татуси-за-мъже-11

Утро. Изкашлял съм традиционният пепелник фасове в мивката, и тъкмо вадя четката за зъби от плашещо разкривената си уста, когато мярвам нещо черно от външната страна на дясната си китка. Съвсем в реда на нещата прокарвам пръсти по мястото и го потривам за да махна петното, когато се сещам, че съм идиот. През сутрин се опитвам да измия от кожата си рисунките, които имам вече три години, забравил, че са там. Поглеждам се в огледалото и старателно изучавам образа отсреща. Белези от пиърсинги по веждите и устните, зяпнала срещу ми сантиметър и нещо дупка на лявото ухо и татуси по предмишниците. Честичко забравям, че изглеждам така. Добре, че околните поне ме виждат и ми напомнят.
Прекрасен повод да напиша малко за телесните модификации. Нелка почнем с нещо популярно: ТАТУИРОВКИ
За символиката няма да ви говоря. Информация за нея бол. Но за следствията от татуирането мога. Личен съвет от човек, които има татуси само на видни места- преди да решавате къде ще се шарите, се замислете, какво (ще) работите . Много държавни структури не толерират носенето на видими външни белези, пиърсинги и татуировки в редиците си- иначе казано полицията, пожарната и военните са прецакани от съдбата и не могат да си направят „ръкави“.
Моят опит води до извода , че когато направих две дълги по педя тъмни петна на предмишниците си, затрудних работодателите и колегите си за всяко работно място, което ще имам до края на живота си. Макар и да съм изключително съвестен работник, поради факта, че основно задължение ми е да общувам с хора, отнасям много неодобрение и конфузни моменти поради външния си вид. Едва сега оценявам, че не ми е възможно в жежко лято да обличам само ризи с дълъг ръкав, за да не стресирам високоморалните хора над средна възраст, с които имам редовни сблъсъци. Носенето на неща без ръкави обаче пък прекрасно разнообразява живота на шефа ми, които не само, че ми търпи разюздания външен вид, а дори и отказва да ме уволни, въпреки нееднократните оплаквания.
Какво да направя, вече сгреших, татуирах си правилните неща на грешната част от тялото. Карай, все пак татуировките са изкуство познато на човечеството от древни времена. Навлизането на думата в английския език е констатирано около 1769 година, след като мореплавателите са съзнали, че в езика на полинезииските племена ползват думата „tatau“ – означаваща „белег“. Каквото и всъщност са.Историческото им развитие е проследено до древноегипетска рецепта на мастило за татуиране, съдържаща трудните за вярване съставки „борова кора, окис от бронз, оцет, сярна киселина, сок от праз лук и яйца от насекоми“. През годините е имало периоди, в които маркирането с омастилени белези се е използвало за наказание, обозначаване на престъпници, варвари и други опасни за обществото индивиди; дълго време са били характерни за моряците; близо два века са били запазена марка на затворници и нископоставени членове на мафията;
Днес, обаче се оказват изключително популярно изкуство, станало неизменна част от поп-културата по света.
И добър повод за подигравки „ Чудя се дали драконите си татуират селяни по ръцете“
Реално погледнато татуирането си е дупчене на кожата с цел в нея да се натика пигмент, който при добра изработка и поддръжка, ще остане вътре в белега, получен при заздравяване. Машинките за татуиране пробождат с игли кожата някъде между 100 и 3000 пъти в минута ( по близичко си е до 100, честно казано), като за да се обагрят 5 кв. см от кожата са нужни около 28 000 пробождания. Боята, която влиза на около 1,5 мм под повърхността, в повечето случай е минерален пигмент (най-често оксиди някакви) – за радост на всички ни, носещи си рисунките по телцата, непредизвикващ алергии. В (вече) редки случай се ползват растителни пигменти при съвременното татуиране, като при тях съществуват няколко проблема. Първо и най- притеснително за мен е, че фактически при тях все пак има някаква вероятност от алергии. Чисто естетически съществува проблема с това, че понякога непълната им разтворимост води до разнасяне на боята на места, където не бихме искали да е, или промяната в цвета.
Самия процес разбира се е свързан с някаква болезненост. Степента на болка, кървене и изхвърляне на боя много зависят от организма подложен на процедурата. Мястото където се дупчи има голямо значение, на пространства с дебела подлежаща (мускулна) тъкан болката все пак може да бъде наречена търпима. Повечко инат от страна на модела, изискват ставите, и пространствата опнати направо върху костна структура (аз лично съм чувал отвратителни истории за татуиране на кожата на главата). Кървенето също зависи много от това що за здраве имате. Аз какъвто съм карък кървях, не само докато ме дупчеха а и дни след това. Повечко кръв може се процеди през дупчиците на кожата и ако се налага многократно третиране на точно о1070937_660_пределено пространство. Аз лично бях готов да прежаля някой друг милилитър B+, ако не бях в див ужас, че това ще допринесе за изхвърляне на част от боята и повреждане на рисунъка.
Понякога татуирането има кофти последствия.

За това моята препоръка е хубаво да се замислите кой Ви я прави.
Дали бих искал някой да ми причини прорезна рана и да направи татус, за мен лично е еднозначно. Не поверявам живота си на нечистоплъно изглеждащи артисти с машинка в ръка. Защото имам предвид, какви ужасяващи неща мога да прихвана по кръвен път. Питам, ама много питам. Може да Ви се види досадно, но всеки добър професионалист трябва да може да обясни каква е процедурата по работата върху мен. Внимателно слушам, какво ми говорят докато обсъждаме рисунката върху кожата ми. Зяпам ги в ръцете, когато вадят машинка, сглобяват я и слагат задължителните еднократни ръкавици. И още преди въобще да се ме доближили вече съм на ясно за нещата – от това дали студиото, в което съм е достатъчно хигиенично, до това, с какво точно да мажа прясната, все още разранена рисунка. Важно е за здравето да идеш при точния татуист, важно е да помниш, че татуировката ще остане до смъртта ти с теб( а може и няколко дни повече от теб да се задържи на тоя свят), важно е да не пестиш пари, да не imagesпренебрегваш хигиената, да слушаш внимателно. Защото дори да идеш при най-добрия, ако оставиш раната да се възпали, да хване кора или я задушиш в собствен сос с носене на фолио няколко дни, надали ще имаш най-добрия татус.

Що се отнася до ужасната му шега, че татуса е до живот:
Парите който давате за татус, са като пари за пластична операция. Ако ви се виждат много, имайте предвид че ниските цени, често водят до ненормални суми за лазерно премахване на петното, което имате върху епидермиса си. Премахването на татуировка с лазер е неприятно, скъпо и сложно( да не говорим че боли).
Обичайте себе си, тялото си, татусите си .

Автор: Ст.Т.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *