. Тук зоните на осъзнаване са вътрешна и външна.

Друк концепт е осъзнаване и интеграция, което не е свързано с разбиране на проблеми, а развитие на фигурата на потребностите, организация на функциите за контакт със средата за постигане на нейното удовлетворяване и редукция на напрежението.

Его концепт, то се конституира от осъзнаването на себе и не-себе си.

Концепта зрялост, където поведението е в съответствие с вътрешни потребности. Съзряването се осъзнава – от търсене на подкрепа към самоподкрепа. Граници на контакта, тя е точката на взаимодействие между индивида и средата.

Произход на неврозата – взаимодействието между средата и индивида.

При този вид консултиране, консултантът избягва намеса в личните чувства на клиента, трябва да активира вътрешните му ресурси. Техниките са за повишаване на осъзнатостта на клиента, взаимодействие на индивида със средата, съзнаване на начините, чрез които индивидът манипулира и търси подкрепа от средата, езикови техники. Резултатите са здрава личност, която осъзнава потребностите си, намира се в контакт със средата, живее в настоящето.

  • Клиент – центриран подход на консултиране

Базов концепт – възглед за човека, човекът е социализиран, рационален, насочен към прогресивни развитие,  има способност да се придвижва към по-голяма приспособимост.

Психологически условия за провеждане на консултацията: Трябва да се освободи съществуващата способност за самоактуализация в индивида. Способността му да ръководи, регулира и контролира себе си при наличието на определени условия. Те са:

Емпатия, отношение субект-субект, безусловно позитивно отношение, компетентност на консултанта.

Основна “техника” е личността на консултанта, създаваща необходимите условия за консултацията. Приоритет имат рефлексивните техники. Резултатите са насочени развитието на “пълноценно функционираща личност”

  • Транзакционен анализ

Подход за  разбиране на поведението, базиран на допускането, че всички индивиди могат да се научат да се доверяват на себе си, да мислят за себе си, да взимат самостоятелни реакции и да изразяват чувствата си. Всеки човек има капацитет да развие потенциала си.

В ТА консултантът е активен и обучаващ клиента по отношение основните понятия на теорията. Тябва да се съобразява с темпото на клиента, може да действа от позицията на роли.

  • Когнитивен подход на консултиране
    Рационално-емотивен подход на Ellis. Метод на АВС, Елис предлага поликомпонентна структура на поведенческите актове на личността, която обозначава с първите букви на латинската азбука. Методът на “АВС“ се състои във възстановяване на промеждутачното звено “В”, което най-често не се осъзнава от клиента. “А” представлява някаква психотравматична ситуация, “В” е мнението на индивида за ситуацията, а “С” – е следствие под формата на емоционални и поведенчески реакции. Идентифицирането и третирането на “В” е най-важната част на консултативния процес, доколкото то е свързано със субективното възприемане и тълкуване на индивида за ситуацията, от което зависи какви ще са емоционалните му реакции и поведението вследствие на това събитие.

Основната техника  тук е активното, директивно обучение на клиента плюс убеждение, конфронтиране, логика. Консултацията резултира в инсайт.

  • Консултативен подход на A. Beck

Бек постулира наличие на мисли, които възникват произволно и не се осъзнават. Клиентът трябва да ги възстанови, да се преживяват като свои.

  • Поведенчески подход на консултиране

Този подход е базиран на бихейвиоризма на Уотсън. Теорията на Уотсън се базира на това, че всеки стимул е свързан с определена реакция.

Използвани техники в този подход са – релаксационен анализ, контраст на напрежение-релаксация,  директна релаксация, асертационен тренинг, моделиране –  обучение в по-успешни форми на поведение, позитивно стимулиране, систематична десенсибилизация.

 „В жизни каждого человека есть опасные темные точки,

в которых сгущается бездонная тьма.

Но самоубийца не знает свободы.

Он не победил мир, а побежден им“.

Н. Бердяев

Автор: Биляна Бонева

Реферат по психология