Счупени връзки

5adaa9b48562857983060f7ef291c708

Скъпи читатели, от две седмици мисля да напиша тази статия, но днес имам повод да го направя.
Повода е една статия, която моя приятелка наскоро разделила се след дългогодишна връзка беше споделила във фейсбук. Тази статия ме провокира.
В нея ставаше на въпрос за силните жени, за това какво мисли, как действа, а по точно че си тръгва тогава, когато види някакви симптоми на зараза.
До някъде ми се искаше да се съглася, но нещо в мен се разбунтува.
Ядоса ме факта, че счупването във връзките идва, като спонтанно действие във всеки от партньорите. Това е рационално мислене, на ирационален подтик.
В забързаното, натоварено и парадоксално ежедневие, ние се натоварваме до степен на впрегатни животни, и единствено си мислим „кога за Бога ще свърши този ден, за да имам спокойствие удома?“.
За съжаление това не е края, а началото на поредния житейски филм, а именно – сблъсъка на мен с любимия.
Връзките са като чаша от кристал, която много внимателно трябва да се докосва, да се почиства и полира по начини, които не научаваме в училище.
Обикновено след работния ден сме заредени като „Аресеналски калашник“, или сме просто танкисти в магазин за кристал спрямо половинката.
Тази седмица явно се сблъсквам с млади дами, които с лекота могат да кажат край, за да покажат, че „на мен не може да ми се случва, както на родителите ми“ или „аз съм достатъчно силна, за да…“.
Една от тези дами в пристъп на яд ми сподели, че ако гаджето и не сложи корнизи до три дни, понеже обещава от седмици, ще сложи корнизите под завивката до нея, ще ги завие грижовно, а той, той ще спи на канапето! Преди това вметна, че не желая някакъв непознат да се разхожда в дома и, без да спомага за собствеността й, а тя да се съобразява с него.
Това е, младите отсичат на едно място, а аз все чувам за себе си, от моята половинка, „твоята секира не удря на едно място“.
Всичко това от един корниз, поради това, че някой е по-слаб и има нужда от допълване е отритнат, или просто е седнал не където искаме, или яде шумно… Причини има винаги.
Не казвам, че слабостта трябва да се подкрепя, но за да стане другия по-силен е нужна подкрепа, и вяра в човека.
Така също, ако секирата удря на едно място, то тогава няма да има дървета за посичане…понякога ударите са умишлено в страни, за да има опит за нова начало. Но ударите не са за истинско посичане, а за осъзнаване и израстване в отношенията.
Каква е тайната на здравото стъкло, на закачените корнизи, на жените, които не се налага да удрят на едно място, на разбирателството?
Може би мъдростта, обмислянето, вярата, подкрепата, състраданието, надеждата…все пак, когато обичаме, обичаме човека такъв какъвто е, промяната му, може да бъде само бонус за личното израстване на половинката, и за връзката ни.

Автор: Биляна Бонева

Откровено за телесните модификации Част 1 – ТАТУИРОВКИТЕ

татуси-за-мъже-11

Утро. Изкашлял съм традиционният пепелник фасове в мивката, и тъкмо вадя четката за зъби от плашещо разкривената си уста, когато мярвам нещо черно от външната страна на дясната си китка. Съвсем в реда на нещата прокарвам пръсти по мястото и го потривам за да махна петното, когато се сещам, че съм идиот. През сутрин се опитвам да измия от кожата си рисунките, които имам вече три години, забравил, че са там. Поглеждам се в огледалото и старателно изучавам образа отсреща. Белези от пиърсинги по веждите и устните, зяпнала срещу ми сантиметър и нещо дупка на лявото ухо и татуси по предмишниците. Честичко забравям, че изглеждам така. Добре, че околните поне ме виждат и ми напомнят.
Прекрасен повод да напиша малко за телесните модификации. Нелка почнем с нещо популярно: ТАТУИРОВКИ
За символиката няма да ви говоря. Информация за нея бол. Но за следствията от татуирането мога. Личен съвет от човек, които има татуси само на видни места- преди да решавате къде ще се шарите, се замислете, какво (ще) работите . Много държавни структури не толерират носенето на видими външни белези, пиърсинги и татуировки в редиците си- иначе казано полицията, пожарната и военните са прецакани от съдбата и не могат да си направят „ръкави“.
Моят опит води до извода , че когато направих две дълги по педя тъмни петна на предмишниците си, затрудних работодателите и колегите си за всяко работно място, което ще имам до края на живота си. Макар и да съм изключително съвестен работник, поради факта, че основно задължение ми е да общувам с хора, отнасям много неодобрение и конфузни моменти поради външния си вид. Едва сега оценявам, че не ми е възможно в жежко лято да обличам само ризи с дълъг ръкав, за да не стресирам високоморалните хора над средна възраст, с които имам редовни сблъсъци. Носенето на неща без ръкави обаче пък прекрасно разнообразява живота на шефа ми, които не само, че ми търпи разюздания външен вид, а дори и отказва да ме уволни, въпреки нееднократните оплаквания.
Какво да направя, вече сгреших, татуирах си правилните неща на грешната част от тялото. Карай, все пак татуировките са изкуство познато на човечеството от древни времена. Навлизането на думата в английския език е констатирано около 1769 година, след като мореплавателите са съзнали, че в езика на полинезииските племена ползват думата „tatau“ – означаваща „белег“. Каквото и всъщност са.Историческото им развитие е проследено до древноегипетска рецепта на мастило за татуиране, съдържаща трудните за вярване съставки „борова кора, окис от бронз, оцет, сярна киселина, сок от праз лук и яйца от насекоми“. През годините е имало периоди, в които маркирането с омастилени белези се е използвало за наказание, обозначаване на престъпници, варвари и други опасни за обществото индивиди; дълго време са били характерни за моряците; близо два века са били запазена марка на затворници и нископоставени членове на мафията;
Днес, обаче се оказват изключително популярно изкуство, станало неизменна част от поп-културата по света.
И добър повод за подигравки „ Чудя се дали драконите си татуират селяни по ръцете“
Реално погледнато татуирането си е дупчене на кожата с цел в нея да се натика пигмент, който при добра изработка и поддръжка, ще остане вътре в белега, получен при заздравяване. Машинките за татуиране пробождат с игли кожата някъде между 100 и 3000 пъти в минута ( по близичко си е до 100, честно казано), като за да се обагрят 5 кв. см от кожата са нужни около 28 000 пробождания. Боята, която влиза на около 1,5 мм под повърхността, в повечето случай е минерален пигмент (най-често оксиди някакви) – за радост на всички ни, носещи си рисунките по телцата, непредизвикващ алергии. В (вече) редки случай се ползват растителни пигменти при съвременното татуиране, като при тях съществуват няколко проблема. Първо и най- притеснително за мен е, че фактически при тях все пак има някаква вероятност от алергии. Чисто естетически съществува проблема с това, че понякога непълната им разтворимост води до разнасяне на боята на места, където не бихме искали да е, или промяната в цвета.
Самия процес разбира се е свързан с някаква болезненост. Степента на болка, кървене и изхвърляне на боя много зависят от организма подложен на процедурата. Мястото където се дупчи има голямо значение, на пространства с дебела подлежаща (мускулна) тъкан болката все пак може да бъде наречена търпима. Повечко инат от страна на модела, изискват ставите, и пространствата опнати направо върху костна структура (аз лично съм чувал отвратителни истории за татуиране на кожата на главата). Кървенето също зависи много от това що за здраве имате. Аз какъвто съм карък кървях, не само докато ме дупчеха а и дни след това. Повечко кръв може се процеди през дупчиците на кожата и ако се налага многократно третиране на точно о1070937_660_пределено пространство. Аз лично бях готов да прежаля някой друг милилитър B+, ако не бях в див ужас, че това ще допринесе за изхвърляне на част от боята и повреждане на рисунъка.
Понякога татуирането има кофти последствия.

За това моята препоръка е хубаво да се замислите кой Ви я прави.
Дали бих искал някой да ми причини прорезна рана и да направи татус, за мен лично е еднозначно. Не поверявам живота си на нечистоплъно изглеждащи артисти с машинка в ръка. Защото имам предвид, какви ужасяващи неща мога да прихвана по кръвен път. Питам, ама много питам. Може да Ви се види досадно, но всеки добър професионалист трябва да може да обясни каква е процедурата по работата върху мен. Внимателно слушам, какво ми говорят докато обсъждаме рисунката върху кожата ми. Зяпам ги в ръцете, когато вадят машинка, сглобяват я и слагат задължителните еднократни ръкавици. И още преди въобще да се ме доближили вече съм на ясно за нещата – от това дали студиото, в което съм е достатъчно хигиенично, до това, с какво точно да мажа прясната, все още разранена рисунка. Важно е за здравето да идеш при точния татуист, важно е да помниш, че татуировката ще остане до смъртта ти с теб( а може и няколко дни повече от теб да се задържи на тоя свят), важно е да не пестиш пари, да не imagesпренебрегваш хигиената, да слушаш внимателно. Защото дори да идеш при най-добрия, ако оставиш раната да се възпали, да хване кора или я задушиш в собствен сос с носене на фолио няколко дни, надали ще имаш най-добрия татус.

Що се отнася до ужасната му шега, че татуса е до живот:
Парите който давате за татус, са като пари за пластична операция. Ако ви се виждат много, имайте предвид че ниските цени, често водят до ненормални суми за лазерно премахване на петното, което имате върху епидермиса си. Премахването на татуировка с лазер е неприятно, скъпо и сложно( да не говорим че боли).
Обичайте себе си, тялото си, татусите си .

Автор: Ст.Т.

„Малко“ за приятелството

f298bce4542756bf3f065122b885feb4

„Човек е част от себе си. Останалата част са неговите приятели.”
Приятелите – ония дебилни гадове, с които нищим разни недотам дълбоки проблеми, на които се фукаме като деца, при чиито загуби тъгуваме. И същите, чиито ум ни е спасявал нееднократно от собствената ни глупост, давали са ни решение за проблеми, чието съществуване дори не сме подозирали. Онези които обичаме….на които позволяваме макар и косвено да ни променят… които понякога мразим (защото са прави)…на които се случва дори да завиждаме.
Има хора, които с годините съм започнал да считам за част от себе си. Когато не съм ги виждал дълго време усещам, че нещо ми липсва, но признавам че не се досещам какво точно. И един ден телефона звънва и чувам глас излъчващ смях, най-често обясняващ нещо странно от другата страна на линията.
Любимия ми пример е : „Стас , слънцето изгрява от грешната страна!“
( визирайки, че приятелка е мислила, че изток е от другата страна на града, в които вече трети ден пребивава)
Или: „Нямам идея къде си, ама довечера ръцете ти ми трябват тук!“( другарче нуждаещо се от помощ в късни доби по дебилна причина)
За четвърт век животец съм събрал добра бройка хора, към които имам топли чувства. По-малко, но пък отново съществен брой са и тези за който бих направил някаква жертва, за да съм им в помощ. Но с тъга признавам, че съм загубил хора, които не просто харесвах, а обичах. Няколко от тези приятелства от детските години, няколко от училище, едно две просто затихнали, безвъзвратно загубени, застинали в тъжно забвение. Сега като видя хората, които вече нямам нещо в мен трепва, и почвам да се чудя какво съм загубил. Нека видим, какво са написали големите мозъци. Приятелството е определено, като междуличностна връзка изразена в сътрудничество, подкрепа, емпатия и уважение. Въпросният вид отношение се свързва с лоялност, споделяне на сходен вкус към дейности. Често се характеризират с подобни жестове или речников шаблон, доверие и самоотвержени прояви.
Както би се изразил лайк като мен, приятелят е човече готово да погледне през твоето цветно стъкълце света, и да ти услужи със собствената си патерица в дуела ти с живота.
Харесал съм си и популярен днес цитат от Аристотел
„ Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела. “
Проблеми възникват около това, какво позволяваме и какво не, на другарчетата си.
Какво очакваме и какво получаваме от тях. Какво мислим, че са те ( за нас и за света), и какво са фактически.
Защото, аз да речем винаги съм подбирал особено внимателно най-близките си приятели със съвсем ясното съзнание , че ( нетипично за повечето хора) ще им позволя да ме променят. Не се възмущавайте, имам добро оправдание – личностите ваещи ме, както намерят за добре, винаги са по-добри хора от мен. Избирам внимателно, дето се вика.
След като съм се обградил с подобен род скулптури (имайте предвид , те никак не препират да ме променят, освен ако е особено наложително), очаквам от тях да са коректни, да не ми вредят съзнателно, да полагат грижа за мен , както аз полагам за тях.
А аз се грижа доколкото ми е възможно. Вярно нямам навика да звъня през ден, да питам как са, и дали за им занеса топла супа, но слушам внимателно. Не давам съвети , които самият аз не бих изпълнил, и ежедневно мисля каква дивотия да стъкмим , когато се съберем на едно място.
И те, милите, се грижат!
Кой за настроението ми, кой за неясен технически проблем по копмпютъра използван у дома, защото знаят, че имам нужда, защото усещат, че бих отвърнал със същото.
От икономическа гледна точка, приятелството е просто взаимоизгодно отношение, в което и двете страни получават голяма полза, при полагане на малки усилия. Въпроса е, че живота ни никак не е чиста икономика. Колко често и по какви поводи срещаме внимание от околните е не само част от ежедневния график, а и основно за самооценката и социалната ни вградимост. С кого бихме желали да споделяме щастливите си моменти или тегобите тегнещи над съзнанието ( а понякога и над физическото ни съществуване) е показател, в какво русло се опитваме да натикаме потока на живота си.
Нямате време за приятели? Не сте сигурни, че хората за които се сещате докато четете това искат да ви видят? Не ви търсят? Не помните кога последно се събрахте, не за да се оплаквате а за да се посмеете на нещо яко?
Колко време мислите че отнема едно излизане седмично, ако ще и просто да разходите кучето заедно? Защото реално за да поддържате някаква социална връзка с важен за вас индивид няма да натовари много графика. Колко трудно е да наберете телефонен номер на някой, чиято личност Ви е важна и интересна и да му предложите сбирка на по бира, или разходка на немирен домашен любимец?
Трудно ли е да поемете инициативата и да потърсите контакт?
Невъзможно ли е да намерите тема, несвързана с гнетящи ви мъки и проблеми?
Много неща зависят от самите нас, приятелството също.
Личния ми опит показва, че в живота ми има два вида приоритети:
-Краткосрочни( ежедневни проблеми, да си изпълня задълженията, да се погрижа за животните из дома, да почистя, да си почина за да съм адекватен утре на работа )
– Дългосрочни (едни такива, под чиито слогън ще си избутам цялото съществуване- семейство, приятелство, морал, любов, развитие)
В някакъв момент енергията ми равняваща се на 100% трябва да бъде разпределена. Разбира се ще отделя голямо количество от нея за ежедневните си приоритети, защото иначе надали ще успея да живея нормално. Но след като отделя 60% за работа, 20% за чистене из дома и грижа за домашните любимци, 10% за незаплатен труд(рано или късно всеки се сблъсква с такъв) се замислям хубаво дали да не вложа едва заделените ми 10% в нещо, което намирам за много важно в цялостната картина на съществуването си.
Ако днес отделя 10 % за частта от мен пребиваваща в чуждо тяло, няма ли освен по-доволен от разпределението на енергията си да се чувствам по-цял и по-щастлив?
Помислете, вдигнете телефона и поканете някого, ей така, просто да се видите.
Защото нещо Ви е липсвало, а до скоро не знаехте какво.

Автор: Сташа Тонева

Защо мъжете никога не казват, защо ни обичат

e49f4d5c54da44a3936d5262e03bcd41_L

Недостатъците и любовта

„Светът е претъпкан със смахнати криволици и остри ъгли, и ако не си поочукан в подходящата форма, няма как да се наместиш.”
Из „Дядо прас”
Сър Тери Пратчет

Поводите предизвикващи статиите понякога са твърде тривиални, днешният текст е породен от разговор с колега, чийто емоционални състояния ми влияят, със силата на парен чук между очите, и честичко вадят от съзнанието ми теории, „Неспособни да се зародят при общуване, с който и да е друг“.

Та една прекрасна, все още гурелива, рошава и недопила кафето си сутрин една красива жена, предизвика еквивалент на Гълстриим в ума ми, напълно променяйки течението на недотам адекватната ми мисъл.

 -Защо мъжете никога не казват причината поради, която ни обичат?

Признавам, че не вярвах да съм, чула точно това и попитах:

-Защо какво?

Повторението потвърди.” Никога не казват защо ни обичат”

-Защо!?

Айде сега да се замислим, защото ако обичаш само нечий качества ти въобще не обичаш. Защото фактически индивида е комбинация от добри качества (когато говорим за магазинер, работник, персонал, мравчица работеща за благото на пазарната икономика, индивид, от който търсим полза).

Но личността, с която си дружка от училище, брата, любимия, съседа от петия етаж, с който винаги си разказвате мръсни вицове на паркинга, приятелката, на която миналия петък държа косата докато повръща, са точно обратното.

Близките ни, обичните нам хора са сбор от недостатъци.

Ясно е, че всеки харесва съвършени неща, но колко съвършени хора познавате?

В колко такива сте се влюбвали?

С колко такива сте общували?

И ако все пак се е намерил такъв, колко време сте издаянили в божественото му присъствие?

Аз не помня такава личност, не вярвам в съществуването й. Прекалено на ясно съм, че фактически историята на човека, го превръща в сбор от недостатъци и компенсации, борещи се за място под жаркото слънце, също като мен.

Всеки е история, всеки носи кофти навици, неприятни тайни, тъжни и срамни моменти, дали му прекрасна комбинация от чепатости, кривини и душевни белези, счупвания, заякчавали характера му до продукта, който съзирате срещу си.

И ако тези изкривени местенца в неговия характер някак паснат на вашите ..

-ТАДА!, открили сте правилните недостатъци, ония които се наместват позформата Ви, ония дето ще подпрат нестабилните Ви места, и ще се направят на слепи пред околните за пропукващите се цепнатини в същата таз, очукана от обществото личност, която представлявате.

И ето, че „довод първи” е на лице!

Мъжете не казват какво обичат в теб мила, защото те не обичат добрите ти качества. Може би ги харесват, прехласнати са по тях, събуждат либидото им, но фактически няма как да кажат, че те обичат заради позитивите, поради факта, че не добрите ти качества те правят това уникално същество което си.

Докато мислех първоначално по темата (признавам засрамена) през ума ми премина единствено реплика на един от преподавателите, чели ми лекции през последната година: „ Ако ти каже причината поради която те обича, хубаво си прави сметката колко точно те обича”. Продължението на речта отнасяща се до личните ни качества, желания и отношения с партньора, бе с приблизителен контекст гласящ, че:

  • Ако той те обича заради дългите ти крака, винаги ще се намери, някоя с по-дълги крака.
  • Ако е заради прекрасния характер, винаги ще има друга с по-добър характер.

И така до мига, в който хората в аудиторията вече преглъщаха сухо, съзнавайки, че мащехата наречена Съдба винаги може да доведе пред прага на тяхната любов, нова с по-изразено качество, което да оплете в мрежите на романтиката човека, комуто са отдали обичта си.

Дълго време таз мисъл се въргаляше безпризорна в черепа ми. Човъркаше и мрънкаше тихо за внимание, което не отдавах, защото не бе узряла.

Но ето моята колега седи срещу мен, премигва с дългите си клепки и се чуди, „ЗАЩО”.

Мъжете, мила, не казват какво обичат в теб, защото не знаят. Могат да кажат какво харесват, какво ги привлича, възбужда, дори какво ги задържа, когато си ги изкарала съвсем извън нерви. До формулировката, какво точно обичат в теб, през живота ти най-вероятно ще стигне само един, имащ късмета да живее с дарслово, доста над средностатистическото. Но пак го казвам, и той, както всеки, който те ОБИЧА, го прави заради очуканото в странна, някак пасваща му форма, парченце от пъзела наречен Свят, което представляваш.

Автор: Сташа Тонева

 

Как да помогнем при поява на суицидни идеации?

суицид

Имам много методи и средства за действие в кризисни ситуации. Ако все пак лицето е склонно да сподели за подобни свои мисли, това е добър знак. Но ако не желае разговор, не търси контакт,,а са налице знаци за суициден акт, то но най-важно за прекратяване или подкрепа на лице с суицидни идеации са следните стъпки:

От съществено значение е винаги да се вземат на сериозни думите на лицето, не бива да остава събеседника пасивен и трябва да запази контрол над емоциите си.

Нужно е да се намери подходящо време и място за разговор с него, информация за средата и обкръжението му, както и отношенията в системата на средата.

Слушането е най-важната подкрепа, не чуването, а слушането, визуалният контакт, емпатията, вербална подкрепа, ако е необходимо.

Важно е да се задават директни въпроси, за да се разбере дали вече има планувано действие и средство за постигане на акта.

Трябва да разбере, че изпитвате загриженост, посочете какво конкретно Ви кара да мислите, че той/тя е близо до извършване на самоубийство. Уверете го, че има начин да му се помогне и че „нещата могат да се оправя“.

Колкото и да е трудно, трябва да не се забравя, че човекът доверява дълбоки чувства и говоренето ще възвърне до известна степен психичния му комфорт, трябва да у се даде възможност да осъзнае, че самоубийството е постоянно решение на временен проблем. Уважавайте чувствата му, бъдете разбиращи, не осъдителни или спорещи.

Нужно е да се разбере, дали близките му са в течение на неговите мисли и желания. Ако няма личен конфликт в средата, може да му се подскаже, колко тежко ще е за близките му неговото решение. Важно е е да се припомнят възможностите, с които разполага. Нужно е повишаването на собствената му самооценка.

Включването на други хора също е добра тактика, но не бива да се поставя събеседника/подкрепящото лице под заплаха, собственото здраве и безопасност. Добре е да се предлагат практически съвети, консултиране при професионалист, лечение.

Не е желателно да се оставя лицето само, докато не се уверим, че е в ръцете на добри професионалисти.

  • Психологически консултиране

Психологичното подпомагане на лице със суицидни идеации или след реализиран суициден акт, може да бъде определено като подкрепа, която може да бъде реализирана под различни форми, методи и с разнообразни средства. Целите на консултирането са свързани с поведенчески промени и преоткриване на умения или придобиване на нови, вземане на важни решения и запознаване със собствените характеристики. Други цели са повишаване на възможностите за справяне при реализацията на определена,  третиране на интерперсонални , повишаване на личната ефективност – разкриване на вътрешния потенциал.

В зависимост от различните направления има многообразни подходи, които консултанта може да използва в своята работа, и в зависимост от индивидуалната проблематика.

  • Психодинамичен подход към консултиране

Фройд предлага своят подход, основан на психонанализата. Като базов концепт в методиката е психодинамиката, където психиката се третира като активна и обусловена от вътрешни процеси. Тя е разделена на Аз, То и Свръхаз. Псииходинамичното консултиране е насочено към разкриване на несъзнателни процеси, лежащи в основата на поведението – тогава може да се реконструира и личността. Инсайт плюс катарзис.

При този тип консултиране, консултанта трябва да има умения за интерпретация и задаване на въпроси. Използваната техника – оставане при чувството, свободни асоциации, анализ на трансфера, интерпретация, анализ на сънищата. Резултатите от този тип консултиране е насочено за облекчаване на симптомите, умения за разбиране на вътрешния живот, .

  • Гещалт подход на консултиране

Основател на теорията е S. Pearls. Тя е свързана с хуманистичната психология, психоанализата и феноменологията. Гещалтът като определение за определена конфигурация между фигура (фокуса на съзнанието) и фона (периферията) се свързва с теорията за потребностите и тяхното удовлетворяване в стремежа към самоактуализация. Саморегулацията отразява завършването на един гещалт. Гещалтът се отнася до целостта или завършеното действие и преживяване, както и до интеграцията на разделените части на личността (тяло, мисли, чувства) в едно самоактуализиращо се цяло. Базовите концепти са холистичен принцип, където човек функционира като цяло. Принцип на хомеостазата, потребност към баланс, където при нарушаване, възниква процес за възстановяване. Тук зоните на осъзнаване са вътрешна и външна.

Друк концепт е осъзнаване и интеграция, което не е свързано с разбиране на проблеми, а развитие на фигурата на потребностите, организация на функциите за контакт със средата за постигане на нейното удовлетворяване и редукция на напрежението.

Его концепт, то се конституира от осъзнаването на себе и не-себе си.

Концепта зрялост, където поведението е в съответствие с вътрешни потребности. Съзряването се осъзнава – от търсене на подкрепа към самоподкрепа. Граници на контакта, тя е точката на взаимодействие между индивида и средата.

Произход на неврозата – взаимодействието между средата и индивида.

При този вид консултиране, консултантът избягва намеса в личните чувства на клиента, трябва да активира вътрешните му ресурси. Техниките са за повишаване на осъзнатостта на клиента, взаимодействие на индивида със средата, съзнаване на начините, чрез които индивидът манипулира и търси подкрепа от средата, езикови техники. Резултатите са здрава личност, която осъзнава потребностите си, намира се в контакт със средата, живее в настоящето.

  • Клиент – центриран подход на консултиране

Базов концепт – възглед за човека, човекът е социализиран, рационален, насочен към прогресивни развитие,  има способност да се придвижва към по-голяма приспособимост.

Психологически условия за провеждане на консултацията: Трябва да се освободи съществуващата способност за самоактуализация в индивида. Способността му да ръководи, регулира и контролира себе си при наличието на определени условия. Те са:

Емпатия, отношение субект-субект, безусловно позитивно отношение, компетентност на консултанта.

Основна “техника” е личността на консултанта, създаваща необходимите условия за консултацията. Приоритет имат рефлексивните техники. Резултатите са насочени развитието на “пълноценно функционираща личност”

  • Транзакционен анализ

Подход за  разбиране на поведението, базиран на допускането, че всички индивиди могат да се научат да се доверяват на себе си, да мислят за себе си, да взимат самостоятелни реакции и да изразяват чувствата си. Всеки човек има капацитет да развие потенциала си.

В ТА консултантът е активен и обучаващ клиента по отношение основните понятия на теорията. Тябва да се съобразява с темпото на клиента, може да действа от позицията на роли.

  • Когнитивен подход на консултиране
    Рационално-емотивен подход на Ellis. Метод на АВС, Елис предлага поликомпонентна структура на поведенческите актове на личността, която обозначава с първите букви на латинската азбука. Методът на “АВС“ се състои във възстановяване на промеждутачното звено “В”, което най-често не се осъзнава от клиента. “А” представлява някаква психотравматична ситуация, “В” е мнението на индивида за ситуацията, а “С” – е следствие под формата на емоционални и поведенчески реакции. Идентифицирането и третирането на “В” е най-важната част на консултативния процес, доколкото то е свързано със субективното възприемане и тълкуване на индивида за ситуацията, от което зависи какви ще са емоционалните му реакции и поведението вследствие на това събитие.

Основната техника  тук е активното, директивно обучение на клиента плюс убеждение, конфронтиране, логика. Консултацията резултира в инсайт.

  • Консултативен подход на A. Beck

Бек постулира наличие на мисли, които възникват произволно и не се осъзнават. Клиентът трябва да ги възстанови, да се преживяват като свои.

  • Поведенчески подход на консултиране

Този подход е базиран на бихейвиоризма на Уотсън. Теорията на Уотсън се базира на това, че всеки стимул е свързан с определена реакция.

Използвани техники в този подход са – релаксационен анализ, контраст на напрежение-релаксация,  директна релаксация, асертационен тренинг, моделиране –  обучение в по-успешни форми на поведение, позитивно стимулиране, систематична десенсибилизация.

 „В жизни каждого человека есть опасные темные точки,

в которых сгущается бездонная тьма.

Но самоубийца не знает свободы.

Он не победил мир, а побежден им“.

Н. Бердяев

Автор: Биляна Бонева

Реферат по психология