Пробиотик + любов

43734yozy0fh6ql

Какво прави любовта с нас, и защо са ни нужни „живи микробни хранителни добавки” когато се влюбим?
Разбира се всички сме наясно, какви опустошителни сили има любовната прегръдка, върху хормоналния и психически баланс в организма. Затова имаме нужда от средство за предпазване, подобряване и оздравяване на вътрешния микробен баланс, чрез средство т.н. от мен пробиотик, при прилагане на любовния антибиотик.
Ефекта на влюбването е със силата на еуфорично чувство, което връхлита, и е с мощта на цунами. Повлича всичко, и остава разруха след себе си.
Поведението придобива вид на наркотично въздействие върху една и съща част от мозъка ни.
Изследвания сочат, че поразяващата мощ на влюбването е със симптоматиката на обсесивно-компулсивно разстройство, изразяващо се в по-ниски от нормалните нива на серотонин в кръвта. Това е онова поведение, което се повтаря и изразява в някакъв тип ритуалност. Очакване на момента на щастие, след изпълнение на дадено поведение.
Но какво се случва в този момент с мозъка? Разсъждаваме ли логично, или губим контрол?
Ето и реалното въздействие. Мозъкът се изпълва с допамин, който участва като невротрансмитер в регулацията на множество процеси в централната и периферна нервна система. Прекомерното му ниво води до допаминова активност, свързана с редица неврологични и психични заболявания.
Ужасяващо, но установен факт е, че шизофренията се отличава с патологично повишена допаминова активност в централната нервна система.
Това е плашещо, и действа на подсъзнателно ниво в онзи, който е под въздействието на любовния биотик.
Още един важен невротрансмитер и хормон се активира в любовната омая, задействан като сигнално копче.
Но как става това? Чрез т.н. норадреналинът или норепинефринът. Отделянето му активира сърцевината на надбъбречните жлези, от тук се повишава кръвното налягане, учестява сърдечната дейност.
Влюбването и постоянното чувството на очакване, страст, обич и привързаност, са като лекарство в много отношения, движеща сила за всеки индивид.
Любовта мотивира, сублимира личността, успокоява и осмисля, тя е вълшебство и дар!
Но както всяко лекарство, и любовта има странични действия, които дебалансира индивидуалността.
Проявяват се различни симптоми на пристрастяването. Копнеж по своя „наркотик”!
Toвa причинява симптоми на абстиненция, като лош сън и депресия, ако не се вземе подходящ пробиотик за балансиране, и запазване на контрола.
Лесно е да се дават съвети за чуждите взаимоотношения, но понякога е непосилно да помогнеш на себе си.
Парадоксалното положение, в което изпада човек като в транс, опиянение и обсебване, води след себе си пагубно опустошение в личността, и обезличаване.
Как да не изгубим разсъдък, да избегнем въздействието на сливането в чуждия образ?
• Най-важното е, да запазим хобитата си, и да търсим нови.
• Да не спираме да се развиваме във важни за нас посоки.
• Друго важно действие е да поддържаме старите си приятелства, а да не прекъсваме връзки, до вчера важни за нас.
• Важно е създаване и на много нови контакти, които да разширят кръга на интересите и комуникацията ни.
Разбира се, за да върви една връзка в ритъм, е нужно и споделяне на „моите важни дела” с партньора, взаимност и приемане на „неговите/нейните важни дела”.
Крайната цел е да не се обезличаваме във връзката с любимия, и да не приемаме качествата на хамелеон.
Всеки е уникални, неповторими и затова така обичани от партньора си.
Не се опитвайте да сте друг човек! Обичани сте заради това, което сте!
Пробиотикът подходящ за влюбени, е този, който подсилва индивидуалните качества, за да изпитваме истинско щастие и свобода в любовта.

Автор: Биляна Бонева

„Малко“ за приятелството

f298bce4542756bf3f065122b885feb4

„Човек е част от себе си. Останалата част са неговите приятели.”
Приятелите – ония дебилни гадове, с които нищим разни недотам дълбоки проблеми, на които се фукаме като деца, при чиито загуби тъгуваме. И същите, чиито ум ни е спасявал нееднократно от собствената ни глупост, давали са ни решение за проблеми, чието съществуване дори не сме подозирали. Онези които обичаме….на които позволяваме макар и косвено да ни променят… които понякога мразим (защото са прави)…на които се случва дори да завиждаме.
Има хора, които с годините съм започнал да считам за част от себе си. Когато не съм ги виждал дълго време усещам, че нещо ми липсва, но признавам че не се досещам какво точно. И един ден телефона звънва и чувам глас излъчващ смях, най-често обясняващ нещо странно от другата страна на линията.
Любимия ми пример е : „Стас , слънцето изгрява от грешната страна!“
( визирайки, че приятелка е мислила, че изток е от другата страна на града, в които вече трети ден пребивава)
Или: „Нямам идея къде си, ама довечера ръцете ти ми трябват тук!“( другарче нуждаещо се от помощ в късни доби по дебилна причина)
За четвърт век животец съм събрал добра бройка хора, към които имам топли чувства. По-малко, но пък отново съществен брой са и тези за който бих направил някаква жертва, за да съм им в помощ. Но с тъга признавам, че съм загубил хора, които не просто харесвах, а обичах. Няколко от тези приятелства от детските години, няколко от училище, едно две просто затихнали, безвъзвратно загубени, застинали в тъжно забвение. Сега като видя хората, които вече нямам нещо в мен трепва, и почвам да се чудя какво съм загубил. Нека видим, какво са написали големите мозъци. Приятелството е определено, като междуличностна връзка изразена в сътрудничество, подкрепа, емпатия и уважение. Въпросният вид отношение се свързва с лоялност, споделяне на сходен вкус към дейности. Често се характеризират с подобни жестове или речников шаблон, доверие и самоотвержени прояви.
Както би се изразил лайк като мен, приятелят е човече готово да погледне през твоето цветно стъкълце света, и да ти услужи със собствената си патерица в дуела ти с живота.
Харесал съм си и популярен днес цитат от Аристотел
„ Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела. “
Проблеми възникват около това, какво позволяваме и какво не, на другарчетата си.
Какво очакваме и какво получаваме от тях. Какво мислим, че са те ( за нас и за света), и какво са фактически.
Защото, аз да речем винаги съм подбирал особено внимателно най-близките си приятели със съвсем ясното съзнание , че ( нетипично за повечето хора) ще им позволя да ме променят. Не се възмущавайте, имам добро оправдание – личностите ваещи ме, както намерят за добре, винаги са по-добри хора от мен. Избирам внимателно, дето се вика.
След като съм се обградил с подобен род скулптури (имайте предвид , те никак не препират да ме променят, освен ако е особено наложително), очаквам от тях да са коректни, да не ми вредят съзнателно, да полагат грижа за мен , както аз полагам за тях.
А аз се грижа доколкото ми е възможно. Вярно нямам навика да звъня през ден, да питам как са, и дали за им занеса топла супа, но слушам внимателно. Не давам съвети , които самият аз не бих изпълнил, и ежедневно мисля каква дивотия да стъкмим , когато се съберем на едно място.
И те, милите, се грижат!
Кой за настроението ми, кой за неясен технически проблем по копмпютъра използван у дома, защото знаят, че имам нужда, защото усещат, че бих отвърнал със същото.
От икономическа гледна точка, приятелството е просто взаимоизгодно отношение, в което и двете страни получават голяма полза, при полагане на малки усилия. Въпроса е, че живота ни никак не е чиста икономика. Колко често и по какви поводи срещаме внимание от околните е не само част от ежедневния график, а и основно за самооценката и социалната ни вградимост. С кого бихме желали да споделяме щастливите си моменти или тегобите тегнещи над съзнанието ( а понякога и над физическото ни съществуване) е показател, в какво русло се опитваме да натикаме потока на живота си.
Нямате време за приятели? Не сте сигурни, че хората за които се сещате докато четете това искат да ви видят? Не ви търсят? Не помните кога последно се събрахте, не за да се оплаквате а за да се посмеете на нещо яко?
Колко време мислите че отнема едно излизане седмично, ако ще и просто да разходите кучето заедно? Защото реално за да поддържате някаква социална връзка с важен за вас индивид няма да натовари много графика. Колко трудно е да наберете телефонен номер на някой, чиято личност Ви е важна и интересна и да му предложите сбирка на по бира, или разходка на немирен домашен любимец?
Трудно ли е да поемете инициативата и да потърсите контакт?
Невъзможно ли е да намерите тема, несвързана с гнетящи ви мъки и проблеми?
Много неща зависят от самите нас, приятелството също.
Личния ми опит показва, че в живота ми има два вида приоритети:
-Краткосрочни( ежедневни проблеми, да си изпълня задълженията, да се погрижа за животните из дома, да почистя, да си почина за да съм адекватен утре на работа )
– Дългосрочни (едни такива, под чиито слогън ще си избутам цялото съществуване- семейство, приятелство, морал, любов, развитие)
В някакъв момент енергията ми равняваща се на 100% трябва да бъде разпределена. Разбира се ще отделя голямо количество от нея за ежедневните си приоритети, защото иначе надали ще успея да живея нормално. Но след като отделя 60% за работа, 20% за чистене из дома и грижа за домашните любимци, 10% за незаплатен труд(рано или късно всеки се сблъсква с такъв) се замислям хубаво дали да не вложа едва заделените ми 10% в нещо, което намирам за много важно в цялостната картина на съществуването си.
Ако днес отделя 10 % за частта от мен пребиваваща в чуждо тяло, няма ли освен по-доволен от разпределението на енергията си да се чувствам по-цял и по-щастлив?
Помислете, вдигнете телефона и поканете някого, ей така, просто да се видите.
Защото нещо Ви е липсвало, а до скоро не знаехте какво.

Автор: Сташа Тонева

Речник на умалителните

ономастика

Време е да вникнем в семантика на думите, които партньорите си разменят с лекота.
С вас ще рагледаме речника на умалителните вчера и днес.
Важно е да се отбележа, че умалителното винаги си е за конкретния човек, и идеално му приляга.
Влюбените партньори не спират да се наричат с какви ли не имена, а други ги ползват за стратегия, чрез която да получат желаното.
Разбира се има хора, които изключително се дразнят да им се говори снизходително, омаляващо личността им. Това вбесява някои дами, както и господата, които са по-чувствителни от нежни пол.

Преди да продължа с речниковият запас между партньорите, бих искала да вметна, че този въпрос е много различен при тийн групите.
Младежите в юношеска възраст са решили да ползват ономастика, която е в стил абревиатура от рода ММР примерно.
Съкращения които използват тийнейджърите са с доста технически значения и термини, които по-старото поколение не разбират.
Но пък изречението от рода, „мое сладко айподче, ела да те целуна по красивия интерфейс“, не е за подценяване.
Или „ако знаеш колко е жесток на моя процесора, направо ме побърква платките“.
Но това се те младите, а какво знаем ние зоолозите и оценителите на вещи!
Нека сега да разгледаме няколко класически примера за умалителни.
Класация аксесоари:
Злато, съкровище, диаманче, перличке и т.н, говори за цената, която мъжа или жената притежава. Това е нарицателно за личности, които притежават и много ценни качества на патньора. Освен това, би могло да се разгледа, че партньора е източник на средства.

Категория животни:
В тази категория се разглеждат умалителни, които разкриват темперамента на притежателя им.
Бухълче – личности, които през деня не са така активна, за разлика от нощите, в които активността се засилва.
Зайче – страхлива личност, свита, несигурна в себе си. Ако се отнася за мъж, може да говори двусмислено, че сексуално е бързичък и плах.
Писе – коте – животинка, която обича да се гушка, за да постигне желаното. Умилква се умело, но е с темперамент, и не обича да я мачка всеки.
Мишле – отново говорим за страхлив човек, който гледа все пак да придърпа нещо, или много си вре муцунката, дори и да не е поканен.
Пиле – много ми харесва това умалително. Направо да си кажем „кокошко“. Ами тук значенията могат да са повече.
Например, че по цял ден кълве каквото им подадат, и не се оплакват. Дрямката е важно нещо, а и семейството е движещ елемент. Постигнатото с много мълчание нещо, от човек наричан пиле, може много лесно да му бъде отнето. Той пак ще си къта търпеливо.
Мече – тромав, но сладък човек. Обича да бърка в кацата с мед, но всему се разминава. Обича да си поспива, да има топла хралупа и запаси с мед.

Класация други:
Мило – човек, който е отзивчив и приветлив. Склонности му да предлага опека и грижа.
Душичка – Тези хора са отзивчиви, склонни на прекомерна добрина и състрадание. Лесно правят компромиси, и приемат и най-неприятните качества на хората.
Бебче – беззащитност и слабост. Хората тип „бебче“ не са самостоятелни, поведението им е инфантилен, незряло.

Класация непредпочитани:
Олигофрен – състояние на умствено недоразвитие, т.е. на вродено или рано слабоумие. Не е желателно да наричаме половинката си така, защото това определение не говори добре и за нас самите.
Глупак – описва човек, който няма образование,способности и възможност за развитие
Свиня – човек, който е нечистоплътен, няма обноски и не подбира в живота
Говедо – „тъп като говедо“..човек, която не притежава абстрактно и логично виждане, обикновено погледът му е празен и неразбиращ.
Боклук – личност, която е негодна или няма никаква ценност, загубило качествата си.

Нека всеки вникне в смисъла на словесната изразност към половинката, и да подбере най-подходящото умалително за него.

Автор:Биляна Бонева

Ароматно пълнено хлебче

20160822_120612

20160822_114424 20160822_114613 20160822_114632Хлебчето се нарязва по дължина и ширина, но без да нарязване долната част. Разтапяме маслото и оставяме встрани. Маслините и скилидките чесън поставяме в блендер и смиламе. Разпределяме маслото между хлебните квадратчета и с помощта на малка лъжичка слагаме от маслиновата смес между тях. Яйцата се разбиват с киселото мляко. Разпределят се върху хлебчето. Поръсваме с настъргания кашкавал, чубрицата и шарената сол. Завиваме старателно хлебчето в алуминиево фолио и запичаме в загрята фурна за 10-15 минути. Непосредствено преди да изключим фурната, махаме фолиото, за да се доразтопи добре кашкавалът. Поднасяме пълненото хлебче топло, поръсено със скълцан пресен магданоз!  

Още от категория …

Необходими продукти :
20160822_115226
1 цял хляб
125 г масло
100 г  маслини без костилка
1-2 скилидки чесън
2 с.л кисело мляко
2 яйца
100-150 г настърган кашкавал
1-2 щипки чубрица
шарена сол за поръсване

Рецепта: Русиана Михайлова

Газове по терлици

2111029017

От самото заглавие може би разбирате, че ще говорим за една тема табу. Дали е редно една дама да демонстрира чревен метеоризъм, или вече ще бъде вписана в ена друга категория жени.
Тук ще разгледаме, как една жена умишлено потиска един естествен процес, но и причините при жените да имат по-често проявено чревно напрежение.
След проучване по темата за „пръцкате ли дами” , или както жаргонно вече озаглавих темата „газове по терлици”, резултата кога, и къде го правят дамите и дали изобщо го правят е следния.
Класически случай:
– Никога! Аз нямам проблеми, и не е редно една дама да прави такива неща, особено пред който и да е.
При въпрос към малко момченце, то отговаря изумено:
– Мълчание … , че момичетата могат ли да пръцкат?
При задаване на същия въпрос, групата от дами отговаря:
– Опитвам се да освободя напрежението, само когато съм сама, или в тоалетната. За съжаление в повечето случаи не се получава, защото се притеснявам да не ме чуе някой.
Това е типичен случай на газове по терлици, което напряга повече изпълнителя, и повишава нивото на чревно натоварване.
– Мога да стискам, но за сметка на това се оригвам, не мога да се контролирам.
Разбира се, това пак сочи, че задръжките водят до Неволно, шумно изкарване на газ от стомаха т.н. оригване.
– Разбира се, че не страдам от скрупули, а и какво да направя. По всяко време го правя, а и не мога да се контролирам. Може би имам някакъв проблем?
Това сочат част от проучванията сред дамите, но има и нещо съществено важно, което трябва да се отчете в тази публикация, и изясни.
Проучванията сред медиците сочат, че СРДЧ засяга два пъти повече жени, отколкото мъже.
Факт!
Но какво е тази абревиатура? Синдром на раздразненото дебело черво причинен от разнородни по вида си фактори. Някои от тях са:
• бързото хранене
• приемането на суха храна
• хапването на крак
• неправилно подбиране на храна и др.
В някои случаи заболяването се проявява в резултат на повишена или понижена секреция на стомашна киселина или на неадекватно отделяне на храносмилателни ензими.
Това заболяване се дължи на нарушение в мускулната моторика на стената на дебелото черво. Оттук произтичат проблемите в придвижването на храната през храносмилателния тракт и се появява диария или запек и/или болки от мускулни спазми на червата.
Нервните окончания в чревната стена също могат да бъдат силно чувствителни към болезнени дразнители като например разширението на червото.
Както разбирате скъпи читатели, това не е една тема, която е за подценяване, а проблем изявен при по нежните половинки.

Автор: Биляна Бонева