5adaa9b48562857983060f7ef291c708

Скъпи читатели, от две седмици мисля да напиша тази статия, но днес имам повод да го направя.
Повода е една статия, която моя приятелка наскоро разделила се след дългогодишна връзка беше споделила във фейсбук. Тази статия ме провокира.
В нея ставаше на въпрос за силните жени, за това какво мисли, как действа, а по точно че си тръгва тогава, когато види някакви симптоми на зараза.
До някъде ми се искаше да се съглася, но нещо в мен се разбунтува.
Ядоса ме факта, че счупването във връзките идва, като спонтанно действие във всеки от партньорите. Това е рационално мислене, на ирационален подтик.
В забързаното, натоварено и парадоксално ежедневие, ние се натоварваме до степен на впрегатни животни, и единствено си мислим „кога за Бога ще свърши този ден, за да имам спокойствие удома?“.
За съжаление това не е края, а началото на поредния житейски филм, а именно – сблъсъка на мен с любимия.
Връзките са като чаша от кристал, която много внимателно трябва да се докосва, да се почиства и полира по начини, които не научаваме в училище.
Обикновено след работния ден сме заредени като „Аресеналски калашник“, или сме просто танкисти в магазин за кристал спрямо половинката.
Тази седмица явно се сблъсквам с млади дами, които с лекота могат да кажат край, за да покажат, че „на мен не може да ми се случва, както на родителите ми“ или „аз съм достатъчно силна, за да…“.
Една от тези дами в пристъп на яд ми сподели, че ако гаджето и не сложи корнизи до три дни, понеже обещава от седмици, ще сложи корнизите под завивката до нея, ще ги завие грижовно, а той, той ще спи на канапето! Преди това вметна, че не желая някакъв непознат да се разхожда в дома и, без да спомага за собствеността й, а тя да се съобразява с него.
Това е, младите отсичат на едно място, а аз все чувам за себе си, от моята половинка, „твоята секира не удря на едно място“.
Всичко това от един корниз, поради това, че някой е по-слаб и има нужда от допълване е отритнат, или просто е седнал не където искаме, или яде шумно… Причини има винаги.
Не казвам, че слабостта трябва да се подкрепя, но за да стане другия по-силен е нужна подкрепа, и вяра в човека.
Така също, ако секирата удря на едно място, то тогава няма да има дървета за посичане…понякога ударите са умишлено в страни, за да има опит за нова начало. Но ударите не са за истинско посичане, а за осъзнаване и израстване в отношенията.
Каква е тайната на здравото стъкло, на закачените корнизи, на жените, които не се налага да удрят на едно място, на разбирателството?
Може би мъдростта, обмислянето, вярата, подкрепата, състраданието, надеждата…все пак, когато обичаме, обичаме човека такъв какъвто е, промяната му, може да бъде само бонус за личното израстване на половинката, и за връзката ни.

Автор: Биляна Бонева

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *