e49f4d5c54da44a3936d5262e03bcd41_L

Недостатъците и любовта

„Светът е претъпкан със смахнати криволици и остри ъгли, и ако не си поочукан в подходящата форма, няма как да се наместиш.”
Из „Дядо прас”
Сър Тери Пратчет

Поводите предизвикващи статиите понякога са твърде тривиални, днешният текст е породен от разговор с колега, чийто емоционални състояния ми влияят, със силата на парен чук между очите, и честичко вадят от съзнанието ми теории, „Неспособни да се зародят при общуване, с който и да е друг“.

Та една прекрасна, все още гурелива, рошава и недопила кафето си сутрин една красива жена, предизвика еквивалент на Гълстриим в ума ми, напълно променяйки течението на недотам адекватната ми мисъл.

 -Защо мъжете никога не казват причината поради, която ни обичат?

Признавам, че не вярвах да съм, чула точно това и попитах:

-Защо какво?

Повторението потвърди.” Никога не казват защо ни обичат”

-Защо!?

Айде сега да се замислим, защото ако обичаш само нечий качества ти въобще не обичаш. Защото фактически индивида е комбинация от добри качества (когато говорим за магазинер, работник, персонал, мравчица работеща за благото на пазарната икономика, индивид, от който търсим полза).

Но личността, с която си дружка от училище, брата, любимия, съседа от петия етаж, с който винаги си разказвате мръсни вицове на паркинга, приятелката, на която миналия петък държа косата докато повръща, са точно обратното.

Близките ни, обичните нам хора са сбор от недостатъци.

Ясно е, че всеки харесва съвършени неща, но колко съвършени хора познавате?

В колко такива сте се влюбвали?

С колко такива сте общували?

И ако все пак се е намерил такъв, колко време сте издаянили в божественото му присъствие?

Аз не помня такава личност, не вярвам в съществуването й. Прекалено на ясно съм, че фактически историята на човека, го превръща в сбор от недостатъци и компенсации, борещи се за място под жаркото слънце, също като мен.

Всеки е история, всеки носи кофти навици, неприятни тайни, тъжни и срамни моменти, дали му прекрасна комбинация от чепатости, кривини и душевни белези, счупвания, заякчавали характера му до продукта, който съзирате срещу си.

И ако тези изкривени местенца в неговия характер някак паснат на вашите ..

-ТАДА!, открили сте правилните недостатъци, ония които се наместват позформата Ви, ония дето ще подпрат нестабилните Ви места, и ще се направят на слепи пред околните за пропукващите се цепнатини в същата таз, очукана от обществото личност, която представлявате.

И ето, че „довод първи” е на лице!

Мъжете не казват какво обичат в теб мила, защото те не обичат добрите ти качества. Може би ги харесват, прехласнати са по тях, събуждат либидото им, но фактически няма как да кажат, че те обичат заради позитивите, поради факта, че не добрите ти качества те правят това уникално същество което си.

Докато мислех първоначално по темата (признавам засрамена) през ума ми премина единствено реплика на един от преподавателите, чели ми лекции през последната година: „ Ако ти каже причината поради която те обича, хубаво си прави сметката колко точно те обича”. Продължението на речта отнасяща се до личните ни качества, желания и отношения с партньора, бе с приблизителен контекст гласящ, че:

  • Ако той те обича заради дългите ти крака, винаги ще се намери, някоя с по-дълги крака.
  • Ако е заради прекрасния характер, винаги ще има друга с по-добър характер.

И така до мига, в който хората в аудиторията вече преглъщаха сухо, съзнавайки, че мащехата наречена Съдба винаги може да доведе пред прага на тяхната любов, нова с по-изразено качество, което да оплете в мрежите на романтиката човека, комуто са отдали обичта си.

Дълго време таз мисъл се въргаляше безпризорна в черепа ми. Човъркаше и мрънкаше тихо за внимание, което не отдавах, защото не бе узряла.

Но ето моята колега седи срещу мен, премигва с дългите си клепки и се чуди, „ЗАЩО”.

Мъжете, мила, не казват какво обичат в теб, защото не знаят. Могат да кажат какво харесват, какво ги привлича, възбужда, дори какво ги задържа, когато си ги изкарала съвсем извън нерви. До формулировката, какво точно обичат в теб, през живота ти най-вероятно ще стигне само един, имащ късмета да живее с дарслово, доста над средностатистическото. Но пак го казвам, и той, както всеки, който те ОБИЧА, го прави заради очуканото в странна, някак пасваща му форма, парченце от пъзела наречен Свят, което представляваш.

Автор: Сташа Тонева

 

1 Comments

  1. Бонева

    Страхотна публикация Сташа! Благодарим за редовете на прозрение, които носят успокоение и отговор.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *