суицид

Имам много методи и средства за действие в кризисни ситуации. Ако все пак лицето е склонно да сподели за подобни свои мисли, това е добър знак. Но ако не желае разговор, не търси контакт,,а са налице знаци за суициден акт, то но най-важно за прекратяване или подкрепа на лице с суицидни идеации са следните стъпки:

От съществено значение е винаги да се вземат на сериозни думите на лицето, не бива да остава събеседника пасивен и трябва да запази контрол над емоциите си.

Нужно е да се намери подходящо време и място за разговор с него, информация за средата и обкръжението му, както и отношенията в системата на средата.

Слушането е най-важната подкрепа, не чуването, а слушането, визуалният контакт, емпатията, вербална подкрепа, ако е необходимо.

Важно е да се задават директни въпроси, за да се разбере дали вече има планувано действие и средство за постигане на акта.

Трябва да разбере, че изпитвате загриженост, посочете какво конкретно Ви кара да мислите, че той/тя е близо до извършване на самоубийство. Уверете го, че има начин да му се помогне и че „нещата могат да се оправя“.

Колкото и да е трудно, трябва да не се забравя, че човекът доверява дълбоки чувства и говоренето ще възвърне до известна степен психичния му комфорт, трябва да у се даде възможност да осъзнае, че самоубийството е постоянно решение на временен проблем. Уважавайте чувствата му, бъдете разбиращи, не осъдителни или спорещи.

Нужно е да се разбере, дали близките му са в течение на неговите мисли и желания. Ако няма личен конфликт в средата, може да му се подскаже, колко тежко ще е за близките му неговото решение. Важно е е да се припомнят възможностите, с които разполага. Нужно е повишаването на собствената му самооценка.

Включването на други хора също е добра тактика, но не бива да се поставя събеседника/подкрепящото лице под заплаха, собственото здраве и безопасност. Добре е да се предлагат практически съвети, консултиране при професионалист, лечение.

Не е желателно да се оставя лицето само, докато не се уверим, че е в ръцете на добри професионалисти.

  • Психологически консултиране

Психологичното подпомагане на лице със суицидни идеации или след реализиран суициден акт, може да бъде определено като подкрепа, която може да бъде реализирана под различни форми, методи и с разнообразни средства. Целите на консултирането са свързани с поведенчески промени и преоткриване на умения или придобиване на нови, вземане на важни решения и запознаване със собствените характеристики. Други цели са повишаване на възможностите за справяне при реализацията на определена,  третиране на интерперсонални , повишаване на личната ефективност – разкриване на вътрешния потенциал.

В зависимост от различните направления има многообразни подходи, които консултанта може да използва в своята работа, и в зависимост от индивидуалната проблематика.

  • Психодинамичен подход към консултиране

Фройд предлага своят подход, основан на психонанализата. Като базов концепт в методиката е психодинамиката, където психиката се третира като активна и обусловена от вътрешни процеси. Тя е разделена на Аз, То и Свръхаз. Псииходинамичното консултиране е насочено към разкриване на несъзнателни процеси, лежащи в основата на поведението – тогава може да се реконструира и личността. Инсайт плюс катарзис.

При този тип консултиране, консултанта трябва да има умения за интерпретация и задаване на въпроси. Използваната техника – оставане при чувството, свободни асоциации, анализ на трансфера, интерпретация, анализ на сънищата. Резултатите от този тип консултиране е насочено за облекчаване на симптомите, умения за разбиране на вътрешния живот, .

  • Гещалт подход на консултиране

Основател на теорията е S. Pearls. Тя е свързана с хуманистичната психология, психоанализата и феноменологията. Гещалтът като определение за определена конфигурация между фигура (фокуса на съзнанието) и фона (периферията) се свързва с теорията за потребностите и тяхното удовлетворяване в стремежа към самоактуализация. Саморегулацията отразява завършването на един гещалт. Гещалтът се отнася до целостта или завършеното действие и преживяване, както и до интеграцията на разделените части на личността (тяло, мисли, чувства) в едно самоактуализиращо се цяло. Базовите концепти са холистичен принцип, където човек функционира като цяло. Принцип на хомеостазата, потребност към баланс, където при нарушаване, възниква процес за възстановяване. Тук зоните на осъзнаване са вътрешна и външна.

Друк концепт е осъзнаване и интеграция, което не е свързано с разбиране на проблеми, а развитие на фигурата на потребностите, организация на функциите за контакт със средата за постигане на нейното удовлетворяване и редукция на напрежението.

Его концепт, то се конституира от осъзнаването на себе и не-себе си.

Концепта зрялост, където поведението е в съответствие с вътрешни потребности. Съзряването се осъзнава – от търсене на подкрепа към самоподкрепа. Граници на контакта, тя е точката на взаимодействие между индивида и средата.

Произход на неврозата – взаимодействието между средата и индивида.

При този вид консултиране, консултантът избягва намеса в личните чувства на клиента, трябва да активира вътрешните му ресурси. Техниките са за повишаване на осъзнатостта на клиента, взаимодействие на индивида със средата, съзнаване на начините, чрез които индивидът манипулира и търси подкрепа от средата, езикови техники. Резултатите са здрава личност, която осъзнава потребностите си, намира се в контакт със средата, живее в настоящето.

  • Клиент – центриран подход на консултиране

Базов концепт – възглед за човека, човекът е социализиран, рационален, насочен към прогресивни развитие,  има способност да се придвижва към по-голяма приспособимост.

Психологически условия за провеждане на консултацията: Трябва да се освободи съществуващата способност за самоактуализация в индивида. Способността му да ръководи, регулира и контролира себе си при наличието на определени условия. Те са:

Емпатия, отношение субект-субект, безусловно позитивно отношение, компетентност на консултанта.

Основна “техника” е личността на консултанта, създаваща необходимите условия за консултацията. Приоритет имат рефлексивните техники. Резултатите са насочени развитието на “пълноценно функционираща личност”

  • Транзакционен анализ

Подход за  разбиране на поведението, базиран на допускането, че всички индивиди могат да се научат да се доверяват на себе си, да мислят за себе си, да взимат самостоятелни реакции и да изразяват чувствата си. Всеки човек има капацитет да развие потенциала си.

В ТА консултантът е активен и обучаващ клиента по отношение основните понятия на теорията. Тябва да се съобразява с темпото на клиента, може да действа от позицията на роли.

  • Когнитивен подход на консултиране
    Рационално-емотивен подход на Ellis. Метод на АВС, Елис предлага поликомпонентна структура на поведенческите актове на личността, която обозначава с първите букви на латинската азбука. Методът на “АВС“ се състои във възстановяване на промеждутачното звено “В”, което най-често не се осъзнава от клиента. “А” представлява някаква психотравматична ситуация, “В” е мнението на индивида за ситуацията, а “С” – е следствие под формата на емоционални и поведенчески реакции. Идентифицирането и третирането на “В” е най-важната част на консултативния процес, доколкото то е свързано със субективното възприемане и тълкуване на индивида за ситуацията, от което зависи какви ще са емоционалните му реакции и поведението вследствие на това събитие.

Основната техника  тук е активното, директивно обучение на клиента плюс убеждение, конфронтиране, логика. Консултацията резултира в инсайт.

  • Консултативен подход на A. Beck

Бек постулира наличие на мисли, които възникват произволно и не се осъзнават. Клиентът трябва да ги възстанови, да се преживяват като свои.

  • Поведенчески подход на консултиране

Този подход е базиран на бихейвиоризма на Уотсън. Теорията на Уотсън се базира на това, че всеки стимул е свързан с определена реакция.

Използвани техники в този подход са – релаксационен анализ, контраст на напрежение-релаксация,  директна релаксация, асертационен тренинг, моделиране –  обучение в по-успешни форми на поведение, позитивно стимулиране, систематична десенсибилизация.

 „В жизни каждого человека есть опасные темные точки,

в которых сгущается бездонная тьма.

Но самоубийца не знает свободы.

Он не победил мир, а побежден им“.

Н. Бердяев

Автор: Биляна Бонева

Реферат по психология

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *