Теоретична концептуализация

самооубийство

Учени от Орегонски изследователски институт представят модел на суицидно поведение в юношеска възраст, като е разделен на шест конструкта – психопатология, физически болести, заобикаляща среда, междуличностни проблеми, когнитивен стил, стратегии за справяне  и суицидно поведение. Като всяко включва в себе си основни компоненти като:

  • Психопатология – брой на психични стимули като депресия, тревожност и др.
  • Физически болести – физически симптоми и фунциунално влошаване на физическото здраве
  • Заобикаляща среда – развод, смърт на близък,бягство от дома и др.
  • Междуличностни проблеми – спорове и скандали, прекъсване на връзки и др.
  • Когнитивен стил и стратегии за справяне – познавателна способност, атрибутивен стил, самооценка, копиращи умения.

Marcus 1996 описва причините за суицид при тинейджъри и младежи по следния начин и причинност:

  • Депресия или други психични болести водещи до безпомощност и безнадеждност
  • Чувство за изолация, различност и странност
  • Импулсивни реакции на краткотрайно разочарование
  • Чувство на непълноценност и ненужност
  • Неуспех или страх от такъв
  • Нежелана бременност и родителски развод
  • сексуален контакт или проблем със сексуална идентичност
  • известия за други самоубийства; история на суицид в семейството

1/3 от всички тийнейджърски суицидни актове са на лица с гей и лесбийски сексуални уриентации

Други предупредителни знаци и показатели за наблюдение и оценка на суицидна насоченост

Идентифицирането на деца и юноши в риск пред суицид предполага познаването не само на потенциалани причини и фактори, но и т.н предупредителни знаци. Те могат да бъдат голяма гама от симптоми, но е важно да се проследи цялостното поведение, за да се уточни намерението, ако има такова.

  • Ако се наблюдават и чували чести разговори с приятели или изказвания за желание за смърт
  • Промяна на личността, като наличие на по-дълги периоди на тъга, депресия, отдалеченост, раздразнителност, нетърпеливост, умора, нерешителност или апатия
  • Промяна в когнитивните процеси, като затруднена концентрация, разсеяност и затруднения в изпълнение на задачи, които до скоро не са представлявали проблем
  • Промени в моделите на съня, като безсъние, често в началото с пробуждане или успиване, кошмари. Тези симптоми сами по себе си биха довели до раздразнителност, лабилност и замъгление на мисълта и нормалното функциониране на организма.
  • Промяна на навиците в хранителния режим – загуба на апетит и тегло или преяждане/ анорексия, булимия/
  • Безнадеждност за бъдещето – вярване, че нещата никога няма да се оправят и че нищо няма да се промени. Лицата имат черни мисли и представи за утре.
  • Рисуване на зловещи картини или с подобен контекст, слушане на меланхолична музика и др.
  • Раздаването на вещи, скъпи неща за лицето или събирането им по-по различен начин, като за завещание.
  • Оттегляне от приятелския кръг и семейството .
  • Склонност към агресивно, враждебно поведение и автоагресия  .
  • Бягство от дома, бунт в различни форми.
  • Рисковото поведение, като безразсъдно шофиране, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества, безразборни връзки и сексуални контакти.
  • Предсмъртни писма, поезия – това е реален знак за опасност и трябва да се вземе на сериозно под внимание, или е признък на липса на внимание.
  • Заплахи – заплахите могат да бъдат директни и индиректни:“Аз искам да умра“, “ Аз отивам да се самоубия “ или  за съжаление; „Светът ще бъде по-добре без мен „, “ На никого няма да липсвам „

Факторите за суицидни идеации и девиации са разнородни, както беше подчертано в теориите на различни автори.

В зряла възраст проблематиката може да е концепт от много фактори още от ранно детство, които регресират на фона на лични и социални проблеми, както и дължащи се на психични страдания, соматични проблеми, зависимости и др.

Различни автори разглеждат методи за превенция сред подрастващите и в зряла възраст, т.н. превенция, интервенци и поственция[1] , при наличие на вече реализиран суициден акт.

[1] Shneidman E- 1985 – предоставяне на психотерапевтични в грижи непосредствено обкръжение (семейство, приятели след самоубийството. Вариант за превенция на суицидно поведение. Третична превенция на суицидно поведение.

Продължение: как да помогмен при суицидни идеации?

Суицидно поведение в детско-юношеска възраст – продължение

самооубийство

Има много митове в представяне на факти и фактори за суицидните идеации, но има и такаива, които не могат да се поставят под съмнение.

  • През ранното детство и пубертета до 14 г.в, момичета правят по-често опита за самоубийство в сравнение със своите съучиници момчета 4:1.
  • След 14 г.в, автодиструктивното поведение при момичетата зачестява.
  • До 17 г.в при момичетата рецидивите са по-често срещани2:1. Автодиструктивното поведение расте решително, като смъртността чрез суицид през юношеството и младежката възраст 15-24 г.в. е вече 2 момчета и 1 момиче, съотношението се обръща.
  • Момчетата в юношеска възраст и мъжете след нея по-често използват летални средства за самоунищожение или други, като оръжие, катастрофа, обесване.
  • Момичетата или жените използват, като своя запазена марка медикаментозни средства.
  • Значителна връзка е установена също между употребата на дрога, алкохол и самоубийственотоповедение
  • Фактор играе и расово-религиозния и етнокултурна принадлежност. Става дума за отчитане на факта, че индианците са с по –висок индекс на суицидни актове, докато чернокожите са с по- малак индекс и за резистентни към суицидни прояви.
  • Значимостта на професионалната активност и ангажираност.

Маркус 1996 отчита, че при изследване на суицидните дивиации сред повечето професии, тези с най-голям стрес, напрежение, отговорност /полицаи, лекари/ водят до летален изход от напрежението.

Тук са включват и писатели със своята склонност към самоизолация и депресивност.

  • Друг факт е мястото, на което се извършва акта, а имено дома или близо до него. А сподед други автори, денят избран за акта е всеки друк, без понеделник.
  • Съществуват данни, че сезонът, в който се извършват най-тежки самоубийства е пролетта.

„Цикълът на автодиструкцията следва прецизно този на природата: той спада през есента, достига своето дъно в средата на зимата и тогава започва да нараства бавно със живителната сила и влага, като неговата връхна точка е през ранната пролет, през май и юни; през юли той започва постепенно да намалява, т.е. „колкото по-възхитителната става природата, толкова по-дълбока става вътрешната бездна, която разделя вътрешния свят от външния. По такъв начин самоубийството е естествена реакция на едно неестествено състояние“(Alvarez, 1973)

Представа на децата за смъртта

В специализираната литература много автори разглеждат представите на децата за смъртта, и до голяма степен се отчита, че децата имат зряла представа за смъртта. Ако смъртта се констатира при прекратяване на жизнените функции, то разграничаването й от живота и осъзнаването й, предполага разбирането за множество признаци.

Орбах обединява това множество по следния начин: причниност, необратимост, неизбежност и универсалност на това явление.

  • Ранно детство 1-3 г.в – много автори описват, че няма признаци на разбиране за смъртта, както и използването на думата. При тях смъртта е временно явление и обратим акт, нещо като съня и събуждането
  • 4-5 г.в. – отчитат се някакво разбиране за физически признаци на смъртта, свързани с преживяване на мъка и тъга. Децата в тази възраст могат да обвинят себе си за случилото се.
  • 6-7 г.в – осъзнават причините за смъртта, но новото тук е, че те проявяват емоционална реакция.
  • 8-9г.в – навлизат дълбоко в биологичните причини за смъртта, и не само, а и разбират необратимостта и универсалността.
  • Пубертетна възраст до 13 г.в. и по-нагоре – вече формално-логичното мислене им позволява да изградят понятия за смъртта.

Много автори се съгласяват, че „връх“ на изграждане на автодиструктивно поведение е в период 15-16 и 16-19 г.в.

Фактори и мотиви за суицид в детско-юношеска възраст

Според Орбах причниността може да се дължи на влиянието на характера – депресия, хиперактивностт и липса на контрол, сугестивност и сензитивност на индивида, мазохичстични склонности, пол и възраст.

Люинсън отчита четири групи – психопатология, физическите болести, среда, междуличностни отношения.

Маркус отбелязва други причини, които водят до деструктивно поведение, а имено:психиатрични диагнози, злоупотреба с наркотични вещества и алкохол.

Анна Фройд проследява депресивната реакция  при преживяна загуба на майка от страна на дете през ранна възраст. Стадиите са следните: простест; отчаяние; апатоя, изолация и агресия.

При деца в предучилищно детство се наблюдава рефлекстно изразен образ за себе си, негативни варианти и случаи при които биха могли да се изострят и задълбочат реакциите не само на ситуаци на загуба на близък за тях човек, но и на неуспех в практическата дейност.Това води със себе си до отрицателни емоции и преживявания.

Според данни на множество изследвания на автори от различни страни, едва в пубертета и юношеската възраст се натрупват не прости необходимите , но и достатъчните предпостваки за наличие на депресия и параметрите и характеристиките й при зрелите хора.

Продължение: Теория на конспирацията

Причини за суицидното поведение – продължение

самоубийство

II.    Причини за суицидното поведение
Суицидното поведение се разглежда и тълкуват, чрез различни научни подходи. От огромно значение е тълкуването на мотивите и поводите, обстоятелствата, които водят до подобни идеации и девиации.
В колективната монография „Суицид : теория и  практика“, в теориите за причините за суицидното поведение,  са разгледани като зависимост от компонента, който предава главно значение отнесено в билологичния, психологичичния и социалния подход.
Биологичния подход  тълкува природата и причината за девиантното поведение. Италианският психиатър Ч. Ламброзо, установил връзката между анатомичната структура на човека и девиантното поведение.  Друго тълкуване на девиантното поведението представя американския психиатър У. Шелдон, обосновал връзката между типовете соматофизична стуктура на човека, темперамента и формата на поведение.
Важна роля сред биологичните теории има Ч. Дарвин, основана на закона за естествения избор и наследствеността. Тук различните аспекти на поведението се явяват, като наследствено програмирано поведение.
Английския психолог и социолог Г.Айзенк, заключава, че екстровертът е склонен на съвършенно престъпление, за разлика от интроверта, определян на генетично ниво, където интровертът по- често е способен на самоубийство.
Социалния подход обяснява причините за възникване на девиантното поведение. Изследвания в края на 19-20 век  са правени от Ж.Кетел, Е. Дюркем, М. Вебер,  и други в социалните  условията на човешкия живот. Кетел и  Дюркем представят аномната теория, като под аномия има в предвид, собственото разрушение или разрушаване или отслабване на регулаторните системи на обществото. [3]
В социологическата теория на Дюркем, той предствая  „етиологична “ типология на самоубийственото поведение в зависимост от типа интеграция и контрол, които обществото прилага върху индивида.
Дюркем разглежда суицида като три вида – егоистичен тип, алтруистичен и аномичен.
Егоистичният тип се характеризира с такова отношение в обществото, което отслабва контрол над индивида до символичност. В последствие, той е автономен и независим, но от друга неинтегиран и изолиран. Това довежда до откъсване и слаба необходимост от принадлежност в общността, водещо до негативно отношение от нейна страна към индивида.
Дюркем определя този тип самоубийци, като такива които са обърнали гръб на обществото прекъсвайки всички с обществото. Тук той описва характерната „меланхолична откъснатост“ на този тип хора, липса на „ярка“ страст по пътя към смъртта – плануване на акта на самоунищожение. В този тип суицидни идиации се наблюдава пълно недоверие и скиптицизъм към околния свят, да се отчете обективната реалност, което от своя страна води до мъчително съмнение и неувереност в самият себе си.
„ … живота разкъсал „социалната си тъкан, губи енергизиращата и мотивиращата си сила – смисъла на индивидуално-личностен и социален план, а оттук – и лишаването от него като бреме започва да се възприема от сами я индивид  спокойно и дори равнодушно“[2]
Според Дюркем, този тип се проявява в следствие на индустриализацията като фактори, рефлектиращ върху хора на интелекта и саморефлексията, както и при алианираните групи. Така също, той описва още един тип самоубийство, което се наблюдава при епикурейците – бърз и лекомислен.
Алтруистчен тип самоубийство
Този тип е антипод на егоистичния. Различава се с това, че е зареден с енергизиращо чувства, наречен от Дюркем „активно самоубийство“. Харектерно тук е, че са включени цели общности , наблюдава се последване на идея, кауза и обличане в общ калъп на маса хора. Личното  „Аз“ е подтиснато и замаскирано от общото „Ние“.
Дюркем въвежда някои под типове, като по-разсъдъчна, като действие продиктувано от дълг и подтип проявяващ се под влияние на екстаз или  афект. Хората са в транс, незрящи за реалността, а виждащи в идеята за смъртта, като средство за вечно блаженство  и Бога. Аномичен  тип самоубийство
Различава се и от предните два типа по своят външна-социална и вътрешно-личностна каузалност, по проявление, форма и използвани действия. Лиспва организираност, контрол. Имаме налично загуба на чувство за мярка в удовлетворението на индивидуалното „Аз“, без чувство за всякакви обществени и лични норми. Наблюдава се пълно отсъствие на регулативните и интегратичните функции „може“, „не може“, „трябва“, „не трябва“, размиване на реалното от нереалното възприемане.

„Аномията, независимо от това дали е прогресивна или регресивна, освобождавайки желанието от всякакво ограничение, широко отваря вратата на илюзиите, следователно и на разочарованията. Човек внезапно изтръгнат от онези условия към които той е привикнал, не може да не изпадне в отчаяние, чувствайки, че из под краката му се изпълва онази почва, стопанин на която той се е смятал; и отчаянието му, разбира се, се обръща по посока онази причина – реална или въображаема, на която той приписва своето нещастие“ (Дюргейм, 2001, с. 248)
Ако се вмъкне и наличие на гняв и отчаяние, следва действие като убийство на други хора и самоубийство, при нереализация на една или друга потребност от страна – агресия и автоагресивно действие водещи до летален изход.
Дюркем определи егоистичния и амонмия тип самоубийства, като „болест на безкрайността“, но с разлики на протичане и етиология.
„Целият смисъл на живота те влагат в своя идеал и нищо друго няма за тях цена. По такъв начин те живеят двойнствен, пълен с противоречия живот: индивидуалисти са спрямо всичко, което се отнася до реалния свят, и безгранични алтруисти спрямо идеалния обект. А ние знаем, че тези две състояния неизбежно водят до човек към самоубийство“ (Дюргейм, 2001, с.252)

Психологическият подход
В структурната единица на психоаналитичното схващане изгражда разбирането за стремежът към смъртта  в противоречие с волята за живот, връзката между „То“, Аз и Свръх-аз“, както и наборът от защитни механизми, които се задействат – идетификация , интернализация  , интроекция  и др.
Теорията на Фройд за функциите на инстинктите т.н Ерос и Танатос –  боговете на страстта и смъртта, играят съществена роля в проблематиката за суицидния акт.
Фройд разглежда и биологичната страна, инстинктите към живот и смърт, като присъщи на живата материя. С напредването на възрастта, Танатос привличанията дават превес над Ерос привличанията, а човек няма достатъчно съпротивителни сили, за да се справи, което е доказано чрез много статистически наблюдения и цифри за тази автодиструктивна тенденция. В главата „Скръб и меланхолия“(1917), Фройд описва значимостта и въздействието на скръбта по скъпи  и важни хора за човека, както и меланхолията. [2]

„Меланхолният комплекс прилича на отворена врата, привлича от всички страни катексиси към себе си и изправят аза до степен на пълно обедняване; той с лекота се съпротивлява на желанието на Аз-а за сън“ [4]

Фройд прави разграничение между тъга/скръб и меланхолия, като това, което ги разграничава е, че при тъгата се отличават угнетеност, липса на интерес към околният свят и активност.
При меланхолията се отчита още един фактор, а именно спад на самооценката.
„Причините за меланхолията обикновено не се свеждат до конкретния случай на загуба заради смърт, те включват всички ситуации на обида, пренебрегване и разочарования, които внасят в отношенията конфликт между любов и омраза или засилват вече съществуваща амбивалентност.“

„Меланхолията ни показва  още една особенност, която я няма при тъгата- необикновено понижаване на своето самочувствие, огромно обедняване на Аз-а“. При тъгата е обеднял и опустял светът, при меланхолията самото „Аз“
(Фройд, 2001, с.257)

Меланхолията се изразява във санообвинение, морално самоосъждане, кото засяга не само тук и сега, а и миналото, като значим рефлектор на състоянието и действията от самото състояние.

„Ако търпеливо изслушаме разнообразните самообвинения на меланхолика, то не може да не се поддадем на впечатлението, че най-тежките упреци често много малко подхождат на собствената личност на болния, но при някои други лица, които болния е обичал, обича или е трябвало да обича“

Това обяснява и действия в повечето случаи на меланхолика, а имено желанията да убие някой друг. За Фройд, самоубийството е несъзнаван стремеж за убийство.

„Лицето придизвикало емоционалното разстройство на болния и към което е насочена неговата болест, обикновено се намира в най-близкото му обкръжение. Така любовния катексис на меланхолика има двояка съдба; отчасти регресира до идентификация, от части обаче, под влияние на амбивалентния конфликт, се премества на по близкия стадий на садизма.
Едва този садизъм ни разкрива загадката на сколонноста на самоубийство, която прави меланхолията толкова интересна, но и толкова опасна“ [4]

Подобно на Фройд, Карл Юнг се посвещава на изучаването на динамичните безсъзнаваното човешкото поведение. Това, което различава теория на Юнг от тази на Фройд е в това, че съдържанието на несъзнаваното е нещо повече от репресираните сексуалните и агресивните импулси. Юнг сочи към безсъзнавано желанието на човека към духовно прераждане, която може да бъде важна причина за смърт, причинена от собствената ръка. Тази тенденция се дължи на актуализацията на архетипите на колективното несъзнавано, които оказват влияние в човешкото поведение и действия, които са неосъзнавани.

„На това равнище на едва удържани емоции се държим повече или по-малко като първобитни хора, които не само са безволеви жертви на афектите си, но и проявяват забележителна неспособност на морална самопреценка“ (Юнг 1995)

Според А.Адрел девиациите могат да бъдат изразени чрез суицидни идеации, алкохолизъм, проституция, а причнините са липса на социален интерес, непреодолян комплекс или невъзможност за реализиране на желани цели. Адлер също залага на постулата на Фройд за пасивността и активността, като неразделна двойка.
Мелани Клайн си преписва ролята на радикален фактор на градивните постолати на психоанализата на Фройд, като разработва собствена методика за психоанализа за деца в естествена за тях среда  и в игрова форма. Тя се съсредоточава върху детските фантазии, агресия и страхови импулси, както и конфликтите в младенческа и ранна детска възраст. Клайн отрича, че те са преди посочената от Фройд възраст на Едиповия комплекс и Свръх Аз-а /4-5г.в./.
Клайн оказва своето отношение към суицидната проблематика, като описва психичната организация и структура, като ги нарича „позиции“ на личността т.н шизо-параноидна“SP“ и „депресивна“ ,“D“.
•    Шизо-пароноидната се характеризира с чувство за преследване и унищожение,подсилено още през първата година, сблъсък на влечение към живота и това към смъртта. Тази индетификация е предимно„проактивна“, което кара индивида да вярва, че се намира в друг обект. Това го ката да получава илюзия, че има контрол над него. В тази позиция е важно да се отбележи, че  състоянието е предимно конкретно, „тук и сега“.
•    Депресивна позиция се базира върху инроективната  идентификация. Психичното състояние тук е символично.
Карл Менингер е от тези автори, които повтарят тезите на Фройд и Клайн, но най-ясно конкретизира постулатите на психоанализата спрямо самоубийствата. Той изтъква природно заложената агресивност и деструктивност на човека, намерили израз в Танатос – влечението  и най-вече в стремежа към смъртта/Фройд/.
Той определя три източника на суицидната насоченост – желание да се убие някой, желание на човек да се самоубие и желание да се умре.
Природнообусловени агресивни импулси, акумулирани в желанието да се убие някой, при липса на ласка, любов, неуспех, заплаха и др. Съпроводено от чувството на страх от възмездие и на вина и резултат на което се появява несъзнавано желание за отстраняване на обекта, предизвикал това усещане. Появява се фиксация в период на детството, този тип хора болезнено приемат несъответствието и препятствието пред вътрешните си импулсите и влечения, и така реакцията им е остра и жестока. Тази фиксация в по-късен етап може да се синсибилизира от загуба на близък или самореализация, кото нарушава вътрешния баланс и така агресията и деструктивните импулси се пренасят от обекта към субекта.
„Само на това основание, много хора убиват своята жертва косвено, т.е. като извършват самоубийство … “(Менингер, 2001, с.45)
Изхождащи от агресивността импулси, трансформирани от съзнанието и желание да бъдеш убит, т.е. да се самоубиеш.
Състояние, при което не можеш да приемеш укорите на съвестта.

„Това желание е крайна форма на покорност, точно като убийството представлява крайна степен на агресия“ (Менингер, 2001, с.58)

Менингер оказва и начини за оказване на помощ, когато суицидните идеации имат за свой източник агресивни и деструктивни импулси.
Прилагане на сила – за понижаване на агресията, премахване на възможното средство за саморазрушение, поставяне под наблюдение и изолация.
Отклоняване или промяна на „вектора“ на деструктивна сила – отвътре на вън и неговата последваща неутрализация. Това би могло да се постигне според него, чрез споделяне, откртито изразяване на омразата и болката и пренасочване към социално приемливо поведение/игри, спорт, труд и др./Тоест агресивната енергия се сублимира и трансформира в съзидателна.
Друг метод, който може да понижи равнището на агресивност и деструктивност е принудителния и преднамерен отказ от някои обекти  на любовта, които в действителност са обекти на ненавист и омраза.

„… човек, към когото изпитваме силно чувство на любов или на ненавист, може да стане усилващ фактор, на нашите саморазрушителни тенденции точно така, както куршумът, пуснат в тухлена стена, чрез рикушет може да попадне в стрелеца“ (Менингер, 2001, с.438-439)

Желание да се умре, тук е налице симбиоза между първичните инстинкти  към саморазрушение да се убие с допълнително по-силни мотиви, синергично усилващи стремежа към самоунищожаване. Често се свързва симптоматиката с безжалостностния  Танатос, със стемежа към смъртта, но Менингер допълв, че влечението към смъртта  определя „биологичната предразположеност към външните фактори“.
Според Менингер, влияние върху суицидната насоченост влияят и фактори като – обществено мнение, семейство и лични ценности.
Друг съвременен представител на психоаналитичната традиция на суицидологията е Ладам. Той разглежда проблематиката, какво отношение има индивида към собственото тяло, влиянието на инвестирането и интроицирани обекти още от ранното детство, сепарацията, загубата и способността на психичния апарат за заместване и трансформация.
Той подчертава, че опитите за самоубийство в юношеството е:

„една деструктивна атака на собственото тяло, като средство за примиряване“ и по-специално , безвъзвратно сексуалното тяло“(Ladame, 1989), като юношестото сексуално тяло се превръща „във враг номер едно“.

Ладам подчертава, че преходът към суициден акт, често е продиктуван от външни фактори, но често те са израз на външно активирани диспозиции. Самият акт е „потвърждение на неуспеха на усилията на юношата да се освободи от инфантилната зависимост на родителите образи“.
„….отчаяно средство да се самоиндивидуализираме, да спечелим позицията на субект и същевременно…този жест е една капитулация, търсене на едно нарцистчно състояние на безразличен съюз, на нирвана(Лакам, 1989)
Нарцисизмът може да се обедини като с еротика, така и с деструкция, която минава през три фази: съединяване, разпадане, възстановяване.Тук се проявява сянката и ролята на Свръх-Аз-а, спрямо Аз-а, за което говори Фройд в „Тъга и меланголия“, предатавяйки самоубийството като скрита форма на убийство.

„Юношеството се намира на кръстопътя на биологични, психологични и социални събития. Обяснението на юношеското самоубийство не може да бъде сведено до една проста и единствена причина. Суицидното поведение при юнощите се вписва в една история-едновременно лична и социална“(Samy, 1989)

Ериксън също подкрепя конпесаторни механизми като злоупотреба с алкохол, дрога, секс, като акт на търсене на свръхсетивно измерение на живота и духовно извисяване, т.н. от Ериксън „дифузия на личността.“ Аз-ът се оказва перфориран и фрагментиран, региден и стериотипен, инвестиращ в отделни загубени обекти или „халюциниращ“ спрямо съблазнителни, но недостижими нови, задържащ индивида в прегръдка на проактивни механизми и идентификации.

„Суицидът никога не се поражда от възторга и радостта; то е дете на отрицателните емоции“(Щнейдман, 2001, с.364

Продължение: Суицидно поведение в детско-юношеска възраст

Суицид – защо и как

суицид

„Самоубийство подготавливается в безмолвии сердца, подобно Великому Деянию алхимиков“

Альбер Камю

Суицидните идеации[1] се явява една изключително наболяла със своята актуалност и глобалност тема.
Според данни на СЗО всяка година в света от самоубиства умитар много хора, повече от тези, които загиват при комфликти от всякакво естетсво.
Съгласно прогноза, през 2020 година броя на самоубийствата на световно ниво ще бъдат 1.53 милиона души.
Суицидите попадат в 10 най-разпространени причини за смърт във всички страни по света, и на 3 място по смърт във възрастови групи от 15 до 30 г.в.
Суицидът в момента се счита за многоизмеряемо явления, явяващ се резултат на сложни взаимодействия – биологични, генетични, психологични, социални и други фактори.
Въпреки набора от значителни изследвания на аспектите на проблема, остават още много неразработени и недоуточнени същностните характеристики на факторите, така както,  и начини за превенция, поставяне на бариера на глобалното явление суицид.

I. Суицидното поведение и религия

В човешката история има многообразие от свидетелства и сведение за самоубийства в хилядолетната история. Суицидните девиации[2] са въпрос вълнуващ човекът, още от дълбока древност.
Изборът на доброволно отнемане на собствения живота, поставя сложни екзистенциални религиозни, философски, социални и правови въпроси.
Вижданията по темата за разносттранни и сложни за компилиране, тъй като се определя и оценя за поведение, което са имали различните народи, и в друга исторически времена.
В историческият обзор можем да открием разбирането и прилагането на суицидно поведение, като средство продиктувано от различна човешка перцепция на битуването в битието.
В открити записки на неизветни автори, можем да открием следните древноегипетски текствое за суицидно поведение: «Спор на разочарования човек с душата му»/ [8] .
В древен Шумер е било трето хилядолетие пр. н.е, ритуалните самоубийства, в които войните и личната охрана са приемали отрова, за да преминат в отвъдното със своя владетел.
Други ритуални самоубийства се откриват при жените индийки и славянко, които доброволно влизали и изгаряли в погребалната клада на съпрузите си, вярвайки, че: «Живата вдовица безчести семейството си»[8]

Във вярванията на Кетите било приемано, че тези,  които доброволно приемат смъртта и отидат в отвъдното ще имат блажено съществуване в Рая, а тези, които умрат от болест или старческа немощ могат да се окажат в Чистилището. Древните скити, за да не задържат мобилността на племето си, приключвали своят живот, чрез суицид. Датските войни приемали за срам, че ще умрат от старост или от болест. По-възрастните хора се хвърляли от висока скала, наречена «Скала на предците». [8]

В психиатрията самоубийството е определено като „sui caedere“,  да убиеш сам себе си. Самоубийството е доброволен, съзнателен и целенасочен акт, с който някой човек отнема собствения си живот.

Друг ярък пример е самоубийството е Японската култура, т.н харакири/сепуко. Наблюдават се два вида самоубийство, доброволно и задължително. Доброволното сепуко е било продиктувано войни да избегнат позора и да не попаднат живи в ръцете на врага, а задължителното, когато  самурая е бил осъден на смърт.

Религията може да се разгледа като антисуицидна и приемаща суицида като не до там голямо зло.

Корана тълкува самоубийството от няколко страни – то се забранява и се счита за най-тежкия от греховете, защото мюсюлмани смятат, че съдбата им е предначертана от Аллах; според Корана войните на Аллах, които водят Свещена война /Джихад/ могат съзнателно да се лишат от живот си, като това не се смята за самоубийство. [8]

Според юдаизма живота има непреходна ценност и човекът е съ-творец на обкръжаващия го свят. Самоубийство се е смятал за престъпление, което е било осъждано и виновен е бил наказван. Като официална законодателна забрана на доброволното напускане на живота.

При Будизмът се е приемали безкрайността на преражданията, което може да пркрати, само когато човек достигне състояние на просветление т.е. стане Буда. Смоубийството не може да прекрати по-нататъчните прераждания на човека, но може да причини прераждането във форма, като животно или демон.

Юдео-християнската култура е приемала самоубийстово като грях, но това отношение е еволюлирало.

Наблюдава се, че се използва като средство за пестене на ресурси при племенните общности, като ескимосите. [2]

През 19 век в светските общности са се утвърдили присъстващите днес възгледи, че самоубийството не е толкова грях или проява на „лична свобода”, а е резултат на физическа, психологична, морална или социална болест на човекът и цялото общество. [8]

„ Суицидът мотивиран от стремежа, да пренесем себе си в жертва, за да спасим другите, се наблюдава не само по време на война и спасителни операции, когато отделни хора или цели групи хора се жертват заради ближния, общността или отечеството, но и при майки, спасяващи и даряващи живот на децата си при раждане, като жертрват своя“ [2]

Продължение: Причини за суицидното поведение

[1] Обмисляне на отнемането на собствения живот
[2] Действие под влиянието на външни фактори

Автор: Биляна Бонева / Реферат по психология

Използвана литература:
  1. Дюркем Е., Издателска къща Критика и хуманизъм, „Избрано“, 1994г.
  2. Димитров И., Издателство Просвета, “Деца и юнощи в криза“, 2007г.
  3. Министерство образования и наукиФедеральное госадарсттвенное бюджетное образовательное учреждение вьсшего профессионального образования <Омский госадарственньой университет имени Ф. М. Достоевского>,, 2014г. „Суицид: Очерки теории и практики“
  4. Фрейд З. , „Психология на несъзнаваното“., Издателство Просвета, „Колибри“ 2014г.

 

 

Изгубените пари

Автор: Никола Крумов

От два часа с любимата се караме, кой от двама ни трябва да отиде до магазина да ми купи бира. Според мен трябва да иде тя от благодарност, че съм ѝ разрешил да се грижи за мен.
Нора казва, че съм идиот. Писнало ѝ било да дрънчи с бутилките между блоковете. Хората, като я видели, се кръстели, мислейки я за свят човек, защото ме търпи. Те не я познават – пред тях симулира доброта, смирение и весел характер на сокче, но вкъщи е като запален кошер на диви стършели. Обикаля стаите все едно е хеликоптер и непрекъснато задава въпроси:

– Кольо, как си успял да окапеш шапката си? Защо на зърното ти има сирене? Защо в кутията с кафе има супа, в супата сладолед, в сладоледа лютеница, а в лютеницата кисело мляко? Не ми казвай че си гребал от всичко с една лъжица! Защо си чистиш пъпа с гъбката за чинии? Защо си сложил чорапите си в общото пране – знаеш, че прогарят дрехите и че първо трябва да ги накисна в нафта..

Непрестанно ми крещи – всъщност не вика, а говори с някакъв зловещо хруптящ звук от дробчетата си. Инак е изумителна на вид – невероятно момиче с характер на гнойна афта. Е, ще отида за бира – нека види рицаря в мен. Връчва ми боклука.

– Ааа, абсурд – няма да се излагам пред съседите. Бива ли корав мъж като мен с женска работа да се занимава?!

-Норо, тоя боклук е твой, няма аз да ти го изхвърлям.

Вдига поглед от книгата. Колкото и страшно да ме гледа, няма да го взема! Вземам го – решението е мое, следователно аз съм шефа в тая къща.
В асансьора се возя с младо момиче, може би студентка – ходила е да „учи” някъде по етажите. Торбичката ми вони на разложени вътрешности от скумрия, остатъци от престояла салата, лук и две кутии фасове. От миризмата съзнанието ми се запенва. Поглеждам девойката:

-Извинете.

Тя очевидно се стреми да не диша и само ми показва среден пръст. Мятам боклука и влизам в магазина. Продавачката ме среща с нежната усмивка на филия с пастет:

-Коленце, искаш ли да ти покажа нещо отзад в склада?

-Не, Стефче, знаеш, че си обичам приятелката. Дай две гумени „Ариани” и да бягам.”

Хм… няма ми парите. Сигурен съм, че взех десет лева от портмонето. Купувам бирата на вересия и се прибирам. Къде ли съм ги изгубил… ееее… много ясно… хвърлил съм ги с проклетия боклук. Любимата ме разубеждава да не ги търся, но като си спомня с колко малко пари живеехме с майка на село, пък и това са четири гумени бири – все едно да ги излея в канала.
Хвърлям си потника и слизам. Горещо е. Стъпвам на една тухла и ровя в казана с пръчка.
Няма ги. Трябва да вляза вътре. Готово.
Миризмата е жестока – прокиснала диня, развалени черва, детско повръщано, тоалетна хартия, а някой е изхвърлил умряла свинска глава…
Мухите ме мислят за техен човек и непрекъснато търсят прегръдка. Аз съм гол до кръста, мръсен, с брада като разстрелян гълъб и коса на прегазен от влак бобър – типичен клошар.
Рина в отпадъците. Хм… порязал съм си ходилото – май ще си отчувам мухички.
Някой чука по алуминия. Подавам очи от ръба като сурикат. Едно комшийско детенце:

-Бате Кольо, мама ти праща пет лева да си купиш хляб.

-Марш от тука, деба недоклесъка ти.

След малко пак се почуква – друго съседче:

-Бате Кольо, мама каза да ти донеса тия работи.

Гледам ледена ракия в кристална чаша и половин обелен салам. Отпивам доволно, а малкото момиченце ме храни с колбаса, сякаш съм куче.

-Мама си иска чашата.

Това са то жените – грижовни същества, но да не дава Исус да им загубиш или счупиш нещо.
Ъ… ето ги моите десет лева – залепнали са за един презерватив. Взимам ги, поочиствам ги в кожата на рамото си и излизам от казана. Жегата е мазна, потта ми се е смесила с вонята от нечистотиите, превръщайки се в слузест ликьор. Тръгвам си в кълбо от мухи. Ядосан, ранен, изморен, унизен – масивно страдание за толкова малка утеха. Усещам, че мириша на престоял три месеца в чувал задник.
Пред входа ме вижда касиерката Ваня:

-Оооо, Коленце, тъй и тъй си тука, я дай десет лева за чистачка да ви отметна за тоя месец.

Става ми лошо – вцепенявам се. Как е възможно… такава борба…
Давам гневно десетте си лева, без дума да кажа. Качвам се горе като робот. Годеницата ми отваря:

-Малеее, как смърдиш… да не си ме пипнал довечера!

Влизам в банята. Включвам водата. Животът е като гъза на пеперуда – къс и бързо отлитащ. Не си заслужава да се изнервям за глупости. Усмихвам се…